С поетичното име сингониум се означава прекрасно декоративно растение, което изненадва с нестандартните си листа. То е интересно заради факта, че с напредване на възрастта променя формата на листата си и дори окраската им. Нестандартната му природа не е единствената му отличителна черта. То е интересно и заради катерещата си същност, чрез която достига до голяма височина и напомня увивната лиана.
Тази роднина на спатифилум и дифенбахия, с които са от едно и също семейство, е гост у нас, но вирее чудесно в местния климат и разнообразява интериора с променливата си визия. Тези, които са заинтригувани от възможността да имат едно цвете, което да изглежда сякаш са повече, променяйки се, могат да научат още интересни факти за сингониум, неговата същност и условията, при които може да се отглежда.
Произход и видове сингониум
Сингониумът е име на род цъфтящи растения от семейство Araceae. Семейство Змиярникови е родът, към който се числи сингониумът, а компания там му прави филадендронът. Неговата родина са тропическите дъждовни гори в Южно Мексико, Западна Индия, Централна и Южна Америка. Те представляват дървесни лози, растящи на височина до 10- 20 метра, катерейки се по дърветата.
Отделните видове сингониум се отглеждат като стайни растения, в етапите на младата зеленина.
Всички видове в природата обитават тропическите и субтропическите гори, гъсталаците, влажните зони, както и градските зони. Тези, които са инвазивни видове са плевели, които будят безпокойство, защото се разпространяват сред палми и други култури.
Смята се, че мексиканските и костариканските видове сингониум са разделени отдавна, което се изразява в морфологични различия в представителите на един и същи вид.
Един от видовете е декоративна настилка на много места в тропическите и субтропическите зони, разпространен е широко, инвазивен вид е и измества местната растителност. Определено става въпрос за устойчив и адаптивен растителен вид.
Как изглежда сингониумът?
Това е удължено катерещо се или пълзящо тревисто вечнозелено растение, което достига на височина в дивата природа до 10-20 метра.
Стъблото на дивото растение е няколко милиметра в диаметър при младите растения и стига до 6 сантиметра в диаметър при възрастното. При младите растения стъблото е зелено и извършва фотосинтеза, но с напредване на възрастта растителните клетки губят от хлорофила и то променя цвета си.
Този многогодишен вечно зелен катерач има листа, които най-напред са яйдевидни, а по време на растежа се променят в сърцевидни. В това време стъблото също расте и става пълзящо. След като стигне ствола на дървото, към което се е прилепило, стъблото започва бързо да се изкачва към светлината и растението започва да образува по-големи листни остриета. След достигане на подходящата височина, растенията образуват зрели листни остриета и цъфтят. Опрашват се основно от бръмбари.
Когато сингониум се отглежда като стайно растение, се вижда неговият изумителен растеж. В началото сингониумът е малко и компактно цвете, по-скоро храст с едри и стреловидно изглеждащи листа. С напредване на възрастта неговата увивна природа се разгръща, то расте устремно на височина, а листата му променят формата си и стават звездовидни. Цветчетата варират на цвят през розово до кафяво в жълтеникаво и бледо зелено.
Младият сингониум е с компактна форма, но възрастното растение е с вид на лиана и затова има нужда от подпора. За да се избегне катеренето му, може да се отреже върха на растението, като така се сдобиваме с ризница за размножаване.
Чарът и красивият вид на растението са в шарките на листата. Има както едноцветни, така и видове с пъстри жилки. Преобладаващите нюанси са на зеления цвят, но също толкова красиви са и кафявите, розовите или жълтите цветове.
Отглеждане на сингониум
Отглеждането на сингониум като декоративно цвете не е трудно, поради адаптивната му същност, но за да се покаже в истинската си красота, то трябва да бъде отглеждано правилно.
Мястото за разположение на сингониума
На първо място трябва да се предвиди подходящото местоположение на сингониума. Този растителен вид обича светлината. Мястото на перваза за него е добро, тъй като ще бъде огрявано от светлината, но трябва да се пази от пряката светлина. Особено в горещите летни дни трябва да се помисли за някакво засенчване. Трябва да се има предвид, че зелените сортове се чувстват добре на по-слабо осветени места, докато пъстрите се радват на повече светлина.
Почва за сингониума
С оглед на големите количества вода, от които се нуждае растението, почвата за сингониума трябва да бъде добре дренирана. Прекаленото мокрене води до гниене на подгизналите от вода корени. Идеална за сингониума почва е тази, която съдържа листен материал, градинска почва, торф и оборски тор в равни съотношения. Почвата трябва да пропуска добре, за да се повери на нея растението.
Температура за сингониума
Това топлолюбиво растение предпочита високите температури. Най-добре в помещението постоянно да бъде около 20 градуса. През зимата не бива да пад под 15 градуса.
Поливане на сингониума
Видът се нуждае от много вода. През пролетта и лятото сингониумът трябва да се полива обилно, а през зимата умерено. Трябва да се следи почвата да не подгизва, нито да изсъхва много. Тъй като е тропически вид, сингониумът обича висока влажност. Затова се препоръчва пулверизиране на листата. Добро място за отглеждане у дома е кухнята, тъй като там влажността на въздуха е най-висока.
Торене на сингониума
Торенето е необходима грижа за сингониума. През лятото подхранването е добре да става веднъж на седмица или две с тор за листните декоративни растения, а през зимата веднъж в месеца. Ако сингониумът бъде неглижиран и му липсват хранителни вещества, листата му изсветляват и чарът им увяхва.
Пресаждане и размножаване на сингониума
Размножаването на вида е лесно. Става с резници от листата или колонките. Резницата се поставя във вода за 1-2 дни, пуска корен и тогава се засажда в субстрата. Пресаждането на сингониума се препоръчва и е добре да се прави на всеки 2 години. Растението не цъфти, отглеждано като декоративен вид, но привлекателността му идва от нестандартната му същност.
Вредители по сингониума
Растението бива нападано от листни въшки и акари. В такъв случай е нужно да се третира с инсектициди.
Проблем може да стане изсветляването на листата, което показва, че светлината не достига. Ако пък загубят своя блясък и избледнеят, значи растението е преполято или влажността на въздуха е прекомерна.
Кафявите и сухи краища на листото са индикатор, че въздухът е прекалено сух за сингониума.
Ако излезлите нови листа са видимо по-малки от старите, значи липсват хранителни вещества или светлина.
Наблюдаването на растението е достатъчно, защото то постоянно ни говори с вида си и ни учи как да се грижим за него. Отплатата му е безкрайна интериорна красота, която сингониумът щедро дарява.
