Децата обичат да играят с цветя, правейки си венчета. С едно от тях, наречено паричка, се изработват красиви верижки от маргаритки, тъй като то е вид маргаритка.
Вероятно заради връзката с интереса на малките момиченца към паричката е възникнала и легендата за нейния външен вид, който е нежна приказна история.
В нея се разказва, че на рождения ден на розата малката паричка била смутена заради скромната си бяла дреха и затова стояла настрани от другите цветя в прекрасни разноцветни премени. Тихото благопожелание на малкото цветенце било отнесено от вятъра направо при кралицата на цветята, която казала на паричката, че има безупречно бяла рокля и златно сърце, с които може да се гордее. Оттогава върховете на лъчевите цветчета на паричката са нежно розови в тон с руменината, избила по тях заради похвалата.
Какво представлява цветето през погледа на безпристрастната наука и къде могат да се срещат с красивата приказка?
Класификация и етимология на паричката
Паричката носи научно название Bellis perennis и представлява европейски вид маргаритка - покритосеменно растение от семейство Asteraceae, тоест Сложноцветни, често смятан за архетипния вид с това име.
Много сродни растения споделят името маргаритка, така че за да се разграничи този вид от други маргаритки, често се класифицира като обикновена маргаритка, тревна маргаритка или английска маргаритка. В исторически план цветето е било известно като синя кожа, наричано е също раничка.
Смята се, че името на държавата Белис може да произхожда от Bellus, която е латинската дума за красив, а perennis означава вечен на латински.
Популярното име на цветето - маргаритка, се свързва с представата за дневно око, защото цялата глава на растението се затваря вечер и се отваря сутрин. Чосър нарича цветчето окото на деня, а през Средните векове английските маргаритки са наричани също Розата на Мери.
Маргаритките се смятат за цветя на децата и невинността. Използват се за име на момичета. Английската версия звучи като Маргарет, а от френската идва у нас като Маргарита.
Описание на паричката
Паричката е многогодишно тревисто растение с къси, пълзящи коренища и листа, развити под формата на розетка. Те са малки, заоблени, или под формата на лъжица, с дължина от 2 до 5 сантиметра и растат до земята. Цялото растение пораства на височина от 5 до 20 сантиметра.
Видът обичайно колонизира тревните площи и е трудно да бъде премахнат с косене. Оттук идва и названието маргаритка на тревата. Цветето показва явлението хелиотропизъм, където цветята следват посоката на слънцето в небето.
Цветните глави са композитни, състоят се от бели лъчеви цветчета и жълти дисководни в средата. Всяко съцветие бива носено от еднолистно стъбло, високо от 2 до 10 сантиметра. Чашката представлява два реда зелени прицветници, наречени филарии (филеари)
Bellis perennis цъфти от началото на май до лятото, въпреки че когато се отглежда при идеални условия, има много дълъг цъфтеж и дори може да даде няколко цветчета по средата на мека зима.
Разпространение на паричката
Обикновената маргаритка произхожда от Европа, района на Средиземноморието и северните части на Африка. Един от видовете е въведен в Северна Америка, други са гости в други части на света.
Обикновено цветето се отглежда в зони, където минималните температури са над 30 градуса под нулата при пълно слънце до условия на частична сянка и изисква ниска или никаква поддръжка. Няма сериозни проблеми с насекоми или болести и може да се отглежда в добре дренирани почви.
Размножаването става чрез семена след последната слана или чрез разделяне след цъфтежа. Съобщава се, че растението се самоопложда, но някои растения могат да бъдат самостерилни.
Химичен състав на паричката
Паричката е билка, която съдържа много полезни вещества. Сред тях са етеричното масло, тритерпеновите сапонини, танините, мукозните вещества, флавоноидите, горчивите вещества, органичните киселини - ябълчена, оксалова и оцетна, смолите, восъка и инулина. Тези активни съставки са разположени във всички части на растението.
Глюкозидът в листата на паричката притежава антивирусно действие. Флаваноидът кемпферол е антиоксидант, действа противовъзпалително, антимикробно, антиалергично. Това намалява риска от ракови образувания, сърдечно-съдови заболявания.
