Дармерата (Darmera Peltata) е водно блатисто растение, чиято родина е Северна Америка. Широко разпространено е сенчестите и влажни райони на Калифорния до Орегон.
Става въпрос за многогодишно, но широколистно растение със здрави и дълги коренищни корени, което създава храсти, високи около метър под формата на чадър с много големи и декоративни листа. Преди да увехнат наесен, листата придобиват красив меден или червеникав оттенък.
Всяко цвете има венче, състоящо се от 5 бели или бледорозови венчелистчета, които образуват коронка от ефектно изглеждащи тичинки. Цветовете привличат пеперудите и други насекоми, които ги опрашват.
Растението цъфти от април до май и не обича откритите слънчеви места. Затова естественото му местоположение е сянката и местата с добра влажност.
Дармерата се адаптира лесно към всяка глинеста, пясъчна, тежка и богата на хумус почва, която трябва да е постоянно влажна. В суха почва листата на Дармерата стават кафяви, а после изсъхват.
Това растение предпочита прохладен летен климат, характерен за северните райони, но може да бъде адаптирано и в южни ширини. Издържа до 20 °C под нулата и не се страхува от измръзване.
Поливането на Дармера постоянно през периода на вегетация, но не се нуждае от често торене, защото е растение, виреещо в селски райони.
Това цвете може да се отглежда и в саксия. Необходим е дълбок глинен съд с прясна и влажна почва. Слага се на сянка или полусянка и се полива редовно от март до октомври. Пресаждането се извършва всяка година, за да има растението полезно пространство. Контейнерът трябва да е по-голям от предишния.
Размножаването става чрез семена, но може и чрез разделяне на туфите и коренищата. Засаждането може да се извършва целогодишно, но най-благоприятно е напролет, през май.
Ако се засаждат групи растения, дармерата трябва да се държи на 80 сантиметра една от друга, защото растат на ширина.
Това цвете се комбинира добре с хоста, анемона, актея и други, които имат същите културни нужди като Дармерата.
Като селско растение Дармерата е здраво и устойчиво цвете и не е нападано от вредители. Най-често по него се откриват листни въшки, а листата му са вкусни на охлювите, затова се препоръчва да се поръси с пепел около растението за прогонване на охлювите.
