Днес почти във всеки дом или офис може да се срещне едно растение с красиви шарени листа, което играе роля на зеленина в интериора. Това е дифенбахията. Растението достига почти до 2 метра височина и го знаем като част от стайните цветя.
При покупка човек винаги научава, че растението е токсично. При вкусване от листата му децата и домашните любимци се сдобиват с неприятни симптоми и се налага лечение. Наричат дифенбахията езикът на свекървата, вероятно заради отровните качества, които притежава.
Извън фолклорните названия това растение е колкото капризно, толкова и красиво, защото представлява пъстра комбинация от тъмнозелен, светлозелен, бял и жълт цвят по листата. Информацията за него е подходяща за любителите на стайни цветя.
Класификация и разпространение на дифенбахия
Diffenbachia е популярно име за род тропически цъфтящи растения от семейство Змиярникови - Araceae.
Родното му място са тропиците на Новия свят, от Мексико и Западна Индия на юг до Аржентина. Някои от видовете са натурализирани на няколко тропически острова.
Отровният ефект, който имат всички части на растението и сокът от него, се дължи на калциевия оксалат и аспарагина в него. Отравящия ефект на рафидите причинява временна неспособност да се говори.
Името на растението е дадено от Хайнрих Вилмхелм Шот, директор на Ботаническата градина във Виена, в чест на главния градинар Йозеф Дифенбах.
Описание на дифенбахията и видове
Височината на това тропическо растение достига до 2-3 метра. Листата на дифенбахията са много красиво обагрени, заради което се цени като интериорна украса.
Дифенбахията прави впечатление с устройството си, в което се отличават правото месесто стъбло, с прости, разположени последователно листа. Те имат различни украсени с белезникави петна листа.
Цветът също е белезникав, двуполов и разположен в кочан, който е обгърнат от едната си страна с листо. В горния край на кочана са мъжките, в долния - женските. Плодовете са малки зърна.
В момента съществуват около 50 вида дифенбахии, с различни по форма и окраска листа, което ги прави пъстри и интересни.
- Diffenbachia Camilla е сред най-често отглежданите ю. Този вид е много красиво растение. Листата му са почти бели. Когато растението е още младо, почти цялото му листна плочка е бяла. Само по краищата има тясна изумруденозелена ивица.
- Diffenbachia Leopold и Diffenbachia Oersted изглеждат почти еднакво. Листата им са по 30-35 сантиметра, на цвят са тъмнозелени и имат бяла централна вена. Дръжките им са къси, а стъблата са малки.
- Diffenbachia Baumann - това е много величествено растение, но за да се отглежда в стая е необходимо голямо свободно пространство. Листата са направо огромни, около 70 сантиметра дълги и саксията не може да се постави просто на перваза на прозореца. Листата са тъмнозелени, с малки бели петънца по цялата повърхност
- Diffenbachia Baraguin - за разлика от всички видове Diffenbachia, които се различават по листата си, този вид е отличителен със снежно бялата си дръжка.
- Diffenbachia Maculata- интересното при този вид е, че е от тези, които се използват за получаване на хибриди. Затова Макулата е основата на много сортове. Наричат я също петниска дифенбахия, която расте до височина 1 метър.
Отглеждане на дифенбахия
Можем да кажем, че това растение е от капризните, но грижата за него не създава много затруднения, ако се спазват някои прости правила за отглеждане на стайно растение. Ще се оценят възможностите на дифенбахията да създава пищен зелен фон, на който да се образуват композиции от популярни стайни растения като циклами, азалии или фуксии, сортове иглика, амазонска лилия, хортензия или гербер.
Местоположение и осветление за дифанбахията
Растението обича ярката, но разсеяна светлина. Добро място за него е рафтът или място до югозападния или югоизточния край на стаята. През лятото е нужно засенчване на прозореца, за да се предпазят листата от преките слънчеви лъчи. Саксията може да стои и на частична сянка, но има вероятност декоративните качества на листата да се влошат.
Подходяща температура за дифенбахията
Благоприятна температура за растението е 18-24 градуса през лятото, но може да се чувства добре и на 30 градуса, ако влажността на въздуха и поливането са на ниво над средното.
През есента и зимата нужната температура за дифенбахията е 17-19 градуса. Ако е по-студено, долните листа ще започнат да капят. То не понася и течението, листата пожълтяват и падат.
За да се запази влажността, растението може да се пръска с мека вода и листата да се бършат с влажна гъба.
Поливане на дифенбахията
Водата, с която се напоява, трябва да бъде топла и да се е утаявала поне 2 дни. През зимата се полива умерено, но пръстта трябва да е леко влажна. През периода на вегетация се полива обилно. През лятото също се полива всеки ден.
Торене на дифенбахията
На цветето е нужна леко кисела почва микс от листна почва, сфагнум, торф и едър пясък. Съотношението е 2:1:1:0, 5.
По време на вегетацията растението се подхранва с течни минерални торове на всеки 10 дни, а после се намалява постепенно до веднъж на 2 седмици. През зимата не се тори.
Размножаване на дифенбахията
Три са начините за размножаване в домашни условия.
- Стеблови резници - ако е останало само стъблото с кореновата система, може да се отреже с нож, като се остави корена с пън 8-10 сантиметра. Всяка част трябва да има по един възел в средата. Резниците се изсушават няколко дни, поставят се хоризонтално в съд с торф и пясък смесени. Покрива се съда и се полива субстрата с топла вода. След като резниците се вкоренят, се разпределят в саксии с почва.
- Апикални резници - от старото растение се отрязва горната част, изважда се сока и се обработва разницата с фитохормони, а после се засажда в смес от торф и пясък. След като се вкорени, се засажда в саксия.
- Въздушно наслояване - в стъблото се прави разрез, покрива се мъх и се завива във филм. На мястото на разреза се образуват корени. Изрязва се парчето от стъблото с корена и заедно със субстрата, в който е преседяло, се засажда.
Съвети при отглеждане на дифенбахията
Грижата за растението дифенбахия изисква редовност и внимание. Трудността идва от възможните неприятни последствия от пропуска при отглеждането.
- Ако листата пожълтеят и растението започне да изсъхва, това е знак, че температурата в помещението е твърде ниска.
- Такава реакция може да се случи и при неадекватно поливане.
- Ако по листата се появят кафяви петна или те започнат да променят цвета си, значи пряката светлина му е в повече.
- Ако стъблата загният, значи поливането е много
Вредители и болести по дифенбахията
Най-честият вредител по растенията са паякообразните акари. Този вредител тъче тънката паяжина по листата. Пръска се с разтвори и се измиват листата с топла вода.
Крастата също може да развали растението. Разтворът срещу нея е задължителен, както и отстраняване на мушиците, които нападат растението.
Листните въшки се прогонват отново с пръскане и почистване на растението.
За да се предпазят хората от отровния сок, всички манипулации с растението трябва да се извършват с ръкавици и инструментите да почистят старателно след това.
