Импатиенс е род тропически растения с латинско название Impatiens, който принадлежи към голямото семейство Балсамови (Balsaminaceae) и обединява около 600 вида многогодишни и едногодишни цъфтящи тревисти растения. Едногодишните видове се отглеждат на открито. Миниатюрни храсти с височина около 50 см, обсипани с ярки красиви цветове, изглеждат грациозно на обекти за ландшафтен дизайн, на алпинеуми, както и на малки домашни цветни лехи от пластмасови бутилки или боядисани гуми. Едногодишните сортове често се използват за украса на балкони, тераси и веранди.
Най-известният отглеждан у нас вид е Импатиенс валериана (Impatiens walleriana), познат още като Циганче. Той се отглежда както в градини, така и в саксии. Най-популярните сортове за домашно отглеждане в саксия са изобилно цъфтящите миниатюрни хибриди Waller. По време на периода на цъфтеж ярките цветове могат почти напълно да покрият листата на стайно растение.
Повечето сортове вътрешен импатиенс имат много сочни и разклонени стъбла. Листата често са ланцетни с тясна основа. Изглежда, че повърхността на лъскавата листна част има мазно покритие поради наличието на водоотблъскваща кутикула в горната част на листа. Целите месести листа могат да бъдат бронзови, тъмно или червеникавозелени, лилави или кафяви на цвят с вълнообразен ръб. Малките цветове на това цъфтящо стайно растение са разположени в пазвите на листата. Цветовата палитра на венчелистчетата е много широка. Формата на венчелистчетата е съвсем проста, но заедно те образуват много красиви цветове, използвани често като модел в изкуството и занаятите.
Важни съвети при отглеждане на импатиенс в саксия:
Местоположение и осветление на имаптиенс
Можете да поставите саксия с импатиенс от която и да е страна на стаята. Но не забравяйте да предпазите растението от пряка слънчева светлина. Растението ще се чувства чудесно не само на перваза на прозореца, но и по-далеч от прозореца - в полусянка на стойка, където има разсеяна светлина. Импатиенсът се чувстват доста комфортно по време дни с кратка слънчева светлина. Хибридите от Нова Гвинея изискват повече светлина. За симетрично развитие на короната може да завъртате цветето от време на време.
Температурни условия за импатиенс
Импатиенсът перфектно понася горещите летни дни, но е препоръчително да проветрявате помещението по-често и да осите засенчване в обедните часове. За нормално развитие цветята се нуждаят от приток на чист въздух, но те трябва да бъдат защитени от течения и отстранени от пътя на въздушния поток. Оптималната температура през есента и зимата е 12-19 °C. В този период цветето трябва да е далеч от студеното стъкло и от отоплителни уреди.
Влажност на въздуха
Умереното ниво на влажност (40-50%) е най-удобното за вътрешните сортове импатиенс. Приемливо е и високо ниво на влажност, стига стайната температура да не е твърде ниска. Постоянният сух въздух може да причини жълти връхчета на листата и падане на цветовете.
Поливане на импатиенс
Поливайте растението само с утаена вода и се уверете, че на повърхността на почвата не се появява варовик (поради твърда вода). Опитайте се да не попада вода върху кореновата шийка на цветето; поливайте само по ръба на саксията. Понякога е желателно да се разхлаби горният слой на почвата, така че кореновата система да "диша". Поливането през зимата е умерено, когато горният слой на субстрата стане напълно сух. През лятото поливайте обилно влаголюбивото растение, но без почвата да прогизва, за да не изгният корените от постоянната стагнация на водата. Поливайте когато горния почвен слой изсъхне на 1 см дълбочина през лятото и на 1/3 от общия обем през зимата. Ако на импатиенса липсва влага, тогава долните листа започват да падат, пожълтяват и губят своята еластичност.
Торене на импатиенс
Субстратът за засаждане на импатиенс трябва да бъде леко кисел, лек и рохкав. За да направите земна смес, смесете 2 части листни почви, 1 част торф и 1 част пясък. За хибридите от Нова Гвинея можете да направите следната смес – тревна почва, хумус, компост и перлит в равни части. През пролетта, по време на вегетацията (когато растението активно расте и се развива), поливайте с разтвор на минерални торове веднъж на всеки десет дни след поливането. По време на цъфтежа можете да поливате със специални торове, съдържащи фосфор и калий (без азот). През зимата растението не трябва да се тори.
Подрязване на импатиенс
Бързият темп на растеж на цветето изисква редовно подрязване през целия му живот. Подрязването се извършва през пролетта. Клонките от миналата година се намаляват с около половината. В бъдеще формирането на короната ще се състои в подрязване на издънките на необходимото ниво. Това ще позволи на храста да формира странични стъбла, които също могат да цъфтят. Върховете на издънките, останали от подрязването, могат да се използват като резници за размножаване на храста. На отстраняване по всяко време подлежат стари и твърде удължени клони, увяхнали листа или цветове, както и болни части.
Пресаждане на импатиенс
Изберете саксия, която е малко по-голяма от кореновата система - импатиенсът обича тесни дълбоки саксии. Осигурете добър дренаж на дъното на саксията. След покупката е препоръчително незабавно да пресадите растението в подходяща саксия с подготвена почвена смес. Младите цветя трябва да се преместят в нова саксия всяка година. Обикновено се извършва през пролетта, преди растението да започне да цъфти. За лятото импатиенсите могат да бъдат пресадени на открито, като до есента се връщат в саксията. На цветни лехи те се поставят в пъстрата сянка на дърветата.
Размножаване на импатиенс
Стайният импатиенс се размножава лесно чрез семена и резници от апикални издънки:
- Семена. Сеитбата се извършва приблизително на дълбочина 0, 7-0, 9 см в смес от торф с перлит. Овлажнете почвата, покрийте съда с найлонов плик, за да поддържате температурата около 25 °C. Първите издънки трябва да се появят след 10-12 дни. Пресадете разсада в саксии, след като на всеки разсад се появи по един лист.
- Резници. Отрежете горната част на резника с няколко междувъзлия (с дължина 6-7 см) с остър нож и отстранете долните листа. Засадете резника в субстрат, състоящ се от смес от вермикулит, торф и перлит. притиснете почвата около резника и внимателно я залейте с топла, утаена вода с малко количество калиев перманганат. Резниците ще имат корени след няколко дни.
При правилни грижи растението рядко боледува. Следете за вредители и ги отстранявайте редовно със сапунена вода, а при по-сериозни атаки използвайте инсектициди.