Кверцетинът е пигмент с антиоксидантни и антивирусни свойства. Действа потискащо срещу ракови клетки в простатата.
Магнезият, фосфорът, калият, калцият, желязото допълват полезните съставки на растението.
Свойства на паричката
Лековитите свойства на паричката са описани през ХІХ век от Хербал. Тя има основно стягащо действие. Цветчетата и листенцата в свеж вид са подходящи за отвари, мехлеми и лапи при лечение на различни видове рани и кожни раздразнения.
Отварата от листата се ползва при ревматизъм, артрит, рани, натъртване, дерматит, обрив.
Отварата от корените се препоръчва при кожни заболявания и за дълъг период от време.
Тинктурата почиства лицето при акне, за почистване на устната кухина, за гаргара при възпалено гърло.
Чаят от паричка е добро средство при стомашни оплаквания, основно в тежест в стомаха. Горчивите вещества подпомагат усвояването на храната.
Паричката е и витаминозна хранителна добавка и засилва организма.
Хомеопатията използва цветът на растението за облекчаване на чувствителността или дискомфорта при хирургични операции и интервенции, за по-бързо възстановяване.
Препоръчва се паричка при проблеми с кръвта, като склонност към образуване на съсиреци, анемии и други. Подходяща е при травми, придружени от кървене според хомеопатията.
Паричка в кулинарията
Освен за консумация под форма на чай и хранителна добавка, паричката може участва самостоятелно или в комбинация с други растения, примерно с киселеца в различни рецепти. Тя има леко кисел вкус, може да се яде сурова на салата или варена и готвена в различни супи и яхнии. Листата се приготвят с различни други зеленчуци и се сервира заедно с месо.
Цветните пъпки и венчелистчетата могат да се добавят сурови към сандвичи или салати. Те са много добър начин за декоративно оформяне на всяко блюдо. Цветните глави, накиснати в оцет, могат да заместят каперсите.
Готвят я също като добавят цвета на билката към пържен лук, джинджифил и варят няколко минути. Получава се здравословна супа.
Други употреби на паричката
Всички представители на семейство Сложноцветни участват в направата на венци от цветя.
Отварата се ползва като репелент.
Има и функция на декоративно растение.В интериора на дома е красива цветна декорация, в градината оформя цветни бордюри, кантира и създава цветни фигури. Дори в полето се забелязва нейната декоративна нотка.
Интересни факти за паричката
Листата на паричката имат много остър вкус, затова животните на паша не я ядат.
Коренът на паричката съдържа танинова киселина. Има интересно поверие, че ако се свари в мляко и се даде на малко кученце да пие от него, то няма да порасне.
Според друго поверие, ако човек стъпи на 7 маргаритки, значи лятото е вече тук.
Листата на паричката растат толкова близо до земята, че не позволяват на никаква друга растителност да расте под тях.
От цветчетата и листата на растението може да се извлече масло и амонячни соли, но в малко количество.
През 1771 доктор Хил съобщава, че отварата от листа на паричката е лек против треска. Други лекари я препоръчват при болести на черния дроб.
Отглеждане на паричка
Посейте семена на паричката през пролетта или началото на есента. Ако откриете, че растенията никнат сами във вашата градина, е най-добре да ги оставите там, където растат. Ако искате да опитате да преместите цветята, трябва да копаете дълбоко, за да запазите извадите заедно цялата коренова система. Когато засаждате цветята паричка в градината, корените трябва да бъдат дълбоко заровени.
Тези маргаритки в градината са донякъде приспособими към различни типове почви и слънчевата светлина. Когато отглеждате паричките, можете да ги засаждате в бедна почва. Богата или плодородна почва не е предпочитана от това растение. Английските маргаритки имат нужда от поддържане на почвата влажна. Те растат на ярко слънце или полусянка. Цъфтежът на паричките може да се забави през най-горещите летни дни и да се върне при по-ниски температури в края на лятото или есента.
