Правилният момент за прибиране на царевицата е решаващ за качеството на реколтата. Ако откъснем кочаните прекалено рано, зърната остават недоразвити. Ако закъснеем с брането на сладката царевица, тя постепенно губи нежността и приятната си сладост. При царевицата за зърно правилата са различни – там е необходимо да се изчака физиологичната зрялост и достатъчно ниска влажност за безопасно прибиране и съхранение.
Затова на въпроса кога се бере царевицата няма една дата, която да важи за всички. Срокът зависи от сорта, предназначението, времето на сеитба и климатичните условия.
Най-сигурният ориентир не е календарът, а самото растение.
Кога се бере сладка царевица
Сладката царевица, която отглеждаме за варене, печене или директна консумация, се прибира сравнително рано – когато зърната са достигнали т.нар. млечна зрелост.
Обикновено това настъпва приблизително 18–24 дни след появата на свилата, но периодът е ориентировъчен. При горещо време развитието може да протече по-бързо, докато по-ниските температури го забавят.
Затова не разчитайте само на броя дни.
Проверявайте кочаните.
Свилата показва кога царевицата е готова
Един от първите признаци е състоянието на царевичната свила, наричана още коса.
Когато кочанът се развива, тя е свежа и светла. С приближаването на подходящия момент за беритба постепенно покафенява и започва да изсъхва.
Външните листа на кочана обаче трябва все още да бъдат сравнително свежи и зелени.
Ако свилата е напълно зелена, обикновено е рано. Ако целият кочан и обвивката вече са силно изсъхнали, при сладката царевица вероятно сме закъснели.
Проверка на зърната преди беритба
Най-сигурният домашен тест е изключително лесен.
Отворете леко листата в горната част на кочана и натиснете едно добре оформено зърно с нокът.
Ако от него излезе млечнобял сок, сладката царевица обикновено е в подходящ стадий за прибиране.
Ако течността е почти прозрачна и зърната са дребни, изчакайте още няколко дни.
Ако зърната са твърди и от тях почти не излиза сок, царевицата вече е преминала оптималната млечна зрелост.
След проверката затворете листата около кочана, ако няма да го берете веднага.
Как изглежда готовият кочан
Зрелият за прясна консумация кочан трябва да бъде добре изпълнен.
Зърната са плътно наредени, сочни и закръглени, а кочанът се усеща тежък за размера си. Върхът също трябва да е сравнително добре запълнен, макар че непълното озърняване понякога е резултат от проблеми с опрашването, а не от недостатъчна зрелост.
Не чакайте зърната да станат твърди, ако царевицата е предназначена за варене.
Това е една от най-честите грешки на начинаещите градинари.
През кой месец се бере царевицата
В домашните градини сладката царевица най-често се прибира през лятото и началото на есента. В зависимост от срока на сеитба и сорта беритбата може да започне още през юли и да продължи през август и септември.
При ранна сеитба и подходящи условия реколтата естествено идва по-рано.
Късните сортове и по-късно засетите растения се прибират по-късно.
Затова календарната дата трябва да бъде само ориентир. Две растения, засети в различни моменти или от различни сортове, няма непременно да бъдат готови едновременно.
За домашната градина добър момент за бране на царевицата е сутринта, когато температурите са по-ниски.
След откъсването качеството на сладката царевица постепенно започва да се променя, затова най-вкусна е, когато бъде приготвена възможно най-скоро след беритбата.
Ако няма да я консумирате веднага, охладете кочаните бързо и ги съхранявайте в хладилник.
Не оставяйте прясно откъснатата сладка царевица с часове на силно слънце.
Как правилно се откъсва кочанът
Хванете кочана здраво, наклонете го надолу и го завъртете. Обикновено се отделя лесно от стъблото.
Не е необходимо да дърпате силно нагоре, защото може да повредите растението.
При последователно засаждане проверявайте насаждението редовно. В топло време подходящият прозорец за прибиране на сладката царевица може да бъде сравнително кратък.
Какво става, ако оберем царевицата прекалено рано
Недозрелите кочани имат малки и недостатъчно оформени зърна.
