Латинското име на цветето карамфил е Dianthus и се превежда като божествено цвете. Древногръцката митология има красива легенда за появата на това уханно растение.
Появата му на нашия континент е свързана с кръстоносните походи, при които кръстоносците го донасят в Европа, но заедно с чумата и красивото цвете е определено като антидот срещу болестта. От него варили бульон за лекарство. Така че легендите и вярванията, свързани с карамфила, са много.
Сега е цвете, използвано както в булчинските букети, така и като гост на погребалните ритуали. В езика на цветята то има много значения и се поднася като израз на любов, преданост и вярност в семейството.
Турският карамфил е един от видовете карамфили. Растението е популярно сред градинарите, защото е много непретенциозно по отношение на грижите, красиво с пъстротата си и се отличава със силен приятен аромат. Ярките нюанси на цветето най-често се срещат в бяла рамка. Най-често срещаната разновидност е съцветие с око. То е отличителен белег на карамфила.
Турските карамфили се срещат в бяло, розово, лилаво, червено и бордо. Отделните разновидности се различават по цвета на венчелистчетата, метода на отглеждане и дължината на стъблата.
Лесно е отглеждането в домашни условия на турски карамфил и дори начинаещ градинар ще се справи. Достатъчно е да има някои общи сведения за цветето.
Характеристика на турския карамфил
Турският карамфил носи латинско название Dianthus barbatus и е растение от рода Карамфили на семейство Карамфилови. Родното му място е Южна Европа, където расте по речните пясъци, в горичките, широколистните масиви, ливадите и край скалите. Култивиран е през ХVІ век и сега може да се намери в почти всяка цветна градина.
Този вид карамфил е двугодишно декоративно растение, което често може да бъде срещнато и под името брадат карамфил. Първата година след засаждането му цветето не цъфти, появява се едва след година.
Цветето има прави, силни стъбла с височина от 30 до 75 см, копиевидни, срещуположно разположени листа, синьо-зелени или зелени на цвят с червеникав оттенък.
Цветята му са двойни, полудвойни или прости, с диаметър от 1.5 до 3 см и се наблюдават в различни нюанси на бяло, кремаво, червено и розово.
Цветята са събрани в щитовидно съцветие с диаметър до 12 сантиметра, което се отваря през втората година от живота на растението и цъфти от май до края на юни. През първата година цветето образува само розетка от листа.
Плодът е капсула с черни плоски семена, които узряват до август и са жизнени от 3 до 5 години. Това цвете се отглежда не само като декоративно, но и за рязан цвят, издържа във вода 2 седмици.
Засяване на турски карамфил
Засаждането на турски карамфил става по 2 начина - чрез семена и чрез разсад.
Ако ще се отглежда разсад на турски карамфил, сеитбата се прави през март или началото на април в субстрат, който предварително е подготвен като е дезинфекциран с разтвор на калиев перманганат. Субстратът е добре да се направи от пясък и листен хумус в равни пропорции. Може да се ползват кутии или контейнери, добре измити и дезинфикцирани. На дъното им се слага дренажен слой, а отгоре влажен субстрат.
Самите семена се сеят на дълбочина 1 сантиметър, разстелени на 2-3 см едно от друго. Покриват се с бяла хартия и се държат на температура 16-18 °C, като субстратът трябва периодично да се навлажнява като се пръска с вода.
Още с появата на кълновете разсадът се поставя близо до светлината, на умерени температури. Щом се формира втората двойка листа, разсадът се поставя в торфени саксии с почва, която е със същия състав като за семето. Редовното поливане и лекото разхлабване на субстрата са достатъчни като грижи за разсада, за да се предотврати бързото изпаряване на влагата.
През втората половина на май порасналият разсад се засажда на открито в цветна леха, като преди това е изнасян периодично навън. почвата трябва да бъде плодородна, с неутрална реакция, примерно смес от пясък, торф, трева и листа в равни съотношения.
Турският карамфил може да се засее директно в градината, като се прескочи разсадът. Това става в края на май или началото на юни, когато земята се затопли. За целта се избира слънчево място с плодородна почва, за предпочитане глинеста или пясъчно-глинеста. Преди засяването мястото трябва да се прекопае на дълбочина 20-25 см и да се внесе компост, хумус и дървесна пепел, като може да се добави и минерален тор. Зоната след това се покрива с фолио.
При засаждане в почвата се правят канали около 1-1.5 см дълбоки и на разстояние 15 см един от друг, поливат се и се изсипват семената на разстояние 2-3 см едно от друго. След това семената се покриват с лес слой почва, докато се появят издънките.
Грижи за турския карамфил
Цветните лехи с турски карамфил се нуждаят от редовно поливане. Около 2 пъти в седмицата се изливат 12-15 литра на квадратен метър. При сухо и горещи лято се полива по-често.
Подхранването с торове се прави няколко пъти. Първият е когато разсадът е 12-15 сантиметра с Агрикила.Втори път се храни при образуване на пъпки със супер фосфат и калиев фосфат и по време на цъфтежа, когато в почвата се внася отново Агрикола за цъфтящи растения.
След като се полее, при дъжд и торене, почвата се разхлабва. Своевременно се плеви и се премахват избледнелите стъбла, за да се развива спокойно цветето.
Вредители и болести по турския карамфил
Най-често карамфилите са нападани от паяци акари, вредители, известни като планински слон и листни въшки, Ако се открият вредители, растението се третира с инсектициди. Народните методи са отвара от лукови кори
Гризачите нападат турският карамфил напролет, изяждайки младите листа. За тях се ръси с отрова наоколо.
Нематодите и кореновите червеи са летните вредители по цветето. За тях трябва да се дезинфекцира почвата и да се унищожат болните растения.
Основните заболявания по цветето са фузариум и ръжда по растенията. При фузариума стъблата увяхват и след това умират. Не може да се лекува заболяването, а само да се профилактира чрез дезинфекция на почвата.
Ръждата е гъбично заболяване, което започва с поява на жълти петна по листата. Земята трябва да се обработи с варов разтвор или с фунгициди при появата му.
Цветето е устойчиво на замръзване, но все пак се препоръчва да се изолира за зимата, особено ако се очаква да бъде сурова.
Използване на различните сортове на турския карамфил
Най-често се срещат сортовете Диадема, Червена красавица, Вайс рисен, Египетски, Нимфа и други. Холандия предлага селектирани нови сортове, които будят интереса на градинарите с разнообразието си.
Това цвете изглежда много впечатляващо и има разкошен аромат. Използва се както за рязан цвят за букети, така и за украса в градината, където стои красиво редом с ириси, като гранично растение или за създаване на отделна цветна леха. Подходящо е за украса на алпинеуми и скални кътове, около камъни и пътеки с плочки. Това ефектно растение се съчетава много добре с камъка
