На повечето хора растение, наречено плющ, не им говори нищо. Латинското название на това растение е Hedera, което вече насочва правилно вниманието към добре познатото название бръшлян.
Какво представлява хедера
Хедера (бръшлян) е вечнозелено увивно растение, произхождащо от субтропиците на Евразия. Има около седемнадесет вида бръшлян. Моделът и цветът на хедерата зависи от нейния сорт. Тя може да бъде чисто зелена или с мраморна шарка.
Оценява се най-вече защото е доста непретенциозен вид и расте бързо. У дома растението се отглежда във висящи и други саксии.
Използва се и от дизайнерите в работата им за декориране на офиси, търговски центрове и градини.
Бръшлянът е известен със своите лечебни свойства, които се използват както в народната медицина, така и в производството на козметика.
Важна особеност на това непретенциозно растение е, че то не понася много добре промените в местоположението. Ето защо е важно първоначално да се вземат предвид всички основни нужди на хедерата и да се постави на такова място, така че по-късно да не се налага преместване, тъй като най-вероятно след промяна на мястото цветето ще започват да боледува.
У дома както зеленият, така и пъстрият бръшлян се вкореняват добре. Разликата между тях обаче е, че едно зелено растение може да бъде далече от източник на светлина и пак да се чувства страхотно, но пъстрият бръшлян не е адаптиран към това.
Това растение е идеално за тези, които често отсъстват от дома или просто го забравят.
Класификация и разпространение
Обикновеният бръшлян или катерливият бръшлян - плющ, е вечнозелена увивна лоза, вид от род Бръшлян - Hedera от семейство Аралиеви. Увивно растение, което с многобройните си смучещи корени се закрепва за различни предмети като дървета, скали и други. Понякога растението достига до 30 метра дължина.
Родовото латинско наименование на растението идва от гръцката дума oedon, което се превежда като певец, бард. Въпреки това някои ботаници смятат, че името на растението идва от келтската дума hedea, в превод - корда. Специфичното наименование идва от думата helisso, което означава да се къдря. Къдравият бръшлян е добро обяснение за това название.
Описание и разпространение на хедера
Листата на растението са кожести, голи, лъскави, сърцевидни, растат на безплодни леторасти. Те са цели, яйцевидни, разположени на цъфтящи клони.
Цветовете са жълто-зелени, в прости сенници, събрани с четка. Растението цъфти септември-октомври.
Плодът е зрънце, първо зелено, след това черно, неядливо за хората, но служи като храна за птици, които разпространяват семената с екскрементите си.
Растението бръшлян расте в широколистни гори, предимно дъбови, по-рядко букови, в низини и предпланини. Разпространено е в цяла Западна, Централна и Южна Европа, Русия и по черноморското крайбрежие на Кавказ. Расте и на Кримския полуостров.
Бръшлянът е отлично медоносно растение, което дава цветове, сравними с липа и ядлив кестен. Медът е бял, бързо кристализира, ароматен с ментово-ментолов вкус.
Плодовете на бръшляна узряват през януари-февруари и са основната зимна храна за гълъбите и косовете, но са отровни за хората.
Бръшлянът осигурява ценна зелена храна за диви и домашни тревопасни животни през цялата зима.
В декоративното градинарство хората са му отредели роля във вертикалното градинарство. Отглежда се като стайно растение.
Отглеждане на хедера
Плющът, или обикновеният бръшлян, е адаптивно и енергично растение, което изисква ниско ниво на грижи. Ключът към грижата е да се осигури достатъчно индиректна светлина и да се поддържа почвата умерено влажна, без да се допуска намокряне.
Правилната опора е важна за обикновения бръшлян поради неговия навик за катерене. На закрито трябва да му се осигури здраво увивно растение или триножник за мъх за вертикален растеж.
Ако е на открито, може да украсява стени. Бързият растеж може да изисква често подрязване, за да се поддържа формата и да се предотврати пренаселеността в саксията или градинското пространство. Подрязването също така подмладява растението, стимулира нов, по-буен растеж, което подобрява декоративния му вид.
