Овощните дървета са нападани от доста вредители, но един от най-упоритите е дрозофилата. За овощарите петнистата дрозофила, наричана още дрозофила сузуки, е добре познат враг, който изисква много усилия за запазване на реколтата на овощните насаждения.
Това насекомо е познато в Европа от 2008 година и бързо се разпространява из целия континент. Представлява дребна мухичка, около 2-3 милиметра дължина, а с разперени крила е 6-8 милиметра. Има червени очи, а нейната ларва е с млечнобял цвят. Какавидата им пък е червеникава.
Дрозофилата зимува като възрастно насекомо, но ако условията са подходящи за нея, може да се развива и през цялото година, давайки от 7 до 15 поколения на година. Нуждае се от температури от 10 до 32 °C, което е доста широк диапазон за оцеляване, но най-добре се чувства при 22-24 °C.
Женската дрозофила снася яйца върху плода на овошките и всяка е способна да снесе до 400 броя, но обикновено са около 300. След 72 часа яйцата се излюпват. Ларвите са само в плода, извън него не могат да живеят.
Дрозофилата е наречена също винарка. Тя напада най-вече увредени преди плодове, такива, които загниват или ферментират. Предпочита меките плодове, както и кожестите. Яйцата на женската може да се открият точно под кожата на плода, той омеква и не става за ядене.
Тази упорита муха (вижте как да се отървем от мушичките) напада също ягоди, храсти на малини и други дребноплодни видове, както и костилкови плодове, както и гроздето, смокините, кивито и други. Дрозофилата освен това се размножава много бързо, плодовита е, създава огромни популации, а поколенията имат кратък период на развитие.
Контрол върху този вредител се установява много трудно. Има малко подходящи продукти за растителна защита срещу него, а и все още се изпитват.
Препоръчва се, освен използване на препарати, прилагане на агромерки, които да обхващат широк периметър, защото мушицата лесно прелита към нови места. Изоставените градини са благоприятна среда за развитието на вида, както и разпръснати дървета.
Препоръчва се всякакви неприбрани или загнили плодове да се премахнат, да се поставят защитни мрежи, примамки с ябълков оцет, биологичен контрол с други живи организми, за които дрозофилата е храна, и други мерки за превенция. Упоритата борба с тях може драстично да намали популацията им и да спре разпространението сред здравите овошки.
