Едно популярно стайно растение носи името дяволски бръшлян, защото не може да бъде умъртвено, дори да бъде поставено на тъмно. Това не е единственото интересно нещо за него. То принадлежи към покритосеменните растения, които обикновено дават цвят в даден момент от жизнения си цикъл, но дяволският бръшлян е единственият докладван вид от семейството му, който не развива цвете.
Това срамежливо пълзящо растение не цъфти поради генетично увреждане, но то въпреки този факт растението има широка употреба в декорирането на търговски центрове, офиси и други обществени места, защото изисква малко грижи и е привлекателно с листата си. Интересно е да намерим мястото му сред другите подобни от рода му.
Класификация на дяволския бръшлян
Дяволският бръшлян с трудното за запомняне латинско название Epipremnum aureum е вид цъфтящо растение от семейство arum Araceae. Родът включва 40 вида, отделно са създадени редица сортове.
Това е растение с много имена като златен потос, цейлонски пълзяч, бръшлян арум, сребърна лоза, мраморна кралица, таро лоза и други. Понякога погрешно го наричат и филодендрон или алоказия, защото прилича на тези растения.
За първи път дяволският бръшлян е описан през 1880 година и е наречен Pothos aureus, което е причина често да го назовават с името потос. През 1962 година то получава ново име - Raphidophora aurea. Като наблюдавали обаче цветето изследователите забелязали листата му и отново го отделили от Epipremnum pinnatum и го определели като Epipremnum aureum.
Разпространение на дяволския бръшлян
Растението дяволски бръшлян е родом от Мореа в Обществените острови на Френска Полинезия. Той е стайно растение в умерените региони и натурализирано в тропическите и субтропическите гори по цял свят, включително северна и Южна Африка, Югоизточна Азия, Южна Азия, Тихоокеанските острови и Западна Индия, където в някои случаи е причинило големи щети.
Описание на дяволския бръшлян
Epipremnum aureum е вечнозелена лоза, растяща на 20 метра височина, със стъбла до 4 сантиметра в диаметър, изкачващи се чрез въздушни корени, които прилепват по повърхностите.
Листата се редуват и имат форма на сърце, дълги са до 100 сантиметра и широки 45 сантиметра. Младите листа са много по-малки, обикновено са под 20 сантиметра.
Цветята се произвеждат в сфера с дължина до 23 сантиметра. Когато се изкачва по дърветата, задните му стъбла се вкореняват, както и по земята, когато стигне долу и расте по нея. Листата на тези задни стъбла растат до 10 сантиметра и са тези, които се отглеждаме от това катерливо растение, когато се засади като саксийно.
Отглеждане на дяволски бръшлян
Градинарите препоръчват дяволският бръшлян като идеално стайно растение за зеленина, тъй като се отглежда лесно, расте бързо, не изисква много грижи и е издръжлив в широк температурен диапазон. Може да достигне до 2 метра височина, ако му се осигури адекватна опора за изкачване, но не развива твърде големи листа.
Светлина за дяволския бръшлян
Тъй като Epipremnum aureum е тропическо растение по дефиниция то има нужда от много светлина и топлина, както и от влажен въздух. Ще се чувства добре в оранжерия, на верандата или в светъл апартамент.
Въпреки че обича светлината, през летните горещини е добре да бъде на засенчено място, за да не може слънцето да изпече листата му. От количеството светлина ще зависят и тъмните и светли нюанси в листата му. При ниска осветеност растежът му се забавя. При твърде малко или твърде много светлина листата на дяволския бръшлян се обезцветяват.
Температура за дяволския бръшлян
Epipremnum aureum изисква по-висока температура, за да вирее : 15-30 градуса трябва да е през сезоните в помещението. При температура по-ниска от 10 градуса растението пожълтява и се появяват петна.
Поливане на дяволския бръшлян
Поливането на това растение по време на растежа му трябва да бъде умерено, което означава, че почвата трябва да се остави да изсъхне до 2 сантиметра на повърхността преди да се полее отново. Обилно поливане се прави на всеки 15 дни. През пролетта и есента се полива често.
По времето, когато растението почива, поливането на дяволския бръшлян трябва да бъде пестеливо. Условието е да се предотврати пълното изсъхване на субстрата.
Почва и подхранване за дяволския бръшлян
Най-характерното за това растение е, че може да вирее без почва. То ще расте в контейнер с вода, без да се засажда, може да оцелее даже в бутилка, ако водата се сменя редовно.
Дяволският бръшлян ще просперира в саксия, която е добре дренирана, тъй като корените са склонни към загниване, ако се събере вода в почвата. Няма нужда от специална почва, обикновената градинска пръст е достатъчна, за да се развива добре. Трябва обаче редовно да се подхранва. Използваните торове за бръшляна са както органични, така и неорганични. От време на време трябва да се добавя фосфор, под формата на супер фосфат или друг фосфатен тор, както и калиев тор.
Размножаване на дяволски бръшлян
Размножаването на дяволски бръшлян става лесно със стъблени резници. Най-добрият сезон за целта са пролетта и лятото. Стъблото трябва да бъде около 10 сантиметра. Реже се точно под възел. Поставя се в чаша вода и се слага малко въглен, за да се прочисти от бактерии, да няма миризма и да остане чиста. Щом се образува коренче, се засажда в саксия с градинска пръст и се отглежда като възрастно растение.
Добре е да се подрязва, тъй като стъблата му стават до 2 метра, а подрязването го прави да се държи като стабилно и здраво растение.
Значение и използване на дяволски бръшлян
Това растение се препоръчва силно за отглеждане в дома, тъй като се смята, че активира положителната енергия в къщата и носи късмет. Навън листата изсъхват, а това прави растението по-непривлекателно.
Има поверие, че ако бъде откраднато растението от дома на собствениците му, то те ще загубят и парите си. Твърди се, че растението играе огромна енергизираща роля за обитателите на помещенията, където се отглежда.
Съвсем достоверно и научно доказано е обаче, че дяволският бръшлян е полезно растение, защото има свойството да поглъща замърсители на закрито като формалдехиди, толуен, ксилол и други при контролирани условия. Така че е сред пречистващите въздуха растения.
Растението се използва и в аквариуми. Поставя се на върха на аквариума и се оставят корените му да растат във водата. Това е полезно за растението и за самия аквариум, тъй като то абсорбира нитратите и ги ползва за растежа си.
Билката на парите изглежда много добре във висящи кошници.
Токсичност на дяволския бръшлян
Растението, познато ни като дяволски бръшлян, е посочено като токсично за котки и кучета, поради наличието на неразтворими рафиди. Трябва да се пазят домашните любимци да не вкусват от него, защото се получава дразнене на устата, повръщане и затруднено преглъщане.
Тъй като съдържа калциев оксалат, дяволският бръшлян може да бъде леко токсичен за хората. Възможните реакции са екзема, както и изгаряне или подуване около устата. Прекомерният контакт с растението също може да доведе до дразнене на кожата или да предизвика контактен дерматит. Особено застрашени са децата.
