Минзухарите със своите сини, лилави, бели, жълти и златисти цветове са сред красивите цветя, които предвещават, че настъпва пролетта и съживяването на природата за нов живот. Те, както и кокичетата, могат да се покажат още докато земята е обсипана с последните снегове и изобщо не се плашат от студовете.
Макар да са придобили най-голяма популярност по време на Викторианската епоха, тези градински цветя се отглеждали от древни времена по цялото Средиземноморие, а на Стария континент продължават да са любимци и днес.
Ето какво е важно да знаете, ако искате и Вие да отглеждате минзухари:
- Минзухарите са студенолюбиви цветя и затова е добре да ги засадите под храстчета или дървета. Така даже и времето да е по-топло, те ще бъдат на сянка;
- Ако искате да се радвате повече време на минзухарите, им осигурете влажна и пропусклива почва. Така шансът да цъфнат и на следващата година е много голям;
- Имайте предвид, че минзухарите не могат да се борят срещу по-буйната растителност и бързо могат да бъдат превзети от тревните площи. Освен това, ако искате да се радвате на минзухарите си, трябва да започнете да косите моравата си чак когато листата им започнат да пожълтяват. Най-често това се случва през май месец;
- Минзухарите се засаждат от луковици. Това става, като ги заровите на дълбочина от около 10 см и на разстояние 20 см една от друга;
- Мравките също разнасят семенцата на минзухарите, така че те могат да се появят и на такива места, на които не сте ги засаждали;
- Когато засаждате минзухари, не спазвайте някаква определена подредба, още по-малко пък геометрична форма. Те растат най-красиво на групи;
- Може би най-големият вредител на минзухарите са малките гризачи и косовете. Те пречупват листенцата им, а гризачите изяждат луковиците. Срещу тях трябва навреме да бъдат взети мерки;
- Съществуват около 100 разновидности на минзухара, но сред билкарите предпочитан е шафрановият минзухар. От него се добива шафран, използван не само като подправка, но и като лекарство.
