През 1811 година английският пътешественик и ботаник Уилям Бърчел по време на едно от своите пътешествия в пустинен район в Африка седнал до купчина камъни, за да си почине. Там намерил растения, които почти напълно се сливали с камъчетата. По този начин било открито едно истинско природно чудо - растението Литопс, което се нарича още живи камъни.
Литопсът, който представлява сукулент, е наистина изумително творение на природата. Това е дебел месест лист, разделен на две от прорез, от който се появяват нови листа и стъбла. Наричат го още каменен кактус.
В своето ненадминато творчество природата е създала различни възможности - някои от видовете са с плитък жлеб и набраздена повърхност, при други прорезът е почти до земята. Изненадващо разнообразни са тези камъчета не само по модел, но и по цвят, сякаш природата ги е сътворявала като свое хоби.
Странните растения са отличен имитатор, цветовете на листната повърхност повтарят общия фон на района. И това е хитър ход, за да избягнат възможността лесно да бъдат забелязани и изядени от животните. Те притежават и още много други неочаквани способности, които е интересно да бъдат разгледани.
Класификация и разпространение на литопса
Литопсът, на латински Lithops, е род сукулентно растение от семейство Аизови или още Ледени растения - Aizoaceae. В момента са преброени 37 вида от растението, но те непрекъснато се обогатяват с нови открития.
Това са покритосеменни растения, принадлежащи към разреда на карамфилите - Caryophyllales. Това са месести декоративни растения, като някои се третират и като зеленчуци в градината.
В природата има много живи камъни, но те принадлежат към 2 рода - Lithops и conophytums. Да определи вида точно може само специалист. Ориентировъчно при литопсите вдлъбнатината е с различна дълбочина, а при conophytums е малка вдлъбнатина на върха на един закръглен на вид камък.
Всички литопси имат отличен камуфлаж и това е резултатът на тяхното еволюционно развитие. Затова името им е добре намерено. То идва от гръцките думи за камък и лице. Наименованието може да бъде разчетено като подобно на камък. Познати са и като цъфтящи каменни кактуси.
Отделните видове от рода се срещат в Южната част на Африка - Намибия, Ботсвана и ЮАР. Те се срешат от морското равнище до високите планини. Отделните видове се срешат обикновено в отделна среда и не са натурализирани извън региона си.
Описание на литопса
Отделните растения литопс се състоят от една или повече двойки луковични, почти слети листа, разположени едно срещу друго и почни никакви стъбла. Прорезът между листата съдържа меристемата и произвежда цветя и нови листа. Растението израства на около 5 сантиметра височина.
Листата на Lithops са погребани предимно под повърхността на почвата, с частично или напълно прозрачна горна повърхност, известна като листен прозорец, който позволява на светлината да влезе във вътрешността на листата, за да се извърши фотосинтеза.
През зимата в съществуващата слята двойка листа расте нова двойка листа, а понякога и повече от една двойка.
През пролетта старите листа сдвояват частите си, за да разкрият новите листа, а старите изсъхват.
Листата на литопса може да се свият и изчезнат под земята по време на суша.
Литопсите в местообитанията си почти никога нямат повече от една двойка листа, вероятно като адаптация към сухата среда.
От цепнатината между листата излизат бели цветя или жълти цветя, след като новата двойка листа е узряла напълно, по едно цвете на двойка листа. Това обикновено се случва през есента, но може да стане и по време на лятното слънцестоене, както и на зимното при някои от видовете. Цветовете обикновено са силно ароматни.
Най-изумителната адаптация на Lithops обаче са листата. Те са фенестрирани, а епидермалните прозорци са шарени в различни нюанси на кремаво, сиво и кафяво, украсени с точки и червени линии според вида и местните условия.
Маркировките играят ролята на перфектен камуфлаж в типичната му среда от камъни. Както е характерно за всяко прозоречно растение, зелената тъкан е от вътрешната страна на листата и е покрита с полупрозрачна тъкан под епидермалните прозорци.
Както повечето месести растения, плодовете на литопса са суха капсула, която се отваря, когато се намокри. Някои семена могат да бъдат изхвърлени от дъждовните капки, а капсулата се затваря отново щом изсъхне. Капсулите могат понякога да се отделят и да се разпространяват непокътнати или да се отворят след няколко години.
Отглеждане на литопс
Lithops са популярни стайни растения, тъй като се отглеждат лесно. Производителите поддържат колекции, тъй като растенията са с много интересна визия. Семената им са напълно достъпни в търговската мрежа. Това, от което се нуждаят литопсите, е слънце и добре дренирана почва, за да се развиват и да радват с причудливия си вид.
Местоположение и светлина за литопса
Литопсът се нуждае от силно слънце, затова добре огрените места, без никаква сянка, са идеалното местоположение за растението. От април до септември се препоръчва да се държи саксията на светло и слънчево място, близо до прозореца.
През зимата температурата в помещението не бива да пада под 10 градуса. Условията за отглеждане на литопс трябва да бъдат близки до естествените, което означава, че влагата няма да им понася добре и не е добра идея да са близо до видове, които се оросяват често и се нуждаят от влажен въздух.
Ниските нива на осветеност правят растението податливо на гниене и вирусни заболявания.
В местообитанията си растенията често са в латентно състояние, когато температурите са високи, което ги прави по-голямата част от отглеждането им през хладните месеци на годината.
Торене на литопса
Като всеки сукулент литопсът се нуждае от пропусклива и лека почва. Грубият чакълест субстрат е почвата, в която растението процъфтява. Може да се закупи почва за кактуси и сукуленти от магазина. Ако почвата задържа прекалено много вода, това ще накара растението да спука кожата си, защото се разширява. Не е нужно почвата да е богата на хранителни вещества. съдът, в който се засажда, не бива да бъде прекалено дълбок.
Може и да не се тори литопс, защото е свикнал на бедна почва.
Поливане на литопса
Литопсите са чувствителни към поливане през горещо време, то може да доведе до гниене. През пролетта литопсът се полива умерено, а през лятото водата се ограничава. През зимата почти не се полива. Почвата трябва да бъде напълно суха, за да се сипе вода.
Не бива да се допуска да попадне вода в цепката между листата, защото растението лесно ще загние.
Размножаване на литопса
Размножаването на Lithops става чрез семена или чрез резници. Резниците обикновено се използват за производство на нови растения, след като то се радели, за да образува множество глави. Така че по-голямата част от размножаването е чрез семена.
Литопсите лесно се опрашват на ръка, ако два отделни клона цъфтят едновременно. Семената се узреят около 9 месеца по-късно. Семената покълват лесно, но разсадът е малък и уязвим през първите 1-2 години и ще цъфне след 2 или 3 години.
