Видове почви и техните характеристики

Видове почви и техните характеристики
Снимка: Goumbik/pixabay.com

Важна част от отглеждането на растенията е познаването на почвата, нейните характеристики и свойства. Всяко растение има своите предпочитания към определен тип почва, своята нужда от хранителни вещества, за да расте здраво и да дава добър плод, цвят или да има декоративна стойност.

Действията на хората, и то не само при отглеждане на растения, променят характеристиките на почвата. Същевременно естествената почва в различните райони има различен състав и свойства. Днес в специализираните магазини се продават готови почвени смеси с различни характеристики, но те биха били изгодни само при отглеждане на малко количество растения или стайни цветя.

Зонални почви

Черноземи

Черноземите са известни като най-плодородните почви, изключително богати на хранителни вещества и благоприятни за отглеждане на повечето земеделски култури. Те са калциево-хумусни почви и са богатството на нашата страна. Разпространени са най-вече в Северна България, централната част на Дунавската хълмиста равнина, южната част на Добруджанското плато и част от Лудогорието.

Най-благоприятни условия за развитието им са наличие на разнотревно-житни треви, влажни или сухи периоди през годината също подпомагат. Те помагат за образуването на хумус, насищането му с калций и излужването на карбонатите. Като подвидове биват карбонатни, типични и излужени черноземи, като последните са най-плодородните.

Файоземи

Това са тъмни черноземновидни почви. Разпространени между черноземите и обикновените лесивирани почви в Северна България на равнинен и слабо хълмист релеф. Почвообразуващи при тях са льос и льосоподобни глини. Повечето такива почви са обработваеми от човека.

Смолници

Смолниците са тъмно до черно оцветени плътни глинести почви, които при суша се напукват силно. Името им идва от силната им лепливост, като смола, когато са влажни. Те имат високо съдържание на глина и дебел хумусен слой (60-80 см), който в горната си част е ронлив, а надолу плътен. Характеризират се с високо съдържание на карбонати и гипс. Разпространени са в Южна България, Горнотракийската низина, Тунджанската хълмиста област, Бургаската низина, някои полета на Югозападна България, в Кулско и в Добричко.

Лесивирани почви

Лесивираните почви (Сиви горски почви) са образувани върху гори имат илувиален глинест хоризонт, формиран вследствие на акумулацията на глина. Лесивираните почви са разпространени в цяла България - Дунавската равнина, Предбалкана, Южна и Средна България. Те имат добър дренаж и се използват активно за земеделие, но бързо се ерозират от човешката дейност.

Канелени почви

Този вид почви е на сухите ниски гори, храсталаци и пасища, с добър дренаж, образувани върху карбонатни скали. Срещат се в Южна България - Чирпанските възвишения, Асеновградското подножие на Родопите, възвишенията между Хасково и Димитровград, Ямболско, Тополовградско и Източна Стара планина. Върху тях днес има много обработваеми площи. Богати са на железни съединения, които оцветяват почвата в канелен и червеникав цвят.

Планосоли

Те са разпространени в сезонно повърхностно преовлажнявани равни терени. Имат плътен глинест, много трудно водопроницаем долен слой и лош дренаж, поради което се преовлажняват и задържат вода. Те са разпространени в цялата страна като големи и компактни масиви или в по-малки ареали - в Предбалкана на север, Горнотракийската низина, Странджа, Сакар, Източна Стара планина, Дервенските възвишения и др. Биват неутрални и кисели.

Жълтоземи

Жълтоземите на цвят са охрестожълти и сиво-жълтеникави почви с висока киселинност и съдържание на обменен алуминий. Имат характерна лешниковидна до ореховидна структура. Разпространени са само в Странджа по слаби наклони и сенчести долове във водосборите на реките Велека и Резовска и се смятат за уникални. Почвените им свойства и състав са ярко отражение на субтропични климатични условия. Формират се в широколистни гори на сянка, нямат тревна покривка.

Червеноземи

Особености на видовете почви

Червеноземите също са ярко червени на цвят с охрестожълти, зеленикави, черно-кафяви и синкави петна и жилки. Типични са отново за Странджа, но за места с по-влажен климат и повече валежи. Те са дълбоки почви, достигат 50-75 до 110 см.

Кафяви планинско-горски почви

Тези почви са главният почвен тип в планинските райони на България, образувани от изветрителни материали. Срещат се под иглолистни, смесени и букови гори. Имат висока киселинност, лек механичен състав, тънък хумусен слой, слабо натрупване на глина в преходните хоризонти и наличие на вулканичен слой в долната част. Биват светли и тъмни. Само 15% от тях са усвоени.

Тъмноцветни планинско-горски почви

Тези почви се характеризират с дебел торфено-хумусен слой (от 40 до 60-80 см), богат с органични вещества и тънък долен слой. Тъмноцветните планинско-горски почви са разпространени в планините на средна България в гори от клек, смърч, мура, бук и храстово-тревни видове като боровинка, власатка, полевица, мъхове и др.

Планинско-ливадни почви

Имат тъмен цвят, хубава рохкавост, високо съдържание на хумус – 10 до 30 %, 60-80 см хумусен слой и лежат директно върху скали. Хумусът в най-горния почвен пласт е от непълно разложени органични вещества. Върху тях обикновено има тревната растителност.

