Когато става дума за нарцис, най-често хората се сещат за прекрасния младеж от гръцката митология и митът за него. Съществува обаче и цвете със същото име, което е свързано с легендата за красавеца Нарцис, а името днес е нарицателно за човешки качества и поведение.
Цветето нарцис има древен произход и макар той да не е добре изяснен, най-често се свързва с гръцката дума опиянение (наркотик). Нарцисът като растение е добре познато на старите цивилизации, както медицински, така и ботанически, което е довело до култивирането му от най-древни времена, макар че на Стария континент е станало популярно едва след ХVІ век. И тъй като нарцисът е важна търговска култура, информацията за него е добре да се знае.
Класификация и разпространение на нарциса
Нарцисът - Narcissus е род от предимно пролетни цъфтящи многогодишни растения от семейство Амарилисови - Amaryllidaceae. Общото име нарцис се използва за описване на всички членове на рода.
Цветето е описано научно от Карл Линей в неговата Species Plantarium през 1753 година.
Обикновено се смята, че родът има около 10 раздела с приблизително 50 вида нарцис. Тази бройка се определя според това как са класифицирани видове поради сходство между тях и хибридизация, което не е странно за растение, чийто произход е през периода на късния олигоцен до ранния миоцен в района на Иберийския полуостров и прилежащите райони на Югозападна Европа.
За родно място може да се посочи един значителен ареал - горите и ливадите на Южна Европа и Северна Африка с център на разнообразието Западното Средиземноморие, особено Иберийският полуостров.
Както дивите, така и културните растения са се натурализирали широко и днес появата на цветето през пролетта се съпровожда с фестивали на много места.
Описание на нарциса
Нарцисът представлява род многогодишни тревисти луковични геофити, които умират след цъфтежа до подземна луковица за съхранение. Отглеждат се отново на следващата година от кафяви яйцевидни луковици с изразени шийки и достигат височина от 5-80 сантиметра в зависимост от вида. Джуджетата сред тях са около 5-8 сантиметра, докато гигантският нарцис е 80 сантиметра.
Растенията имат едно централно безлистно кухо стъбло. От луковицата изникват няколко зелени или синьо-зелени тесни листа с форма на каишка. Стъблото обикновено носи едно самотно цвете, но понякога образува и чадър от струпването на няколко цвята.
Цветовете на нарциса са бели или жълти, понякога и двете. Те могат да висят или да са изправени. Имат 6 поленови тичинки, заобикалящи централна част. Яйчникът е по-нисък и има 3 камери, а плодът е суха капсула, която се разцепва, за да освободи множество черни семенца.
Луковицата лежи в латентно състояние след отмирането на листата и стъблото и има свиващи се корени, които я изтеглят надолу в почвата. Повечето видове са латентни от лятото до края на зимата и цъфтят през пролетта, макар че има и няколко есенни вида.
Цветето е известно със съдържанието на уникални алкалоиди, които имат защитна роля за самото растение.
Отглеждане на нарцис
Според градинарите това растение е изключително непретенциозно цвете и затова не изисква нито специални грижи, нито специални умения, за да украси всяка градина. Може да се отглежда и в саксия, като за домашния интериор се ползват дребните видове.
Място за нарциса и светлина
Нарцисът изисква светло място или полусянка. Това значи, че обича светлината, но само когато е в умерени порции. Директното слънце няма да му се отрази добре.
Поливане на нарциса
Битува мнение, че нарцисът няма нужда от поливане, което не е съвсем вярно. Те се нуждаят от вода понякога и реагират, ако има липса на влага. Нужно е да се поливат добре по време на цъфтеж.
Ако нарцис се отглежда в саксия, също няма нужда от често напояване. Добре е да се полива 1-2 пъти в седмицата, за да получи достатъчно влага. Не бива да се забравя, че саксията трябва да има добър дренаж.
Поливането при вегетация влияе върху височината на цветоносното стъбло и периода на цъфтеж, както и върху образуването на по-едри луковици.
Почва за нарциса
Растението се смята за лесно за отглеждане цвете, защото може да расте на почти всякаква почва, но все пак глинесто-песъчливата градинска пръст е най- доброто за цветето. Почвата обаче трябва да бъде добре дренирана, защото иначе луковицата ще загине.
Време за засаждане на нарциса
Нарцисите се засаждат по-рано от другите луковични растения, в края на август или началото на септември. Температурата на почвата трябва да бъде 8-10 градуса, за да може луковицата да се вкорени. Ако се направи по-късно мулчирането е задължително. Мулчът трябва е торф или почвен хумус. Засаждането на нарциса става според вида. Първи се засаждат Поетите, последни са Тръбните.
Засадените луковици започват да цъфтят на втората-третата година.
Торене на нарциса
Подхранването на почвата е необходимо за растежа на цветето. Още преди са се покаже първото зелено от растението може да се подхрани почвата, за да му се даде добър старт. Непосредствено преди цъфтежа компостът е особено добър за нарциса. Ако се пресаждат луковици през лятото, също може да се добави добре угнил компост, за да имат корените добри условия за растеж.
Казано като съвет подхранването се прави 3 пъти - при настъпване на вегетация с минерален тор, втори път при поява на цветоносно стъбло и трети път в края на цъфтенето. Най-напред се дава приоритет на азотния тор, а после на калиевия и фосфорния.
Ако цветето се гледа в саксия, преди цъфтежа може да му се добави малко течен тор, но трябва да се помни, че в саксията хранителните вещества не се губят, затова не бива да се прекалява с подхранването.
Размножаване и пресаждане на нарцис
Размножаването на нарцисите е с луковици, които се засаждат през есента. Ако цветето ще бъде прехвърлено в градината, луковицата трябва да се зарови на дълбочина два пъти по-голяма от размера и на разстояние 10 сантиметра една луковица от друга.
Ако луковицата се засажда в саксия, най.-добре да се избере по-малък съд. Дори да не е покрита цялата с пръст, това няма да се окаже проблемно.
Други грижи по време на растежа
Прецъфтели и изсъхнали части от цветето трябва периодично да се премахват, за да може да се развива свободно. Луковиците винаги трябва да се пипат с ръкавици, защото са отровни и предизвикват алергии.
Това цвете, подобно на магнолията, е подходящо за форсиране, което означава, че ако му се създадат нужните условия може да цъфне по-рано от пролетта, като цвете със зимен цъфтеж.
Нарцисите се различават от други луковични, като лаленцата и зюмбюлчетата, по това, че могат да останат на едно и също място 5 години и това няма да има последствия върху растежа или цъфтежа им.
Болести и вредители по нарциса
Нарцисът страда и от вирусни заболявания по растенията, които изискват изкопаване и унищожаване на болните цветя.
Луковиците страдат най-много от всички части на растението. Ларвите на мухите зимуват в почвата и поглъщат месестите части на луковицата. Срещу тях се третира с инсектициди.
Поради преовлажвяване на почвата се развиват и различни болести по луковицата на нарциса, което изисква преместване на материала в друга почва и премахване на болните растения.
Нарцисът е сред красивите жълти цветя и градински растения.
