Гуаякан за название на растение веднага извиква асоциации за екзотичен гост у нас от далечни земи. И това е напълно вярно. Екзотичното дърво, което се назовава с това име, идва от американските тропици. Какво място заема то сред растителните видове, е интересен въпрос за всички любопитни естествоизпитатели.
Обща характеристика на Гуаякан
С името Гуаякан се назовава многогодишен дървесен вид, средно на височина дърво, от семейство Zygophyllaceae. Може да достигне и до 8- 15 метра височина, но растежът му е много бавен. Прави впечатление с гъстата си зеленина от ярко зелени листа и лилаво-сини цветя с жълти тичинки. Короната му е силно разклонена.
Отличава се с тежка компактна дървесина, но заради масовото използване, вече не е в голяма наличност и се ползва най-вече за дърворезби и дървени въглища. Доста разпространено е също като декоративен вид.
Не само дървесината може да се ползва от това дърво. Лечебните свойства на Гуаякан също са значителни. Кората има противовъзпалително, диуретично и слабително действие, ползва се при артритни оплаквания.
Външен вид на Гуаякан
Извитото стъбло на дървото е гладко и с пъстра кора, е с възлести клони, короната има заоблена форма и прави добра сянка.
Листата са от две до три двойки, лъскави на повърхността. Липсва дръжка и всяко листо е прикрепено към тънък централен клон.
Цветовете са наситено виолетови до сини и са групирани. Остават дълго на дървото и с времето избледняват до почти бял цвят.
Всяко от цветчетата има пет широки вдлъбнати венчелистчета, по-големи от чашелистчетата му.
Дървото цъфти по всяко време, пролет и есен за около 25-30 дни. В Карибския район цъфтежът е през март до май.
Плодът представлява малка, сплескана и закръглена суха капсулка, в която има 5 клетки и във всяка по едно семенце.
При узряване плодовете стават оранжеви, до кафяво-оранжеви и придават декоративен вид на дървото. Зрелият плод е с червеникав оттенък.
Местообитание и разпространение на Гуаякан
Названието на дървото идва от езиците, говорени на Бахамите, тъй като на островите е част от родното местообитание на дървото. То расте в екосистеми от тропически гори и храсти в крайбрежните райони на Централна и Южна Америка. Може да се види в Колумбия, Коста Рика, Гватемала, САЩ, Хондурас, Мексико, Пуерто Рико, Тринидад и Тобаго, Доминиканската република, Панама и Венецуела, където се среща в див вид.
Като декоративно растение го отглеждат във Флорида и Бермудските острови, въведено е в Индия и Гана като екзотичен вид. В това му използване то е наистина много екзотично, защото цъфти и дава плод.
Гуаякан расте на равен, вълнообразен и каменист терен. Обича топлите, сухи гори до 500 метра надморска височина. Разпространението му е било много широко, но тъй като е ценна експортна стока заради твърдата дървесина, сега е силно ограничен вид, за който се предвижда по-малко използване, за да се запази.
Болести по Гуаякан
Дървото Гуаякан често е атакувано от различни насекоми, които може да предизвикат пълно обезлесяване на дървото, но без да станат причина за смъртта му. Те не причиняват и търговски щети.
Сухото дърво е силно устойчиво на нападения на термити. Наличието на смоли го прави много добър репелент срещу морския молец.
Болестите по дървото не причиняват икономически щети, които налагат специално внимание към тях. Все пак е отбелязано, че по време на разсаждане може да се появи гниене, причинено от гъба от род Склероций.
Основния враг на дървесния вид обаче са хората. Те са в състояние да го унищожат напълно с безразборното изсичане за дърводобив и изгаряне.
В някои райони на остров Барбуда, където също е естествено местообитание на Гуаякан, дървото още е в търговската мрежа, заедно с добитък за експлоатация. Там, където расте в естествени условия, най-често масивите с него са големи и са маркирани на определена височина, на дърветата не се причиняват сериозни вреди от пасищата за добитъка около тях.
Използване и приложение на Гуаякан
Дървото има много приложения и е ценен ресурс за местата, където расте. Тези ползи може да се разделят условно в три направления: индустрия, медицина и декорация.
Индустриални ползи от Гуаякен
Бялата сърцевина на дървото се използва заради високата индустриална стойност, която има. Дървесината се характеризира с фина текстура, тъмна е на цвят, много твърда и тежка. Освен това е леко мазна на допир заради смолата.
Тази дървесина се счита за по-плътна от дъбовата и другите горски видове, които се търгуват на пазара. Като материал е трудно да се работи с него ръчно и дори с електрическо оборудване, но се върти, оформя и шлайфа идеално.
Полученото дърво е с високо съдържание на смоли и специфични свойства. Естествената смола е съединението, което е безцветно, но става синьо при контакт със съставки със съдържание на пироксидази, използвани във фармакологията.
Заради смолите дървото има гладко и водоустойчиво покритие. Твърдостта и самосмазващите свойства, които има, позволяват да се ползва за опори, гнезда и ролки в парните кораби.
В някои места, където все още расте, правят селски мебели от дървото. Например кухненски дъски за рязане, чукове, други вещи с дърворезба и украса.
На Хаити го ползват за производство на сини и зелени багрила. Също за огрев и дървени въглища с ниска пазарна стойност.
Лечебни ползи от Гуаякан
Още доколумбовите култури са ползвали дървото за лек. С екстракт от дървесината се е получавало лекарство срещу сифилис.
Смолата от дървото лекува зъбобол, кожни и ставни заболявания.Сготвената кора се ползва за насърчаване на храносмилателната система, за лечение на ларингити и фарингити.
В някои места - Карибите и Малките Антили правят и чай от него, който ползват за аборт.
Декоративни ползи от Гуаякан
Декорацията в тропическите райони нямаше да бъде същата без дървото Гуаякан. Сухата и влажна среда на Карибите не позволява развитието на много видове и дървото със своята вечно зелена разклонена гъста маса листа е истинска атракция.
Като декоративно растение в двора може да се реже, за да образува жив плет, но расте много бавно и това е недостатък. Има обаче обилен и чист цъфтеж и с това е източник за производство на различни видове мед от пчелите.
Още интересни факти за Гуаякан
Съществува жълт Гуаякан, който се среща в Еквадор. Дървото е с много широка корона и хвърля хубава сянка. Интересно е с това, че листата му падат по време на суша, но поникват веднага щом се появи вода. Когато цъфти, е много ефектно и може да бъде и вечно зелено, ако се отглежда на място, където няма студове и има валежи.
Още едно дърво с название Гуаякан в името си е розовият Гуаякан, наречен също Табебуя розова. Има палмови листа, зелени на цвят, а цветът е розов, лавандулов или пурпурен. Расте в Колумбия и украсява в нежно розово пейзажа.
