Алоказия

Алоказия
Снимка: saelanlerez/pixabay,com

Всяко растение има своята уникална характеристика. То е храна или лекарство и с това е полезно или пък е отровно и опасно за хора и животни. Има и интересни месоядни видове, които бихме нарекли умни растения. Но всички - полезни и опасни, са свързани с митологията на човека, защото са неотделима част от неговия живот.

Атрактивният външен вид е характерна черта на много представители на флората. Това се отнася и за алоказията - тропически гост по нашите земи, част от зелената сцена на Земята, без която не можем. Затова за любителите на стайното цвете, които с удоволствие го отглеждат, и за всички, които ценят природния дар под формата на растително царство, е информацията за алоказията.

Класификация и разпространение на алоказията

Рядкото тропическо растение алоказия (Alocasia) принадлежи на семейство Змиярникови - Araceae. Това растение се запомня главно с големите си ефектни листа, макар че те имат различна големина и визия, според вида, към който принадлежат.

Известни са около 97 вида алоказии, всички много екзотични, но и проблемни в стайни условия.

У нас се отглеждат няколко вида от това интересно зелено растение.

- Alocasia amazonica - растение с листа в тъмнозелен цвят и рязко контрастиращи им бели жилки;

- Alocasia sanderiana - растение с издължени и леко заострени листа;

- Alocasia cucullata - растение за просторни помещения със зелени сърцевидни листа;

- Alocasia macrorrhiza - растението е известно у нас като трилистник.

Родината на този интересен растителен вид са тропическа и субтропична Азия до Източна Австралия. Филипините са известни с този интересен растителен вид, но все пак Малайзия е страната, където се среща в най-голяма честота. Съществуват и много сортове и хибриди, отглеждани навсякъде по света, съчетаващи визията на различни видове.

Повечето видове алоказия са силно отровни и опасни растения за домашни любимци и деца. Приличат на монстерата и спатифилум, защото все пак са от едно семейство.

Монстера и алоказия си приличат
Снимка: akka_jpg/pixabay.com

Описание на алоказията

Въпреки че по външен вид и размер различните видове алоказия се различават значително, растението им някои общи характеристики. Общите черти включват структурата на растението, която се състои от късо коренище, сочно стъбло и прикрепени към него с дълги дръжки листа, с различна форма и големина. Точно листата са най-важната част за градинарите.

През топлото време започва цъфтежа на растението и тогава от аксила на листото се появяват дръжките, които в началото приличат на листо. Самото стъбло започва за се издължава и разгъва и се разбира, че в края му има съцветие с форма на ухо, а около него е обвит плътен околоцветник. На ухото са разположени и мъжкото, и женското цвете. Съцветията се различават по цвета и размера си в зависимост от вида и сорта.

В обичайния случай видовете алоказии образуват кочани с бял или жълтеникав цвят. Цветът не мирише, като изключение прави само вида одора, който наподобява аромата на лилията.

Плодът на алоказията е оранжев или червен и дребен, най-големите са до 1 сантиметър в диаметър. Под кората има няколко семенца. Те не винаги са подходящи за размножаване на алоказията.

Повечето алоказии, отглеждани като стайни растения, са хибридни и се размножават вегетативно, а не със семена.

Грудката от коренището на растението е ядлива и представлява деликатес със сладък орехов вкус.

Отглеждане на алоказия

В резултат на дългата работа на растениевъдите алоказията днес е представена от многобройни видове, даващи възможност за широк избор от декоративни възможности.

Отнасят алоказията към непретенциозните растения, но все пак изискващи постоянна грижа, макар и не сложна. Тъй като е тропически вид, тя се нуждае от сходни на родните условия, за да радва с екзотичната си хубост стопаните си. Ето най-важните условия, за да се развива добре екзотичната гостенка.

Местоположение и светлина за алоказията

Като типичен тропически вид алоказията вирее на светло и топло, но не и на пряка слънчева светлина. За нейния добър растеж са нужни топли, влажни и леко сенчести условия. През зимата най-добре да се премести в парник или зимна градина.

Светлината трябва да бъде ярка през зимата и полусянка през лятото. Някои видове се нуждаят от допълнително осветление в зимни условия.

Температура и влажност на въздуха

Температурите, необходими на алоказията, са високи. През зимата не трябва да падат под 18 градуса, а през лятото е нужно да надвишават 21 градуса. Високата влажност също е необходимо условие. За да се поддържа, растението често е нужно да се пулверизира. Може листата да се избърсват с влажна кърпа.

Трябва да се помни, че алоказията е много капризно цвете и чувствително на температурни промени растение. Смяната на климата може да има тежки последици. Не бива да се пропуска фактът, че растението не търпи никакво течение.

За да се създаде допълнителна влажност на въздуха, саксията може да се постави върху съд с камъчета, в който е налята няколко пръста вода. През зимата тази композиция на растението ще бъде и овлажнител на въздуха.

Торене на алоказията

Видове алоказия
Снимка: sandid/pixabay,com

Подходяща за растението е добре дренираната почва, слабо кисела, рН около 5, 5, която е пропусклива за влагата и въздуха.

Тези, които искат да я отглеждат, трябва да знаят, че алоказията не обича глинестата почва. Почвената смес е добре да се състои от 1 част торф, 1 част листна маса, и1/2 част пясък, като е добре да се добавят и кори от бор.

По време на растежа е нужно да се подхранва 2 пъти в месеца с комплексен минерален тор.

Поливане на алоказията

Това тропическо растение е влаголюбиво, както и всички подобни. Затова през лятото трябва да се полива често, което на практика означава почвата никога да не остава суха.

Поливането на алоказията се прави с утаена, престояла на стайна температура вода. Веднага след поливане водата в поставката под саксията е добре да се отстрани, за да не се създават условия за загниване на корена.

През зимата поливането е умерено и много внимателно. Повечето видове са склонни към загниване и преполиването убива лесно растението, защото е много чувствително.

Пресаждане на алоказията

Градинарите препоръчват младото растение алоказия да се пресажда веднъж в годината, в началото на пролетта, а възрастното - веднъж на 2 години. Засаждането на ризома трябва да бъде много внимателно. Препоръчва се той да се показва леко над пръстта, защото има опасност листата да изсъхнат.

Размножаване на алоказията

Размножаването става през пролетта, когато се появяват дъщерните грудки. Те се разделят и пресаждат.

Болести и вредители по алоказията

Най-често срещаните вредители по алоказията са листните въшки и червените акари. Обикновено причината за появата им са сухият въздух в помещението и високата температура. Когато се открият насекомите, борбата с тях се състои в измиване на листата и стъблото на растението с разтвор от вода и сапун. Ако уврежданията са много силни пръскането с инсектициди остава като единствена възможност.

Ако се наруши температурния режим на растението, както и този на поливане, започва дървесно гниене. Често то убива растенията.

Научете повече и за други представители на семейство Змиярникови, сред които са: хортензия, сциндапсус, дифенбахията.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати