Цветето алстромерия е известно още като перуанска лилия. Наричат я още и цветето на инките, защото е считана от тях за свещена и растение с магически сили.
За нашата практична мисъл то е едно прекрасно творение на флората с деликатно нюансирани жълти, червени, оранжеви, розови и люлякови цветове. Подходящо цвете за букети, което ги облагородява с присъствието си.
Тъй като е гост в нашите географски ширини, можем да научим повече за него, защото е и подходяща украса за всяка градина или помещение, ако се отглежда в саксия.
Класификация и разпространение на алстромерия
Алстромерия е цвете, принадлежащо към семейство Alstromeriaсеае, включващо 4 рода и разделено на 250 вида. Отделно съществуват около 190 културни сорта, подходящи за цветните композиции в смесените лехи.
Алстромерията е гост у нас от субтропичните райони на Южна Америка. Цветето е подобно на лилиите и затова се нарича и перуанска лилия. Някои видове са се натурализирали в САЩ, Мексико, Австралия, нова Зеландия, Мадейра и Канарските острови.
Почти всички видове са ограничени до един от двата различни центъра на разнообразието - единият е в централната част на Чили, а другият е в Източна Бразилия.
Видовете алстромерия от Чили са растения, растящи през зимата, докато тези от Бразилия са летни. Всички са дългогодишни трайни насаждания, с изключение на един вид от пустинята Атакама.
Родът е описан от Йохан Петер Фолк и неговия ръководител Карл Линей през 1762 година Родът е кръстен от Линей на името на шведския барон Алстрьомер, приятел на Линей.
Описание на алстромерията
Растенията от този род растат от купчина грудки. Те формират плодородни стъбла, като според вида могат да стигнат до 1.5 метра височина.
Листата на алстромерията са подредени последователно и усукани на дръжките, така че долната страна да е обърната нагоре. Листата са обърнати нагоре и имат гладки ръбове.
Цветовете са единични или носени в сенници. Цветето има 6 венчелистчета, всяко с дължина до 5 сантиметра. Те се наблюдават в различни нюанси на червения, оранжевия, билия, лилавия, зеления цвят, украсени с петна или ивици в по-тъмни цветове.
Цветето има и 6 тичинки, а плодът е капсула с 3 клапана.
Сортовете са много разнообразни. При тях се наблюдават и цветове като кайсия и лавандула, освен типичните за дивата алстромерия.
Най-популярните и ефектни хибриди, които се отглеждат днес, са резултат от кръстосване между видове от Чили и от Бразилия, което е дало възможност да се преодолее проблема със сезонния покой и тези цветя са се превърнали във вечнозелени, като цъфтят почти през цялата година.
Отглеждане на алстромерия
Като растение, което се отглежда за интериорна украса, алстромерията е определена от градинарите като лесно за отглеждане растение, защото има способността да се запасява с минерали и вода, за да издържи в по-тежки времена. Тя радва с красивите си багри и цветове в аранжировките на висящи кошници или големи контейнери. Създава отлични комбинации с герберите, розите, маргаритките или лилиумите.
Местоположение и светлина за алстромерията
Перуанската лилия обича светлината и ако се отглежда от семена в саксия, е добре да се позиционира до южен прозорец, за да има много светлина и топлина. За да цъфти добре, са нужни поне 14 часа осветление на ден. Не бива обаче да бъде в близост до отоплителни уреди, защото изкуствената топлина изсушава растението.
Температурен режим за алстромерията
Цветето е много чувствително към температурата, особено към различните амплитуди. За всеки сезон има изисквания към този фактор.
През зимата нужната температура е 13-15 градуса, като възможната най-ниска е 8 градуса. Ако температурите са по-високи, цветната пъпка няма се отвори и през пролетта тя няма да цъфне.
През лятото температурата на помещението за стайното цвете не бива да надвишава 28 градуса. При надвишаващите тези стойности температури, листата и цветовете капят и цветето спира да расте.
Напояване и влажност за алстромерията
За поливане на алстромерията има някои тънки моменти, зависещи от температурата и сезона.
През лятото и по време на вегетацията перуанската лилия трябва да се полива така, че земята да не засъхва. Добре утаената мека вода, без хлориране, е правилната грижа за напояването.
През зимата развитието на цветето не е като през активния летен сезон и поливането трябва да се намали, но отново почвата не бива да изсъхва. Преполиването води до загниване на корените.
Ако цветето е позиционирано на подходящо място то ще има нужда от пулверизиране само при голяма топлина и суша, но ако е на перваза на прозореца на всеки 3 дни трябва да се освежава с мека вода.
Почва и торене на алстромерията
Алстромерията има нужда от лека, песъчлива почва, неутрална или слабо кисела. Подходящият субстрат се състои от 2 части листна пръст, 1 част хумус, 1 част торф, 1 част борова кора, 1 част перлит. Субстратът с такъв състав е с високо съдържание на микроелементи, нужни на цветето.
Почвата е нужно да се подхранва с торове по време на цъфтежа, както и 2 седмици след трансплантацията, когато корените вече са се захванали.
Размножаване на алстромерията
Растението се размножава по два начина - със семена и с коренища
Коренищата на перуанското цвете са много нежни и затова размножаването трябва да се прави внимателно. След изваждането от почвата, те се разделят на 3 до 5 или 10 растежни пъпки. Веднага след това се засаждат на приготвеното място. Това става през април месец, ако цветето ще се отглежда в съд.
Семената се засяват наесен, когато семенната кутийка се разпука сама. Препорячват се отделни саксийки или гнезда. Повърхността трябва да се покрие с прозрачен полиетилен и да се поддържа влажна. След около 8 седмици, през които се регулира температурата, семената покълват.
Младите растения се засаждат на постоянното им място през пролетта, когато земята се затопли.
Вредители и болести по алстромерията
Слабото място на цветето е коренът му. Затова често растението страда от почвени болести.
Pythium - тази болест води до загниване и потиска растежа. Причината са тежките и прекалено влажни почви. Почвата е нужно да се подобри и да се пръска с фунгициди.
Rhizfctonia - листата увяхват и капят, не се оправят с поливане, което е индикация, че са инфектирани. Заболялата част трябва да се премахне, а останалото да се третира с препарати за растителна защита.
Botrytis - сивото гниене често се появява заради мокрене на листата на цветето, както и когато са прекалено нагъсто насадени растенията.
Алстромерия често страда от патогени, които се наблюдават при доматите и хипеаструма. Насекоми като листните въшки, акарите, както и някои гъсеници са причинителят. Може цветето да бъде нападнато и от охлюви, особено когато е младо. Трипсите и кърлежите също нападат цветето и се прибавят към многобройните му врагове. Затова превенцията е много важна част от грижата за това цвете, засягаща спазване на температурен режим и влажност, място и начин на отглеждане, за да се избегне прекомерната употреба на инсектициди.
