Чудесна идея е да се отглежда юка, това е едно фантастично вечнозелено растение, много издръжливо и в същото време с екзотична красота.
Класификация и разпространение на юка
Юка е род от над 40 многогодишни растения, храсти и дървета. Някои се отглеждат като стайни растения, включително Yucca gigantea и Yucca aloifolia.
Юките са родени в югозападната част на Америка, Мексико и Карибите - те са визуално интересни, изглеждат подобни на агаве или драконови растения. Тези растения не са същите като растенията юка или маниока - годни за консумация, нишестени грудки, често срещани в латиноамериканската кухня.
Някои са бързорастящи растения, които растат до 60 сантиметра годишно, докато други растат бавно, около 12-13 сантиметра годишно. Всички са изключително устойчиви на суша. Повечето видове юка ще прераснат в чудовища, които поглъщат стаята, но това отнема толкова време, че могат да се използват много години като стайно растение, преди да завладее пространството. Повечето могат да растат на открито, като издържат на студове до 12 °C под нулата.
Описание на юка
Юката външно прилича на палма с дебелото си късо стебло и гъвкави тъмнозелени листа с неравни и грапави краища.
Цветовете на юката са бели, напомнят звънчета и имат приятен аромат. Образуват гроздове при цъфтежа. В домашни условия обаче това растение цъфти трудно.
Тази голяма палмова лилия със сгъстяваща се с времето листна маса, със сравнително меки листа, може да достигне до максимална височина от 4 метра, ако се излага на повече слънчева светлина.
Отглеждане на юка
Юката може да се отглежда както на открито, така и на закрито в голяма саксия.
Засаждането на открито е в началото на пролетта, но не бива да се засаждат твърде близо до къщата. Тези растения не са инвазивни видове, но имат инвазивни коренови системи, които могат да повредят основите на дома, тротоарите и подземните тръби. Изисква се внимание към върховете на дългите, бодливи листа на растенията юка. Те са остри и могат да наранят. Собствениците на домашни любимци трябва да внимават, ако добавят растения юка - всички части на растението са токсични за кучета и котки.
Особености на отглеждането на юка
Растенията юка са местни в югозападната част на САЩ. Те предпочитат сухи, пясъчни райони като пустинята и Големите равнини. Те са натурализирани от Флорида до Нова Англия до река Мисисипи и могат да понасят бедни, песъчливи, добре дренирани почви на пълно слънце, като се справят ефективно с топлина, суша и солени водни пръски. Външните растения имат по-голям шанс да цъфтят редовно от стайните растения юка. Идеално се чувства това растение на слънце, но трябва да остава няколко часа на сянка през деня.
Ако се отглеждат на закрито, но трябва да се извадят през лятото, нужно е бавно да се приспособят към живота на открито, като се аклиматизират по няколко часа всеки ден навън. Постепенното привикване на растенията към живота на открито ще намали опасността от изгаряне на листата или системен шок. Видовете юка, които не са толкова студоустойчиви, трябва да се върнат вътре, когато времето стане студено. Отново бавно се аклиматизират, така че постепенно да свикнат с живота на закрито.
Отглеждане на стайни растения
При подходящи условия растенията юка не са трудни за отглеждане на закрито. Те няма да реагират зле на малко пренебрегване. Лесно могат обаче да се претоплят. Влажните стъбла показват, че водата им е твърде много. При подходящи условия те живеят около пет години като стайни растения и от 20 до 50 години, ако се отглеждат на открито.
Светлина за юка
Растенията Юка виреят на ярка, но непряка слънчева светлина на закрито. Отглеждането на юка при твърде малко светлина може да доведе до по-тънък и по-бавен растеж, докато интензивната пряка слънчева светлина може стане причина за поява на бели петна по листата или хрупкави, кафяви връхчета.
Ако растението расте твърде високо за конкритното пространство, може да се намали до по-желания размер. Поставянето на растения юка в зони със слаба светлина също може да забави растежа - нужна е само достатъчно грижа, така че растението да не умре.
