У нас е популярно едно растение с името витошко лале. То е ценен екземпляр от природното богатство на България и е защитен вид от закона за биологичното разнообразие. Друго название на витошкото лале е планински божур.
Божурът е легендарно растение, чието име идва от името на легендарен лекар - Пеану, който лекувал ранените герои от битките на боговете с хората. Веднага става ясно, че това е и лековита билка. Легендата гласи, че името на планинския божур е дар от троловете и това веднага го приобщава към приказните растения.
Според специалистите популярното у нас име витошко лале на растението е неподходящо и трябва да се изостави, защото дава уклончива представа за вид, който има други характеристики.
Ето какво може да се научи за това интересно растение, останало вече в малобройно състояние у нас.
Описание на планинския божур
Планински божур е многогодишен вид тревисто растение, принадлежащ на семейство Лютикови Родът има около 36 вида, някои от тях са включени в Червената книга на защитените видаве, какъвто е случаят с планинския божур.
Растението е храстовидно, много красиво и от него се правят ефектни букети за аранжировка на интериора, заради което масово се бере.
Отличава се с късо коренище, което не е начленено, а корените са събрани в къс сноп, в черно кафяво. Те са дебели и плътни.
Стъблото на растението е изправено, височината варира много, от 10 до 90 сантиметра, не е разклонено, няма власинки.
Листата са с форма на длан, разсечени на 3 до 5 дяла, дълбоко нарязани. Долните листа са с дълги дръжки, а горните са малко по-тесни от долните. Всички листа са тъмнозелени на цвят отгоре, долната им страна е по-светла.
Цветовете са около 5 сантиметра в диаметър с форма на кълбо, единични, по-рядко събрани в двойка или тройка.
Има околоцветни листа, които са 10 на брой, закръглени и силно извити, с лимонено жълт цвят, по-рядко светло зелени.
Нектарниците приличат на шпатула и са от 5 до 15 на брой.
Семенцата са дребни, овални, черни.
Цветето цъфти през юни до август. Това е медоносно и декоративно растение.
Разпространение на планинския божур
Планинският божур се среща рядко у нас. Обича влажните, каменисти и скални поляни, може да се забележи и по тресавищата. У нас се намира в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Пирин, Рила и Родопите. Вирее на 1900 до 2900 метра надморска височина.
Ареалът на дивото растение обхваща най-вече Азия и Европа, само 2 вида има и в Северна Америка. Тъй като е красиво и лесно за отглеждане растение, планинският божур присъства и в градините.
Цъфтеж на планинския божур
Растенията цъфтят през май. Простите цветчета са оформени от 5-6 наредени листенца в реда, светло кремави или жълтеникави, по-рядко розови или бели. Диаметърът на цветчетата е 6 до 12 сантиметра, а в центъра му има 6 дузини ярко жълти тичинки с лилаво в основата. Ароматът на растението напомня на този на мака.
Отглеждане на планински божур в домашната градина
На теория планинският божур може да се размножи вегетативно и да се отглежда в домашната градина. На практика това се случва много рядко. Степента на оцеляване в домашна градина е твърде ниска. Всъщност всички градински сортове са хибридни, резултат на селективната работа на градинарите. За да се отглежда от хората, растението трябва да бъде в ботаническа градина. При научно поставена основа, витошкото лале се вкоренява и цъфти и има шансове за дълъг живот.
Все пак трябва да се знае, че растенията, отглеждани под грижата на човека изглеждат по-различно от тези, които растат в диво състояние. Листата и цветовете им са по-големи, а корените им са по- мощни. Цъфтят и по- рано, отколкото в природата, понякога през април, а не през май.
Размножаване на планински божур
С разделяне на корена
Тъй като храстът не може да се изкопае напълно, за размножаване е добре да се извади част от корена, така че растението да не умре. Върху парчето корен за размножаване трябва да има пъпка на растежа. След изкопаването трябва коренището да се засипе с пръст, така че корените да не са отворени. Най-добре да се изкопае края на август, началото на септември. Засаждането трябва да стане възможно най-бързо.
С листна дръжка
Друг начин на размножаване е чрез вкореняване на листна дръжка. Реже се част от средата на издънката с аксиларна пъпка. Дръжката се засажда в рохкав субстрат, който трябва да е влажен, вкоренява се в оранжерия около 1-1.5 месеца. След това се премества в градината.
Със семена
За целта се събират узрелите плодове на храста. Разсадът се отглежда както всички други и след това се трансплантира за постоянно в градината. Божурите от семена обаче трябва да растат в градината поне 1 година.
Местоположение и почва за планинския божур в градината
Мястото, където да се засади растението, трябва да бъде на сянка или полусянка, защото така расте в природата. На почвата трябва да се добави хумус и пепел, особено ако е бедна.
Засаждането става в началото на пролетта или есента, тоест преди или след края на вегетацията.
Поливане на планински божур
Поливането става веднага след засаждане и по-често през първия месец, като се следи пръстта дали е засъхнала. След като се вкорени се полива само в големите горещини, през останалото време дъждът е достатъчен.
Торене на планински божур
Подхранва се веднъж в сезона- в началото на пролетта или есента с органични или минерални торове. Трябва да се пази от прехранване.
Други грижи за планинския божур
Нужно е да се подрязват изсъхналите стебла преди зимата, да се разкопае леко около храста, за да се разрохне почвата, а ако студовете през зимата са силни, нужна е защита от измръзване чрез мулчиране.
Вредители и болести по планинския божур
Планинският божур има силен имунитет и не боледува почти от нищо. От вредителите най-често е нападано от мравки и ако се открие такова нападение, са нужни различни народни методи като примамка с борна киселина, смесена със захар и други. Може и да се напръска божура с инфузия от билки, която гони мравките.
Листните въшки също се изкушават да нападат листата на храста. Народни методи като пепел, сапун и запарка от тютюн вършат работа. Агрохимическите методи трябва да се ползват в краен случай.
Стойността на планинския божур за екосистемата
Тъй като това растение е рядко и защитено, трябва да се отбележи мястото му в природата. Както всяко растение, то е част от екосистемата на природата и изчезването на всеки вид я нарушава. Това важи и за планинския божур.
Растението не служи за фураж за животните, не образува гъсталаци, но има декоративна стойност и запълва пространства в младите широколистни насаждения.
Обезлесяването и унищожаването на растенията от хората, които берат букети от него са част от причините за намаляването и почти за изчезването на този вид. Ярко жълтите цветове, контрастиращи на зелените треви от юни до август придават неповторим вид на поляните, където расте витошкото лале, затова опазването му е част от грижата за запазване на красивите природни дарове.
Вижте още:
- Как да се грижим за божури;
