Добре познатото във всяка градина цвете латинка е гост от Южна и централна Америка, намерило благоприятна почва за развитие по нашите географски ширини. Това едногодишно растение е обагрено в ярки красиви цветове, наброява значително число видове, като декоративните са особено впечатляващи. То е много търсено и заради лесното отглеждане, с което може да се справи и начинаещ градинар.
Размножаването на латинката става по 2 начина. Единият е чрез засаждане на семена директно в почвата на открит терен в средата или края на май, след последните слани.
На разстояние 25030 сантиметра се правят ямки, дълбоки 2 сантиметра, и в тях се поставят семената, по 3-4 на брой, които се затрупват с почва като малко хълмче. Ако съществува опасност от нощно понижение на температурата, добре е да се покрият с найлоново фолио. Поливането е нужно да се извършва само с хладка вода. След седмица-две ще има издънки.
Вторият начин за размножаване е с разсад. Той се прави в чаши с торф, където се поставят по 2-3 семенца на дълбочина 2 сантиметра. Температурата в помещението, където се гледа разсадът, трябва да бъде 20-22 градуса. След няколко седмици се появяват издънките. Нужно е да имат достъп до светлина.
Самото засаждане на латинката се извършва в началото на юни. В градината се избира място добре защитено от вятър и добре осветено. Почвата е нужно да бъде леко кисела, с добър дренаж, подхранена и плодородна. Влажната застояла почва ще доведе до гниене на растението.
Засаждането става заедно с буца пръст, за да се избегне счупване или повреждане на крехките корени. Ямката, където се поставя корена с пръста трябва да бъде 20-40 сантиметра. Добре е през първата нощ растението да бъде под заслон. След месец и половина цветето ще цъфне.
Грижата за латинката се изчерпва основно с плевене и поливане. Обилното поливане в началото на растежа се препоръчва. Подхранването на почвата е с калиев фосфат до началото на цъфтежа. Другият тор за подхранване е азотният тор.
Пресаждането става основно с резници, които се вкореняват в мокър пясък или вода.
Нужно е растението да се следи за нашествие на колорадски бръмбари, белокрилки, листни въшки и други вредители, които го нападат. Сивото гниене също може да застраши растението. Тогава заразените части трябва да се премахнат веднага, а здравите да се третират с препарати за растителна защита.
Латинката е не само декоративно, но и лечебно растение, използва се и за храна. Затова отглеждането му има многопосочни ползи.
