Латинското име Azalea именува един от най-красивите представители на декоративно-цъфтящите видове, който ни е познат като азалия. Всъщност това са цяла група цъфтящи растения от рода Рододендрон. Без съмнения азалията е сред най-красивите стайни растения, но за съжаление и сред най-капризните и трудни за отглеждане.
По време на цъфтежа си всяка добре гледана азалия образува цял кичест облак от нежни цветчета, удивляващи с разнообразието то багри - Селекцията ни е дала над 10 хиляди вида. Дъхът на пролет сред зимните студове, с който азалията дарява грижливите градинари, е невероятно усещане, което заслужава всички грижи по цветето.
Произход и описание на азалията
Като родина на прекрасната азалия се сочи азиатския континент. В естествена среда цветето расте на остров Ява, в Индия, Китай и Япония. Расте сред природата и в Южна Европа и Северна Америка.
На наша почва тя е основно стайно цвете, но се отглежда и като градински храст. В домашни условия се отглежда в по-малки размери, като храст -джудже.
На практика азалията представлява вечно зелен или листопаден храст, който на височина може да достигне 2, 5 метра, но обикновено култивираните видове са доста по-малки. Храстчето е силно разклонено, с дребни листа с форма на елипса.
Цветовете на азалията са прости, двойни, гофрирани и поръбени. Цветовото им разнообразие е голямо - може да се намери във всички нюанси на розовия, белия, червения, жълтия, лилавия цвят, а също и пъстри видове. Някои сортове са ранноцъфтящи, други са късноцъфтящи.
Декоративната стойност е възможно най-висока. Цъфти през зимата или рано напролет, когато времето се захлади и тогава всъщност стопаните могат да се радват на красотата на растението си. При добро гледане и подходящи условия азалията може да цъфне и през лятото.
Всички цветчета се разтварят едновременно и радват с красотата и пъстротата си повече от месец. Двуцветните азалии, както и ароматните видове са особено привлекателни. Цветовете са рехави, но кичестият им вид създава отлично впечатление. Формата на листенцата и цветовете показва разнообразие при някои сортове.
Условия, които изисква азалията при отглеждане
Това невероятно красиво цвете за съжаление е много капризно и не е подходящо за начинаещ цветар. В условията на нашите домове то най-често повяхва и умира заради липса на свеж въздух, неблагоприятното действие на слънцето заради течение или неподходяща температура. Изискванията за отглеждане са много и трябва да се спазват стриктно от тези, които искат да украсят дома си с азалия.
Почва и засаждане на азалия
Азалията изисква кисела почва, рН трябва да бъде 4-4, 5, да съдържа торф или почва от иглолистни видове. Субстратът трябва да бъде рохкав и с добра пропускливост. Добре е горният слой на почвата всяка есен и пролет да се подменя, а веднъж на 2 години цветето да се пресажда. Това е наложително, защото кореновата система расте много бързо.
Азалията трябва да се сади в ниски съдове, тъй като кореновата му система е плитка и деликатна. Всяко пресаждане трябва да бъде в по-дълбок съд от предходния и на по-голяма дълбочина.
Светлина за азалията
Азалията е силно светлолюбив вид. Подходящото местоположение е на източно и западно изложение. Пряко слънчево греене върху цветето не бива да има.
Температура
Азалията се нуждае от прохладно, но светло място, без пряко слънчево греене. Оптималната температура е 15-17 градуса. Високата въздушна влажност също е необходима и затова редовното оросяване не може да се пренебрегне. По време на цъфтежа обаче оросяването се спира, защото не се понася добре от цветовете.
Поливане на азалия
Правилното поливане на азалия е много важно за азалията. Почвата не бива да пресъхва, но и преполиването веднага ще се отрази негативно и цветето загнива. За предпочитане е престоялата вода. Дъждовната или бистрата речна вода са много добра идея, но който може да си позволи този лукс. Може водата да се подкисли преди да се полее цветето. Това става с добавяне на няколко кристалчета лимонена киселина за литър вода. Може саксията с азалия от време на време да се потапя в дълбок съд с вода.
Торене на азалия
Торенето трябва да бъде деликатно. Извършва се с тор за кисели почви. Така се осигурява обилен и красив цъфтеж.
Размножаване на азалия
Азалията се размножава с резници, но в домашни условия това е трудно, а за за достигне цъфтеж са нужни още 2-3 години.
Цъфтеж и формиране на короната на азалията
За да се получи обилният цъфтеж, добре е да се отрежат и окършат навреме стъблата. Подрязването се прави през месец май. След отчупване на младите издънки се оставят по няколко листа. Ако е на хладно, азалията ще цъфти по-обилно. Многото стъбла пречат на цъфтежа.
Цветните пъпки на азалията се образуват по върха на летораслите към края на лятото. За да цъфне азалията, добре е навреме да се подреже, за да се образуват повече върхове. Подрязването при ранните сортове е от март до април, за късните - през май и юни.
Целта на оформянето е да се получи красив обемен вид на короната на цветето, където пъпките да са разположени равномерно. Короната на азалията е или като малко дърво, или като храст. За да бъде като дръвче се избира силен клон и се отглежда ствол от него, като се отрязват всички други издънки. За да стане като храст, стеблото се отрязва на 10-12 сантиметра от земята, отчупват се върховете на страничните клони и се получава кръгла корона.
След цъфтежа короната трябва да се остави, защото ако продължи да се подрязва, може да се унищожат някои цветоносни пъпки, които са започнали да се залагат. Подходящото подрязване може да превърне азалията в невероятно красив бонзай. В Изтока това е често срещана практика.
Болести и вредители по азалията
Най-често азалията страда от липса на достатъчно светлина, недобра за нея киселинност на почвата, преполиване или лош дренаж.
Кафявото гниене през пролетта, следствие на неправилна грижа, може да бъде фатално. Всички листа, които са увредени, трябва да се махнат и да се третира с подходящ фунгицид.
Сивото гниене и восъчната болест са други опасности по азалията, които също идват от неправилни грижи.
Вредителите нападат рядко азалията. Такива опасности идват от трипсите, щитоносните въшки, червеният акар. За тяхното третиране са нужни инсектициди.
На любителите на красиви цветя трябва да бъде известен фактът, че това красиво цвете е много отровно и ако в дома има малки деца или домашни животни, трябва повишено внимание при избора на място за цветето. То трябва да бъде недостъпно, за да се предотвратят неприятни последици.
Грижливите цветари успяват да оформят градинската азалия като ниско и широко разклонено дръвче, което се превръща в акцент на градината.
Тъй като листата буквално се скриват от цветя по време на цъфтежа и гледката е особено красива. За да се получи тази красота обаче, е нужно да се подбере подходящ сорт и да се отгледа грижливо, за което се изискват добри познания и умения. Разнообразието от сортове дава възможност да се постигнат такива резултати. Изборът на азалия от няколко цвята е много добра идея за ефектна украса чрез това цвете.
