Един от най-разпространените в цялото Средиземноморие е родът на брезата. Латинското и наименование е Betula Pendula. Тя е основен вид, достигащ до 65 % от състава на широколистните и смесените широколистни и иглолистни гори. С бързият си растеж брезата укрепва почвата, предпазвайки я от ерозия, и създава така нужната за младите поници на останалите растения закрила.
Стройната фигура на брезата се дължи на т.нар. ѝ диетично меню. Тя не е взискателна към хранителността на почвата. Расте на бедни, песъкливи и песъкливо-глинени почви. За да поддържа светлия цвят на кората си обаче, се нуждае и от много светлина и влажен въздух. Има и суетни видове брези, чиято кора е в жълти и розови тоналности, и такива в екстравагантни нюанси като за вечерно представление - в сребристо-кафяво, кафяво и дори черно.
Младите клонки на брезите са с повече или по-малко листа, в червеникав цвят, най-често грациозно провиснали надолу. Независимост от впечатлението за олекотеност брезата стои здраво на краката си. Кореновата ѝ система е мощна, макар и повърхностна. Главният ѝ корен, с който първоначално успява да се закрепи и на най-невъзможни места, бързо спира растежа си. За сметка на него страничните корени навлизат косо надолу, впивайки многобройните си тънки разклонения в почвата.
Растежът на брезата е бавен само в първите години. Веднъж окопитила се, бързо взима надмощие над околните тревисти видове. Брезата е типично анемохорно растение - за разпространението на семената си разчита на вятъра.
Освен по семенен път, могат да бъдат размножавани от коренови издънки, резници и чрез присаждане - за някои редки видове и форми. По-интересните от тях са плачещата бреза (youngi), тази с дълбоко врязани като дантела листа (Dalecarlika), както и Betula maximowiczii - японският вид най-едра бреза с листа, красиво обагрени в златисто-жълто.
Белите кора и клони на брезата я правят незаменима като солитер в парковото строителство. При отрязването на основното стъбло може да се формира растение с няколко стълба.
В ограничени площи брезата изпълнява ролята на букетна група, придаваща особен чар на пространството си с ажурната си корона. Както в природата, така и в паркова обстановка брезата се чувства най-добре в близост до вода, независимо дали е до поточе или водно огледало.
Брезата оживява водните елементи, а те ѝ отвръщат с повишената атмосферна влага, от която брезата има нужда особено през горещото лято. При извършването на резитбата за оформяне на короната не трябва да се забравя, че дървесината на брезата е податлива на гъбични заболявания и раните ѝ веднага трябва да бъдат обработени.
