Още преди хилядолетия хората са се възхищавали на красотата на палмите и освен това са ги почитали поради разнообразните възможности за използването им.
Финиковите палми са едни от най-издръжливите и непретенциозни за отглеждане в домашни условия. Общо са 17 вида и определено могат да се похвалят, че са най-известните палми в растителния свят. В България този сорт е разпространен само като стайно растение и се развива с изключително бавни темпове особено в първите години.
За да расте и да се развива палмата добре, трябва да сте наясно, че тя има нужда от много светлина. Но преките слънчеви лъчи не са добър избор, защото това растение е пригодено за отглеждане в стайни условия. Ако единственото място, на което може да поставите палмата, обаче е такова, поне леко го засенчете, като поставите перде на прозореца или някакъв по-висок предмет около саксията, който би могъл да хвърля сянка в определени часове на деня.
Палмите не понасят течение и студен въздух от прозореца. Поливат се отгоре с топла вода до появата ѝ в подложката. Изтеклата в подложката вода се излива. Саксиите за отглеждането на палмите трябва да са големи и дълбоки, тъй като корените им растат на дълбочина.
Един от основните проблеми при палмите се изразява в изсъхване и падане на листата. Това се получава както при преполиване, изсъхване, така и при различни болести или поява на вредители. Повечето палми обичат влага по листата си (драцена). Затова поне веднъж седмично пръскайте палмата с вода чрез шише с пулверизатор. Друг вариант е да я поставите за кратко под струята на душа.
При покупката на палми трябва да избирате млади, силни и стройни екземпляри с равномерно разположени листа. Растенията трябва да стоят отвесно изправени в съда и да имат няколко млади, още неразгърнали се листа.
Съвсем нормално е след закупуването на палмата тя да изживее кратковременен стрес, породен от смяната на характерната ѝ околна среда. Видими признаци за това са ограниченото или изцяло прекратено израстване на дължината на все още неразвитите листа и преждевременно пожълтяване на по-старите. След фазата на аклиматизацията обаче растенията успяват да наваксат тези загуби.
