Много любители на стайните растения, които отглеждат кактуси в дома си, навярно се интересуват от това как те се размножават.
Има два вида размножаване на кактуси - вегетативно и чрез семена. Вегетативното се разделя на няколко вида - чрез резници, листа, издънки. По време на вегетативното размножаване се запазват биологичните свойства и характеристики, които отличават този вид, подвид, сорт: цвят на цветовете, ръст, форма, устойчивост на вируси.
Някои видове кактуси не образуват семена и много не цъфтят. Следователно те могат да се размножават само чрез резници или издънки. Когато кактусите се размножават със семена, сортовите и други характеристики не винаги се предават, но това прави възможно получаването на нови сортове.
Да видим основните способи за размножаване на кактуси, и как да го направите правилно.
Размножаване на кактуси от семена
Най-удачно е да вземете семена за кактус от специализиран магазин. Ако искате да съберете семена от своя кактус вкъщи, трябва да знаете някои особености, понеже кактусите не се самоопрашват.
За да извършите опрашване, трябва да имате два кактуса, които не са свързани помежду си, т.е. тези, които са били отгледани от резници или от семена на различни растения. Цветовете, от които ще дойде прашецът, трябва да са цъфнали напълно, прашецът трябва да се отделя много лесно, за да може да се събира на памук или четка. Поленът от един цъфтящ кактус се прехвърля на цвета на друг, в резултат на което след известно време на мястото на цвета се образува зрънце. За да се получат качествени семена, зрънцето трябва да узрее. След това внимателно го разчупете и извадете семената, които могат да се съхраняват в хартиен плик.
Най-добре е да засеете семена на кактус през март-април. При по-ранна сеитба разсадът няма достатъчно светлина и се издължава силно; при по-късна сеитба (през юни - юли) нямат време да укрепне до първото зимуване на кактуса.
В подготвения съд за засяване на семената се изсипва дренаж от камъчета или експандирана на слой глина с височина 1-2 см, след което се пълни със специално приготвена почвена смес, състояща се от 2 части широколистен хумус, 1 част градинска почва, 1 част не много груб пясък, като се добавя на натрошен въглен.
Семената на кактус се поставят на еднакво разстояние едно от друго, малките се оставят непокрити, по-големите се покриват със слой фино пресята пръст (дебелината на този слой е равна или малко по-голяма от дебелината на семената). След това земята се изравнява с гладка дъска и се навлажнява с пулверизатор. Съдът се покрива със стъкло или прозрачна пластмаса и поставен на осветен от слънцето перваз на прозореца. Разсадът на кактуса трябва да се проветрява 1-2 пъти на ден и почвата да се напръсква с пулверизатор когато изсъхне. Редовното проветряване е предпоставка за нормално покълване и растеж на разсада. По време на вентилацията кондензът трябва да се отстрани от покривалото.
При благоприятни условия разсадът от кактус се появява на 8-14-ия ден, но не винаги е така. Често семената покълват след 20-30 дни, а някои видове опунция - след два месеца или по-късно. След появата на разсада, стъкленият подслон се премахва и нежните растения се приучават към по-ярка светлина.
Температурата след поникване на семената се намалява с 2-5 °C, за да се предотврати издължаването на разсада. Първоначално младите растения развиват два семеделни листа, а след това между тях се появяват характерни за всеки тип глави с пубертеция под формата на тънки нежни власинки.
Младия разсад от кактус се засажда със садило на разстояние най-малко 1 см. През първото лято е полезно да се повтори разсаждането - това допринася за по-добро развитие на кореновата система и по-енергичен растеж на разсада. Повърхността на почвата в купичките със семена често се втвърдява или обраства със слой зелен мъх. В този случай растенията трябва да бъдат пресадени в прясна почва със същия състав, както при сеитбата.
През лятото е полезно разсадът да се изложи на открито, но в същото време да се предпази от слънчево изгаряне: през горещ ден той трябва да бъде засенчен с марля на един слой. Поливането се изисква да бъде обилно. С настъпването на есента поливането постепенно намалява, горният слой на почвата редовно се разрохква.
Ако на повърхността се появят плесени, засегнатите области се покриват с пепел. На следващата година по-високите екземпляри се пресаждат в малки саксии (7x7 см).
Вегетативни методи за размножаване на кактуси
Много сферични кактуси (някои ехинопсис, мамилария, ребуция, химнокалиций) на възраст 4-5 години дават странични издънки-топчета, които лесно се отделят от майчиното растение, имат малки корени и се вкореняват доста добре.
Повечето от тях обаче никога не образуват "бебета", когато се отглеждат на закрито. В такива случаи колоновидните кактуси се нарязват на парчета с определен размер. При сферичните резници се отрязва горната част или половината на стъблото. След такава операция издънките израстват от ареолите (модифицирани аксиларни или апикални пъпки) в горната част на стъблото, които след 6-10 месеца се засаждат в желания субстрат за вкореняване.
Когато кореновата система отмира или долната част на стъблото се разпадне, горната част на кактуса се отрязва. Когато се вкоренява като резник, той замества майчиното растение.
При листните кактуси се вземат отделни резници, малки цели или половинки клони, за резници. При събирането на резници трябва да се придържате към следното правило: кактусът се реже на по-тесни места на стъблото (епифилум) или в ставите (опунции, коледниче, рипсалис, шлумбергер) с остър, чист нож или самобръсначка, без да се стискат живите тъкани и с внимание да не се допусне на счупването им.
Местата на разреза трябва да бъдат поръсени с натрошен въглен и оставени да изсъхнат, докато се образува твърд стъклен филм. Големите резници могат да бъдат оставени без да се засаждат дори 1-2 месеца, без това да навреди на живота им.
За вкореняване на кактуса субстратът е от голямо значение. Както показва практиката, резници от кактуси се вкореняват най-добре в промит средно голям речен пясък. В закрити условия растенията се вкореняват в малки саксии за кактус или сандъчета, където на дъното се поставя дренажен слой с височина 1, 5-2 см, след което се изсипва градинска и листна почва (по равно), като се смесва с малко количество добре измит пясък. Височината на хранителния слой трябва да бъде 4-5 см.
Резниците се засаждат на дълбочина 0, 5-1 см. За стабилност те се връзват за плоско колче. Саксията се поставя на място, добре затоплено от слънцето, но засенчено от пряка слънчева светлина. При продължително горещо време резниците трябва да се напръскват с преварена вода.
Най-доброто време за рязане на кактуси е март-април до средата на август. Резниците, взети през октомври-ноември, изискват дълго време за изсъхване и се вкореняват бавно. През април-март при температура 22-25 °C вкореняването настъпва за 15-20 дни.
Особености при вкореняване на резници и издънки при различните видове
Вкореняването на страничен израстък („бебета“), при който корените вече са се образували на майчиното растение е сравнително лесно. Бебетата се отрязват от майчиното растение с възможно най-малката срезна повърхност, сушат се една седмица и се засаждат в почва за вкореняване.
Вкореняването на резник от стъбло изисква първо той да се изрежете с равномерен разрез. След това се заостря повърхността на среза като конус и се изсушава в изправено положение за около месец преди вкореняването.
Вкореняването на филокактуси изисква отделяне на „листо” за резник. Отсече сегмента в основата в най-тясната част на стъблото. Тъй като корените са слабо оформени на това място, сегментът на стъблото се изрязва отново в широката му част и резникът се суши в изправено положение в продължение на две седмици.
Следвайки тези правила, успехът при размножаване на кактусчета ще бъде гарантиран.
Прочетете още как да торим кактусите и правила при поливане на кактус.