Светлина
Обикновеният бръшлян процъфтява на частично слънце, което означава ясна или наклонена светлина за оптимален растеж. Той е силно адаптивен, понася както пълно слънце, така и пълна сянка, въпреки че екстремните условия могат да се отразят на здравето му. При ярка слънчева светлина листата на обикновения бръшлян могат да изгорят, а в дълбока сянка растежът може да бъде по-малко интензивен. Листата му могат да се адаптират към различни нива на светлина, като стават по-тъмни на слънце, за да се предпазят от изгаряния. Когато се отглежда на открито, обикновеният бръшлян е най-добре поставен в райони, които имитират естествената му горска среда, предлагайки филтрирана светлина. Обикновеният бръшлян също може да бъде здраво стайно растение, предпочитащо ярка, наклонена светлина отвътре.
Температура
Обикновеният бръшлян проявява забележителна устойчивост на температурни колебания. Той може да издържи на студ до 10 градуса под нулата и нагряване до 43 градуса, което му позволява да издържи на широк спектър от екстремни условия на околната среда. Тази гъвкавост изисква защитни мерки по време на периоди на тежки условия. Такива са например мулчиране по време на мразовито време или осигуряване на сянка и адекватно поливане по време на горещи вълни. Симптомите на дискомфорт при екстремно студено време включват покафеняване и увяхване на листата, докато прекомерната топлина може да причини изгаряне на листата и дехидратация. Средствата за защита включват преместване на растението на закрито в мразовити условия и осигуряване на адекватна хидратация и сянка при екстремни горещини, за да се поддържа здравето и жизнеността му.
Почва
Обикновеният бръшлян расте най-добре в добре дренирана, плодородна почва, която е неутрална до леко кисела. Желаното ниво на pH е между 6, 0 и 7, 5. Растението толерира лоша почва и може да оцелее във всяка рохкава, аерирана почва. Добре е да се смеси градинска или торфена почва с листна почва в съотношение 1:1, за да се насърчи дългосрочен здравословен растеж и жизненост на листата. Смяната на саксията и половината почва на всяка година или две е добро решение.
Торене
За хедера трябва да се избере балансиран тор или такъв с високо съдържание на азот за буен растеж. По време на активен растеж през пролетта и лятото, тор се слага на всеки 2-4 седмици. През есента и зимата се намалява до веднъж на всеки две седмици или се спира с торенето.
Препоръчителната четвърт или половин доза, разредена, ще бъде достатъчна. Прекомерното торене заплашва да изгори корените. Сезонният активен растеж изисква повече хранителни вещества, но през периода на покой нуждата на обикновения бръшлян от торове намалява. За ефективно приложение е добре да се полива обикновения бръшлян, за да се предотврати изгарянето на корените и да се осигури равномерно разпределение на хранителните вещества.
Подрязване
Обикновеният бръшлян е универсално увивно или влачещо се растение с вечнозелени листа, които могат да растат интензивно. Нужно е подрязване в началото на пролетта, за да се контролира размера и да се насърчи нов растеж. Подрязва се при силнен растеж и се премахват всички мъртви или повредени стъбла. Редовното подрязване помага за поддържане на формата и предотвратява прекомерния растеж, насърчавайки здравословното развитие.
Размножаване
Обикновеният бръшлян е силно, вечнозелено растение, известно със способността си лесно да се вкоренява от стъблени резници. За успешно размножаване се избера здрава, нецъфтяща издънка и се отрязва сегмент с няколко листни възела. Поставя се резникът във вода, докато се появят корени, или се засажда директно в почвата. Поддържа се почвата влажна през цялото време. Нужна е висока влажност и топлина, за да се насърчи растежа на корените. Хормонът за вкореняване може да ускори процеса, но не е необходим поради естествената склонност на растението да се вкоренява.
Съвет за пресаждане
Най-доброто време за презасаждане на хедера е средата до късна пролет или есента, тъй като това осигурява идеалната температура и влажност за вкореняване. Трябва добре дренирано място с частична до пълна сянка. При пресаждане трябва внимателно разхлабване на кореновата топка, за да се насърчи здравословния растеж. Прави се през 2-3 години, за да се поддържа катеренето му.
Това растение вирее с любящи грижи, което го прави устойчиво допълнение към всяко пространство.