Те могат да бъдат воднисти и да нямат характерния сладък вкус.
След откъсването кочанът няма да продължи да узрява по същия начин, както някои плодове. Затова няма смисъл да берем твърде рано с надеждата царевицата да „доузрее“ в кухнята.
Изчакайте признаците за млечна зрелост.
Какво става, ако закъснеем с беритбата
При сладката царевица прекалено късното прибиране води до влошаване на качеството.
Зърната стават по-твърди, а приятната сладост постепенно намалява, тъй като съставът им се променя с узряването.
Така кочанът може да изглежда голям и прекрасно развит, но след сваряване да бъде твърд и далеч по-малко приятен за консумация.
При сладката царевица по-голямото и по-зрялото невинаги означава по-вкусно.
Кога се прибира царевица за зърно
При царевицата, отглеждана за сухо зърно, ситуацията е съвсем различна.
Тя не се прибира в млечна зрелост. Растението трябва да достигне физиологична зрелост, а зърното да натрупа необходимото сухо вещество.
Характерен признак за физиологична зрелост е образуването на т.нар. черен слой в основата на зърното. Той показва, че преносът на хранителни вещества към него практически е приключил.
Но физиологична зрелост и готовност за директно съхранение не са едно и също.
Зърното все още може да съдържа прекалено много влага.
Влажност на царевицата при прибиране
При стопанското производство влажността е един от основните показатели за определяне на момента за жътва.
След физиологичната зрелост царевицата постепенно изсъхва на полето. Производителят трябва да намери баланс между разходите за последващо сушене и риска от загуби при прекалено дълго оставяне на растенията.
Ако зърното се прибере с висока влажност, обикновено трябва да бъде изсушено до подходящи стойности за безопасно съхранение.
Конкретният оптимален процент зависи от продължителността и условията на съхранение, затова при професионално производство влажността се измерва, а не се преценява само по външния вид.
Признаци за зряла царевица за сухо зърно
При напредване на зрелостта листата и обвивките започват да изсъхват, кочанът губи влагата си, а зърната стават твърди.
При царевица, която ще се съхранява като сухо зърно, не трябва да се използва тестът с млечния сок като критерий за беритба – този стадий отдавна трябва да е преминал.
Проверяват се зрелостта на зърното и влажността.
Царевица за пуканки
Царевицата за пуканки също трябва да узрее добре и да изсъхне.
Ако я приберете прекалено влажна, тя няма да се пука добре и не е подходяща за продължително съхранение без допълнително сушене.
При домашно производство кочаните често се оставят да доизсъхнат на сухо, проветриво и защитено от влага място.
Преди съхранение се уверете, че няма плесен или повредени зърна.
Кога се бере царевица за силаж
При царевицата за силаж моментът отново е различен.
Тук целта не е нито сладък кочан за варене, нито напълно сухо зърно. Търси се подходящ баланс между зрелостта на зърното и влагата на цялото растение, така че материалът да може да се уплътни и ферментира правилно.
В професионалното земеделие решението се взема според съдържанието на сухо вещество в цялото растение и характеристиките на конкретния хибрид.
Прекалено ранното прибиране дава много влажен материал, а прекалено късното може да затрудни доброто уплътняване и ферментация.
Най-сигурният начин да определим момента за беритба
Преди всичко трябва да знаем за какво отглеждаме царевицата.
За прясна консумация на царевица търсим сочни зърна в млечна зрелост. При царевицата за сухо зърно чакаме физиологична зрелост и следим влажността. За силаж критериите са свързани със зрелостта и сухото вещество на цялото растение.
Ако отглеждате сладка царевица в градината, запомнете най-простия тест: кафеникава свила, добре оформен кочан и млечен сок при натиск върху зърното.
Не чакайте всички растения да изглеждат напълно сухи. За варене тогава вече е късно.
Правилно откъсната в млечна зрелост и приготвена скоро след беритбата, царевицата е най-сочна, нежна и сладка – и точно тогава разликата между прясно набран кочан и престояла царевица се усеща най-силно.
Разберете също защо не плододават тиквичките и защо се напукват дините.
