Теменужките са красива декорация за всяка цветна градина. Славят се с голямото си разнообразие от цветове и нюанси – цъфтят с червени, сини, лилави, жълти, розови, оранжеви, бели и дори кадифено черни цветове. А освен това грижата за малките теменужки е проста и достъпна за всеки начинаещ в цветарството.
Градинската теменужка е най-старата градинска култура. Преди две хиляди години римляните и гърците са я използвали във венци за украса на стаи.
Теменужките са тревисти едно-, дву- или многогодишни растения. Листата са последователни или се събират в розетка до корена. Цветовете са единични, горните венчелистчета са по-малки от долните, имат роговиден израстък в основата. Плодът им е капсула, семената запазват способността да покълнат до две години.
Родът Теменуга (Viola) включва около 500 вида, които са се разпространили по целия свят. Има както диви, така и култивирани видове.
Много градинари любители отглеждат теменужки от градинските сортове в своите цветни лехи, най-често двугодишни или едногодишни растения. Характерна особеност на такива сортове е, че те цъфтят в началото на пролетта. Но има многогодишни градински теменужки. Те ще ви с зарадват с цъфтежа си през пролетта, тъй като през лятото губят своя декоративен ефект поради образуването на много семенни шушулки. Процедура, като навременното премахване на увехналите цветове, ще помогне да удължите периода на цъфтеж. Обикновено Горската теменужка и Рогатата теменужка се отглеждат като многогодишни растения.
Условия за отглеждане
Градинската теменужка предпочита слънчеви или леко засенчени площи, които имат плодородна, добре дренирана почва. При сухо време растението се нуждае от поливане, в противен случай цветовете стават по-малки и цъфтежът може да спре напълно.
Въпреки факта, че теменужките са влаголюбиви растения, те не издържат на излишната влага и могат просто да умрат по време на пролетните влаги.
Това растение лесно понася леко засенчване или дифузна светлина, но образуването на много цветове и обилен цъфтеж е възможно само в добре осветена зона. На места, които са скрити от слънцето и са изложени на влага, теменужката може да бъде нападната от голи охлюви.
Кореновата система на едногодишните теменужки е влакнеста, тоест основният корен отсъства, но има много много малки корени. Те проникват в горния слой на почвата с широка мрежа и не навлизат дълбоко в нея. Стъблата са разклонени, всеки клон обикновено има няколко цвята. Цветовете на едногодишните са много едри, до 10 см. Едногодишната градинска теменужка е компактен декоративен храст до 20 см височина.
Многогодишните теменужки стават все по-популярни сред градинарите. Viola odorata – ароматната горска теменужка е доста непретенциозно растение, високо около 15 см. Има пълзящи стъбла, които лесно се вкореняват, листата във формата на сърце са събрани в гроздове. Цветовете с размери приблизително три сантиметра могат да бъдат двойни или обикновени и обикновено са с лилав или син цвят. Ароматът се усилва вечер. Viola cornuta или Рогата теменужка е многогодишно растение с височина приблизително 8 до 20 cm. Размерът на цветовете на това растение е от един до четири сантиметра, цветът е в бяло-синьо-жълтата гама.
Засаждане и отглеждане на теменужки
Независимо от сорта и видовете многогодишните градински теменужки, грижата и размножаването на които няма да ви създаде особени проблеми, се разпръскват добре чрез самозасяване. Ръчно се размножават чрез резници, засяване на семена или разделяне на туфи.
Резниците се режат от май до юни. Стъбла се разделят на пет-сантиметрови сегменти. Всяко такова парче от издънката трябва да има три възела. Всички цветове и част от листата (трябва да оставите три) се откъсват, а резниците се накланят надолу в контейнер с плодородна влажна почва с 1 см. Месец по-късно ще настъпи вкореняване и растението може да бъде преместено на постоянно място с разстояние 10-30 см между туфите.
Друг метод за размножаване на теменужки чрез разделяне на туфата се използва при рогатата теменужка поради специално разклоняване на коренището във всички посоки, от което израстват млади растения. Обикновено туфата се изкопава и разделя на части.
Засяване на теменужки от семена
Градинската многогодишна теменужка се възпроизвежда перфектно чрез семена. Засаждането и грижата за нея започват през есента. Пресните семена се засяват в почвата през септември, а издънките се появяват следващата пролет.
Засяването на семена зависи от целите на засаждане:
За получаване на едногодишен разсад се засява в началото на пролетта, когато температурата се повиши до +10 °C. След сеитбата семената се поръсват леко с почва и се покриват с фолио. След около седмица ще поникнат кълнове. Когато разсадът има най-малко четири листа, те се засаждат на постоянно място.
За двугодишно засаждане семената се засяват през юни. Те не сеят веднага на цветната леха, тъй като не е известно колко разсад ще има. Ако не всички изникнат, тогава ще има "плешиви” места в лехата. След няколко седмици кълновете се подават от земята, след появата на две истински листа разсадът се пикира. В края на лятото младите растения се засаждат на постоянно място с разстояние 10-15 см. Те ще цъфтят едва през следващата година, но цветовете им ще са по-големи и многобройни.
Едногодишната теменужка се отглежда чрез сеитба за разсад през февруари-март. Пресаждането в открита земя се извършва в края на май и в този случай растението ще ви радва с цъфтежа си през цялото лято. След края на вегетационния период теменужката се отстранява от градината.
Грижи за теменужките
По принцип теменужката е непретенциозно растение. Но има редица условия, които трябва да се вземат предвид при отглеждането му.
Теменужката се нуждае от слънчево място. Но тя е в състояние да расте и на частична сянка, само стъблата и започват да се издължават интензивно и туфата губи формата си.
Задължително е да поливате теменужките често: обожава влагата. Но ако лехата е в низина, тогава трябва да се грижите да няма застой на водата.
На всеки няколко седмици, за да подхранвате теменужките, можете да използвате всякакви минерални торове за цъфтящи растения, но избягвайте пресни органични: теменужката има лоша реакция към тях.
Цветовете, които изсъхват, трябва систематично да се отрязват, така че растението ще ви радва с цъфтежа си по-дълго.
В много горещо време стъблата на теменужката растат интензивно и туфата губи своя декоративен ефект. За да се върне растението в компактна форма, то трябва да бъде подрязано. Дори си струва да отрежете издънките с цветове. Стъблата трябва да са с дължина около 8 см. След няколко седмици теменужката ще се съживи и ще продължи да цъфти отново.
Градинските теменужки не обичат влажните и студени зими. Засажденията трябва да бъде леко покрито с иглолистни клони или шума.
Вредители и болести по теменужките
Както всяко градинско растение, теменужката е податлива на увреждане от болести и вредители. Основните от тях са:
- Брашнестата мана засяга стъблата, листата и пъпките. Лекува се чрез пръскане с противогъбични средства;
- Листата се засягат от петна, растението изсъхва, инфекцията може да се запази дори в семената. Необходимо е да се развали и изкопае градината, да се третира с химия;
- Основата на стъблото става по-тънка и по-тъмна. Това е черен крак. Причината е, че посевите са много на гъсто нарушава се осветлението и влажният режим. Лехата трябва да се разкопае, разреди и да се третира срещу гъбички;
- Цветовете страдат от сиво гниене - пухкав цъфтеж с гниене. Причината е малко светлина, много влага и азот. Лечението се състои в разреждане, проветряване, торене. Необходимо е и химическо третиране;
- През май-юни растението може да е засегнато от гъсеници. Необходимо е да се пръска с разтвор на тютюн и метрифонат, когато се появят млади гъсеници.