Азонални почви

Солени почви

Обединяват два почвени типа – солончаци (засолените с водоразтворими соли) и солонци (почви, доминирани от натриев йон). Причини за образуването им са покачването на засолени (минерализирани) грунтови води при потъвания на земната повърхност и наличието на солени почвообразуващи материали.

Влошаването на дренажа в речните долини, продължителното и нерационално земеделие и поливане с води с повишена минерализация също спадат към тях.

Обикновено при такива почви има заблатяване. В България се срещат като отделни петна сред други почви на ниски места.

Външно солончаците се разпознават по светло сивите солени петна, лишени от растителност. Върху тях могат да растат само соленолюбиви растения като стъкленка, сантонинов пелин и др.

Солонците съдържат обменен натрий в количества, по-високи от 25% в сорбционния си капацитет. Имат голяма плътност, слаба пропускливост, много голям неизползваем воден запас, непродуктивна влага, ниска аерация, висока дисперсност, лепливост, висока алкална реакция, ниско съдържание на хумус.

Блатни почви (мочурища, азмаци)

Тези видове почви са разпространени в плитките блата, мочурищата, азмаците, в периферните части на блатата, в ниските, заливани с вода терени. Те или са под вода, или нивото на подпочвените води периодично достига повърхността. По тях се развива ливадно-блатна растителност, но бавно протича разлагането на органичната материя. В резултат от това в горната част е плодородна, но долната е плътна и глинеста.

Торфени почви

Торфените почви се срещат рядко в блатата в Странджа, покрай Черно море, в Западна България и планините. Образуват се при постоянно насищане с влага, която ограничава циркулацията на кислород и потиска минерализацията на ограничната материя. Имат ниска обемна плътност и мощност на торфения пласт по-малко от 50 см.

Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни)

Млади почви, образувани от съвременните речни наноси и повишеното ниво (от 1 до 3 см дълбочина) на почвените води. Намират се покрай всяка река, но най-вече до Марица, Тунджа, Дунав и Дунавските острови. Те периодично се заливат и се натлачват нови наноси. Върху тях расте водолюбива и тревно-ливадна растителност. Имат слаб хумусен слой, под който се редуват различни по песъчливост и химичен състав пластове от речните наноси.

Делувиални (пролувиални почви), якалийски почви

Името им идва от почвообразуващия материал – делувий. Формирани са от наносите на порои, на временно течащи реки и потоци, които в равнините образуват наносни конуси. Делувиалните почви се състоят основно от чакълища, от които хумусът е отмит или отложен по краищата на конусите. Те са бедни на хранителни вещества, но имат благоприятни физически и топлинни свойства и добър дренаж.

Плитки почви

Видове почви
Снимка: Jing/ pixabay.com

Образуват се върху устойчива на изветряване основна. Те са сред най-разпространените почви в България - обширни компактни територии в планините и в хълмистите райони.

Плитките почви са три подтипа: литосоли, ранкери и рендзини. Литосолите са най-плитките почви - 10 см плодороден слой, разположен направо върху твърда скала.

Ранкерите са плитки, слабо развити и кисели почви, върху маломощен елувий от силикатни скали, дълбоки от 10 до 30-40 см и са тъмнокафяви до черни.

Редзините са сахумусно-карбонатни почви, свързани с изветрителните продукти на карбонатни скали като варовици, мрамори, варовити мергели. Цветът им е черен, червеникавокафяв или кафяв, с добра структура и по-глинест, дълбочина от 10 до 30 см и скални примеси.

Регосоли

Регосолите са развити от меки почвообразуващи материали след пълната ерозия на зонални почви – черноземи, лесивирани, смолници. Те се състоят от останалите на място рохкави изветрителни материали, върху които започва нов почвообразуващ процес. Имат тънък хумусен слой със светъл цвят.

Андосоли

Имат вулканичен произход. В България се срещат в Родопите – около Момчилград, селата Бенковски, Устра, Нановица, Бели пласт, Голям извор, край Кърджали, както и по височините на Айтос, между с. Миролюбово и с. Съдиево.

Пясъчни почви

Слабо разпространени в България. Пясъчният им състав определя качествата и свойствата им. На дълбочина до 1 м те съдържат над 65% едър пясък, имат рохкав строеж, нямат оформени почвени хоризонти, не се преовлажняват, поради което в тях липсва спластяване. Срещат се най-вече покрай р. Дунав, също в Карнобатско, Поморийско, Слънчев бряг, Созопол, около и по дюните на Южното Черноморско крайбрежие.

Антропогенни почви

Това са почви, образувани под влияние на човешката дейност: земеделско използване (обработка на земята, торене, напояване и др.), строителство и промишленост, влияние на селищната среда във връзка с бита на хората. Такива влияния са отъпкването на почвите от тежки машини, неправилното поливане и т.н. Много човешки действия водят до нарушаване на нормалния строеж на почвения профил при различните видове строителство и при миннодобивната промишленост.

След като вече сте запознати с разнообразието от видове почви в България, можете да планирате вашата дейност по отглеждане на растения в зависимост от вашия вид почва.

Проучете кои растения ще виреят добре върху нея, каква допълнителна обработка е нужна, как да подхраните правилно почвата и да подобрите структурата ѝ за вашата конкретна цел. Така ще спестите време и усилия, както и евентуални загуби.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати