Брунерата има популярно име - кавказка незабравка и то е много точно намерено, тъй като с малките си сини цветчета брунерата напомня силно на незабравките. Това чаровно цвете не е много известно у нас, а това е незаслужено, тъй като то е много устойчиво и издържа студове до 30 градуса под нулата, няма много неприятели и болести по растенията, които да го спохождат и се отглежда лесно. В същото време листата му имат чудесна декоративна стойност, а цветчетата му са много нежни.
За това многогодишно растение, което цъфти рано напролет, е добър избор за интериора на градината и заслужава повече внимание.
Класификация и разпространение на брунера
Брунерата - Brunnera macrophilla е цъфтящо растение от семейство Boraginaceae, чиято родина е Кавказ. То е издръжливо ризоматозно тревисто многогодишно растение, чието латинско название - macrophilla означава с по-големи листа, а Брунера е в чест на швейцарския пътешественик и ботаник Брунер.
Градинарите отглеждат 2 вида от растението - сибирската и крупнолистната брунера, главно за създаване на цветни бордюри и за стабилни декоративни групи заедно с хости, папрат, игликите, медуница и други сенколюбиви цветя, както и за сенчести алпинеуми.
Родът обединява 3 вида брунери, срещащи се в естествени условия в Западен и Източен Сибир, Кавказ и Мала Азия.Растението може да се отглежда на едно и също място без трансплантация 15 години.
Описание на брунера
Това тревисто многогодишно растение може да достигне на височина 45-50 сантиметра. Коренището му е дълго и месесто и презимува в земята.
Листата имат декоративна стойност и образуват розетки. Формата им е на сърце и мат заострени върхове. Фини власинки са наблюдават най-вече отдолу. Дръжките на листата са сравнително дълги, а самото листо стига до 20-25 сантиметра.
Цветчетата представляват рехаво събрана метлица и много приличат на незабравката, откъдето идва и названието кавказка незабравка.
Плодът е суха кутийка, която се разпада.
Цветето брунера цъфти през април имай около 1 месец. Цветчетата са обагрени в светлосиньо и имат бяло петънце в средата. Достигат само до 0, 7 сантиметра големина.
Най-известни сортове брунера
Известните са няколко сорта брунера, които красят лехите на градините и алпинеумите.
Брунера Сребърен чар
Този сорт достига височина от 30 до 60 сантиметра. Листата са с форма на сърце и зелени нишки на сребърен фон или обратната възможност. Листата са много нежни и се запазват през топлите месеци, а зимата умират.
Брунера Александър Велики
Този сорт е най-доброто решение за голяма градина, тъй като височината му е до 90 сантиметра. Листата са почти бели със зелени нишки и са атракция, като контрастират на нежните сини цветчета.
Брунера Златото на Диана
Листата са жълти със златист оттенък. Този корт може да расте добре на слънчево място. Стига до 30 сантиметра височина и 60 сантиметра в диаметър. Растението е компактно и със сини цветчета.
Брунера Джак Фрост
Това е най-известният от всички сортове брунера. Листата са сиви, стигат до бяло и свежо зелено. Видът се запазва до падането на снега. Може да вирее и на по-слънчево място.
Брунера вариегата
Този сорт е много различен и в това е неговото очарование. Той е силно интригуващ за градинарите. Има едри сърцевидни листа, но с двуцветна окраска. Те са в изумрудено зелен цвят при основата, а на края са кремави, до снежно бели. Възможно е един от двата цвята да липсва, в зависимост от условията на отглеждане. Формата на листата не може да се определи като сърцевидна, тя е по-скоро неопределена, но неповторима.
Отглеждане на брунера
Това растение е устойчиво, непретенциозно, издържа на студ до 30 градуса под нулата и може да се отглежда повече от десетилетие на едно място, без да се налага пресаждането му и без да изгуби декоративния си вид и през студения сезон. Не се разраства прекалено, но същевременно пречи на плевелите да превземат площта, където е засадено. Принадлежи към групата на растенията, които се отглеждат лесно.
Почва и място за брунерата
Това растение предпочита сенчестите места, било за бордюр, било в алпинеум. Почвата трябва да бъде рохкава, умерено плодородна и вечно влажна.Ако трябва да се определят 3 най-важни неща, които са нужни, за да се отгледа успешно брунерата, това са сянката, водата и храната.
Не бива да се наказва цветето с лека почва, само богатият на органика и хранителни вещества субстрат ще осигури добрия цъфтеж. Глинестата почва, която е най-доброто решение, трябва да бъде и добре дренирана. Кавказката незабравка ще освежи всяко сенчесто място в градината, особено ако тематиката е горска.
Може да бъде отглеждана и в кашпа или друг съд в помещение, където може да се осигурят необходимите за нея сянка, вода и хранителна почва.
Поливане на брунерата
Редовното поливане в градината е необходимо при положение, че цветето е на по-светло място, или ако лятото е прекалено горещо. Иначе тъмните места поддържат добра влажност и няколкократните поливки ще бъдат достатъчни.
Торене на брунерата
Торенето е необходимо, защото мястото на растението не се сменя и почвата има нужда от подхранване. През пролетта, веднага след топенето на снега може да се натори с минерални торове на гранули, които да се разхвърлят на мястото около цветето. Органичен тор също може да се използва, като се избере инфузия на тор за подхранване веднъж в месеца.
През студените зими трябва да се мулчира с хумус или компост, а в някои случаи е необходим подслон.
Разхлабване и плевене за брунерата
Плевенето зависи от сортовете, но младите трябва да се прочистват от плевели по време на трансплантацията и размножаването. Едролистният вид се нуждае от защита срещу плевели, но сибирският не, защото расте много и не позволява на тревата да се разрасне.
Старите повредени листа трябва да се отстраняват навреме, защото растението постоянно вади нови листа. Разхлабване се препоръчва за видовете, чиито корени са разположени близо до повърхността и може да се повредят.
Размножаване на брунерата
Растението брунера се размножава чрез семена и чрез разделяне на коренището. Ако са необходими големи количество материал за посяване, се размножава чрез семена.
В домашната градина обаче е по-подходящо през пролетта или през есента старите туфи да се разделят и да се почистят и засадят веднага в предварително подготвеното легло, снабдено с дренажен слой.
Засаждането става в леха на разстояние 30 на 30 сантиметра и веднага след това се полива.
Болести и вредители по брунерата
През дъждовните лета или когато в почвата има излишна влага, бръмбари могат да нападнат цветето и то да развие брашнеста мана или кафяви петна. Срещу гъбичките трябва да се пръска с препарати, след като се отстранят заразените части.
Храстчето може да бъде нападнато и от листна въшка или бяла муха, за които са подходящи химически препарати или народни способи.
Добрата новина е, че градинските охлюви не харесват цветето, за разлика от близката до него хостата, с която понякога се бъркат.