Почва за юка
Растенията Юка естествено растат в пясъчен терен. Вътре се засаждат в рохкава, добре дренирана смес за саксии. Юките с ниска поддръжка не се нуждаят от специално формулирана или богата изискана почва. Вместо това може да се вземе евтина смес за саксии и да се смеси едър пясък и перлит, за да се насърчи дренажът.
Вода за юка
Юките са силно чувствителни към преполиване. Поливат се веднъж седмично през пролетния и летния вегетационен период, но трябва да има отличен дренаж и да не изсъхва между поливанията. През зимата се намаля честотата на поливане до веднъж на няколко седмици. Никога не бива да се оставя растение юка да стои в тава с вода.
Температура и влажност
Растенията Юка са адаптирани към пустинята, където температурите се движат в големи амплитуди. Следователно юките са относително адаптивни към повечето условия и колебания на температурата на закрито. Те ще растат най-добре при умерена влажност, но като пустинни растения, те са напълно доволни в сухи условия и никога няма нужда да се мъгли това растение.
Торене на юка
Наторяването на юка на закрито по време на вегетационния период с течен тор или тор с контролирано освобождаване е добра опция. Обикновено е достатъчно хранене веднъж месечно.
Подрязване на юка
На закрито растенията юка понякога трябва да се подрязват, когато станат твърде високи за конкретното пространство. Това обаче е малко нетрадиционно, особено ако цветарят е свикнал да подрязва често отглеждани пейзажни растения. Подрязването се прави в началото на пролетта.
За да се подреже, растението се изважда внимателно от саксията му и като се използва трион или чифт остри ножици, за да отреже ствола наполовина. Вкорененият край на ствола се пресажда и полива добре, както се прави традиционно. Само след няколко седмици растението трябва да започне да произвежда нови листа, идентични с предишните, само по-къси. Може също да се засади горната част на юката, за да се направи опит за размножаване на второ растение.
Размножаване
Има няколко начина за размножаване на растение юка. Ако юката е станала твърде висока за своето пространство, отрязването на стъблото на растението наполовина и повторното му засаждане може да доведе до второ растение. Въпреки това размножаването от отделни или малки издънки е по-успешен метод за създаване на нови растения.
Размножаването се извършва най-добре през есента. Растежът на растението се забавя през есента, причинявайки по-малко щети на растението. Изважда се зрялото растение от саксията.
Отделят се коренищата на растението и се засаждат в нови саксии за размножаване чрез разделяне.
За да размножаване чрез издънки се изчаква, докато малките станат зелени. Тогава те имат достатъчно капацитет за производство на хлорофил, за да оцелеят самостоятелно. Бледите, белезникави издънки са твърде млади за отстраняване, тъй като разчитат на родителското растение за оцеляване.
С помощта на остър нож се отрязва издънката от родителското растение, включително част от корена на родителя.
Пресажда се издънката в нова саксия с прясна почва.
Полива се добре и се поддържа почвата влажна. Издънките трябва бързо да се вкоренят след няколко седмици и да произведат нов растеж малко след това.
Размножаването може да се извърши и със семена, като успехът е променлив - от 45% до 98%.
Ще има по-голям успех при покълването, ако се накиснат семената във вода за 24 часа при стайна температура. Покълването на семената може да отнеме четири до пет седмици.
За засаждане на семената се използва стерилна смес без пръст или закваска за семена.
Натъпква се почвата в саксията, оставяйки около 2, 5 сантиметра място в горната част на саксията.
Поставя се семето върху почвата и се покрива леко с малко почва.
Почвата се поддържа влажна при затоплено помещение. След като растението поникне, се поставя на светлия прозорец или под светлина за отглеждане, докато стане достатъчно голямо, за да се засади на постоянно място.
Вредители и болести
Въпреки че растенията юка нямат много проблеми с вредителите, има няколко типични виновника, за които трябва да се внимава, като листни въшки и малки брашнести червеи. За да се третира, се напръскват растенията с инсектициден сапун, докато всички признаци на заразяване изчезнат.
