Пелагронията, позната много повече като мушкато, се класира сред популярните саксийни растения. Това дъхаво цъфтящо цвете има висока декоративна стойност, а също така е важно за парфюмерийната индустрия, заради което се отглеждат и дестилират ароматите му.
Някои видове миришат на бор, други на цитрус, на мента, на подправки, на плодове и така нататък. Най-ценни са обаче тези, които ухаят на благоуханна роза. Добавят ги към скъпите розови масла. Ароматизират десерти, желета, сладкиши и така пелагронията се оказва едно изключително ценно и широко използвано растение.
Да се запознаем по-подробно с неговите качества, макар че е наистина много популярно и разпознаваемо от всички.
Класификация, видове и етимология на мушкатото
Пелагронията е род цъфтящи растения, включващи около 280 вида трайни насаждения, сукуленти и храстчета, наричани здравец, пелагрония, щъркел заради семенната глава, която напомня клюна на птицата.
Мушкато е ботаническо название и общо наименование на отделен род сродни растения, като и двата рода принадлежат към семейство Geraniaceae - Здравецови. Най-напред Карл Линей включва всички видове в един род - Здравец, но по-късно са разделени на 2 рода.
Pelagronium е род многогодишно растение, чиято родина е Южна Африка. Познати са над 400 сорта, като у нас най-популярни са следните:
- Pelagronium Grandiflorum - наричат го още английско мушкато. То е храстче с месесто стъбло зелени, последователно разположени листа, пъстри, асиметрично разположени цветове. Има много хибриди и в различни нюанси. Трудно за отглеждане в сравнение с други видове.
- Pelagronium Graveolens - това е известното дъхаво мушкато. Представителите му имат дъх на мента, роза, лимон, различни подправки. У нас най-известно е индришето.
- Pelagronium domestikum - това е обичайното саксийно мушкато, което стои на почти всеки прозорец или балкон.
- Pelagronium zonale- наричат този сорт обикновено мушкато. Най-често се отглежда в градините.
- Plyuschlistnye Pelagronium - малко познат у нас вид, който е подходящ за висящи градини. Листата му имат форма на звезда и са тъмнозелени. Прилича много на ефектния бръшлян.
Грижи за мушкатото
Откакто английските кораби са донесли за първи път семената на растението и английският градинар Джон Традескант е купил през 1631 година и засадил първото мушкато, това цвете не е спряло да се сади и отглежда масово. Над 400 вида и изключително голям брой хибриди говорят за активно култивиране, размножаване, кръстосване и подобряване на растението.
В домашни условия това многогодишно цвете стига до 60-80 сантиметра, а в родината си е малко дръвче. Но пък безкрайно красивите цветове, както и разнообразните ухания го правят едно от най-търсените цветя, наравно с красивите лалета, стайната теменужка, сакъзчето, фикуса и прекрасните орхидеи. То има чудесен дълъг цъфтеж, от април до октомври, ако вирее в благоприятни условия.
Какво включва понятието благоприятни условия за мушкатото?
Къде да поставим мушкатото?
Повечето отглеждани сортове имат нужда от място с повече слънце, като пряката слънчева светлина през лятото е добре да се избягва. Може да вирее и на полусянка, но ако светлината не е достатъчна мушкатото ще расте по-бавно, цъфтеж почти няма да се наблюдава. През лятото цветето ще се чувства добре навън, на балкон, веранда или в градината.
Торене на мушкатото
Това цвете изисква рохкава пръст, която пропуска добре. Градинската пръст е добре да се смеси с оборски тор и пясък в съотношение 3:2:1. Добрият дренаж на дъното на съда е задължителен. В периода на активно цъфтене е добре да се натори 2 пъти в месеца с течен слаб тор. Не бива да се прекалява с тора на мушкатото, особено при английското мушкато, защото резултатът е обратен на очакванията. Най-добре първата година английското мушкато изобщо да не се тори.
Поливане на мушкатото
Меката вода е задължителен елемент при поливането на мушкато. Това ще рече престояла на стайна температура или дъждовна вода. През лятото поливането е добре да бъде 3-4 пъти в седмицата като честота. Когато е горещо, може и по-често. През зимата се полива само когато пресъхне.
Размножаване на мушкатото
Мушкатото се размножава най-често дори от неопитни градинари. Става чрез резници или със семена. Целогодишното размножаване е напълно приемливо, но все пак лятото и ранната есен са благоприятните периоди.
Резниците от стъбла трябва да се отрежат около 10 сантиметра. Листата се премахват, оставя се само едно на върха. В долния край се прави кръстовиден разрез, където е отрязаното място. Така се стимулират корените.
Резниците трябва да престоят 1-2 дни да изсъхнат леко, тъй като цветето е склонно към гниене.
Резница от мушкато се вкоренява най-добре в промит едър пясък. Докато се появи корен, се полива оскъдно. Вкоренените резници се прибират да зимуват щом застудее, а прикирането е през февруари в малки саксии, като остават да престоят на остъклен балкон. През април разсадът е готов и може да се засади в саксията.
Ако ще се размножава със семена, засяването им се прави февруари- март. Семето се засажда на 1 сантиметър. Съдчето се покрива с прозрачно фолио и стои на температури 22-25 градуса. Разсадът е готов след 10-15 дни. Подходящ съд за засаждане на мушкато е този с обем 3-5 литра.
Подрязване на мушкато
Подрязването се прави през есента, малко преди застудяването. След като увехне цвета и нови пъпки не се образуват, е време за подрязване на мушкатото. Всички цветове и увехнали листа се отстраняват. Растението се подрязва на една трета. Клончетата се режат винаги над възел като трябва да има 1 сантиметър между отрязаното и възела.
Пресаждане на мушкато
Новите растения е добре да се пресаждат веднъж на 2 години, като това се прави рано през пролетта. Новата саксия трябва да бъде 2 сантиметра по-голяма от предходната. Преди пресаждането растението трябва да се полее обилно.
Грижи за мушкатото през зимата
Презимуването на цветето може да бъде както на светло, така и на тъмно. Оставено на тъмно и хладно, то ще изпадне в покой и тогава поливането трябва да се ограничи на 10 дни или дори по-рядко.
На светло цветето ще продължи да се развива и затова му е необходимо да се полива повече.
Ако пък се остави на много топло през зимата, мушкатото няма да образува пъпки.
Болести и вредители по мушкатото
Гъбичките по растенията нападат мушкатото като листата му плесенясват. Плесента е сива на цвят. Третирането с фунгициди е наложително в такъв случай. Трябва и да се проветрява по-често, както и да се постави цветето на по-хладно.
Ако стъблата се оголят, значи светлината е недостатъчна за мушкатото.
Корените са подложени на загниване, ако се преполива.
Вредители по мушкатото са гъсениците от някои родове, както и някои молци. Дневни пеперуди също се хранят с пелагронията.
Японският бръмбар, който е сериозен вредител, бързо бива парализиран, ако се храни с листата на мушкатото. Листата на мушкатото съдържат квиквална аминокиселина и тя причинява парализа при бръмбара, тъй като е невротрансмитер при насекомите.
Ако цветето бъде опазено, то е наистина много красиво и участва в различни цветни изложби, печелейки възхищение и награди.
Мушкатото е сред ароматните растения в саксия и издръжливите цветя на балкона.
