В нашите планини растат редки дървета, но в Странджа може да се намерят редки реликтни видове растителност, останали запазени, защото през последния ледников период ледената шапка стига до планината, но не я покрива.
Само на три места у нас може да се види едно изключително рядко за нашите географски ширини дърво - ягодовото дърво и две от тях са именно в Странджа, третото е в Родопите. Ягодовото дърво е включено в Червената книга на България и у нас е по-познато с името кумарка, макар че се среща и като арбутус.
Ето какви любопитни неща може да се научат за това рядко и ценно дърво, оцеляло и на наша почва.
Описание на ягодовото дърво
Ягодовото дърво всъщност е храст с много приятна външност, който може да се отглежда с декоративна цел, но може да се предвиди и за източник на продукт - това е годният за консумация плод, с богати хранителни свойства.
Кумарката е вечнозелено растение, което през есента е пълно с цвят и плодове и като всеки екзотичен гост изненадва с някои характеристики - то едновременно дава цвят и плод в края на есента.
Ягодовото дърво в естествени условия расте до 5-10 метра височина, а диаметърът на ствола му стига до 80 сантиметра. Има тъмнозелени, лъскави листа, 5-10 сантиметра дълги и широки 2-3 сантиметра, с назъбени ръбове.
Цъфтежът и даването на плод е в края на октомври и продължава до март следващата година. Цветовете, които се появяват заедно с плода са бели, рядко бледо розови, с форма на камбанка, дребни, събрани на метлички.
Истинската атракция са плодовете, наричани ягода заради яркия си червен цвят, макар че нямат нищо общо с вкуса на добре познатия плод. Плодчето е с грапава повърхност, узрява след около година, сладко е и годно за ядене.
Друга характерна негова особеност е, че има бавен растеж, рядко надвишава 3 метра, когато се отглежда изкуствено, но е много дълголетно растение.
Вечнозеленият храст принадлежи на семейство Ericaceae, а в ботаниката е под името Arbutus unedo. Близки родственици са му боровинковите храсти, азалията и рододендронът.
Място и почви за отглеждане
Тъй като това е средиземноморски храст, у нас има условия да се отглежда. Може да расте и в градински условия, лесно е за отглеждане. У нас обаче такива традиции няма установени. Растението вирее най-добре в богати на хранителни вещества и отцедливи почви, но ще понесе и тежките глинести почви. Захване ли се, е доста устойчиво и понася условията и в по-кисела почвена среда, макар да предпочита основни/варовити/ почви.
Добре е да бъде на слънчево място, защото е светлолюбиво растение, ще страда от студен вятър, ако не е защитено по никакъв начин.
Климатични условия за отглеждане на ягодово дърво
Това растение е студоустойчиво и засадено в по-суров климат, ще се справи добре, но е хубаво да се покрие през зимата с текстилна покривка поне за първите 2-3 години след засаждането му. Справя се добре както на равнинна, така и на хълмиста местност, но на над 800-1000 метра вече не се чувства добре.
Засаждане
Може да се засади това растение от резница, взимайки клонки от здраво растение, които се слагат във вода да пуснат корен. Добре е да се засади наесен, където климатът е по-мек.
Ако ще се отглежда за саксия, размножаването със семена е най-добрият избор. Семената се засяват в оранжерия в края на зимата, отгоре трябва да има компост. Компостът се поддържа влажен постоянно. В средата или края на пролетта семената покълват.
Пресаждането самостоятелно става когато ягодовото дърво е достатъчно силно, за да се справи с режима в оранжерията, където прекарва поне една зима. Подрязването е минимално, колкото да се поддържа короната.
Напояване
Младите растения след засаждане се нуждаят от редовно подаване на вода. Горещият сезон и липсата на дъжд не им понасят добре. Укрепването на растението и развиването на корените му става бавно и поливането трябва да се съобрази с това, като се намалява постепенно, за да не се получи воден стрес за насаждението.
Торене
Кумарката е непретенциозна и може да се задоволи и с неособено богати почви, но торенето трябва да бъде добро, за да е здраво и да расте. Всяка пролет трябва да се добавя брашнен или гранулиран тор или поне компост в цялата зона, където е засадено дървото.
Мулчиране
След пресаждането е добре да се направи хубав мулч на площта наоколо, като се разстила в дебел слой около стъблото от слама, трева или сено, дебели 10 сантиметра. Мулчирането забавя изсъхването на почвата и така поддържа напоителната задача.
Опрашване
Пчелите обичат ягодовите дървета, защото те съдържат изобилно нектар и ги има рано наесен, когато още няма обилен цъфтеж при други насаждения.
Това обаче е самоплодно растение, което позволява да се извършва опрашване и на изолирани насаждения, макар че повече растения в близост означава по-добро качество и количество на плода.
Болести и вредители по ягодовото дърво
За щастие кумарката почти не се засяга от различните патологии, но все пак превенцията с хвощ или прополис за укрепване ще даде повече сигурност за растението.
Насекомите обаче са по-голяма опасност за дървото. Листната въшка го напада и за да се предпази трябва да се напръска с екстракт от коприва, люта чушка и чесън. Може да се обработи и със сапун, мек калиев сапун или класически от Марсилия.
Подрязване
Подрязването трябва да бъде съобразено с растежа, а той е бавен, затова се прави съвсем леко и повърхностно. Към края на земата се режат сухите клонки, повредените от студа, а също и за поддържане формата на храстчето. Може да се подрязва и като превенция срещу гъбични инфекции.
Отглеждане на ягодово дърво в саксия
Ягодовото дърво в саксия представлява храстче, което няма да порасне на голяма височина. Самата саксия трябва да е висока не по-малко от 40 сантиметра, за да се развие добре кореновото система.
Нужен е добре дрениран субстрат, заради което почвата трябва да е мека, смесена с такава за ацидофилни видове. Трябва редовно да се полива особено през лятото.
Много е приятно в декорацията на помещенията, защото има много приятен вид и аромат на цветята и плода и в същото време е вечно зелено.
Събиране на реколтата
На ягодовите дървета е нужна 1 година, за да станат зрели и да дадат плод. Той е ягодка с диаметър 2-3 сантиметра, като няколко са събрани на група.
Плодчетата на арбутус се консумират узрели, което става през ноември-декември. Когато са все още зелени съдържат много танини, а когато презреят, също са неприятни на вкус, затова трябва да се хване моментът, когато стават за ядене. Плодът съдържа арбутин, който е много полезен за здравето на чревната флора, както и листата му. Съдържа също и 20 процента захари, феноли, мастни киселини, витамини, органични киселини, минерали, които определят полезните и лечебните им свойства, особено силни при хипертония и диабет.
Листата имат антисептични, стягащи и пречистващи организма свойства. Може да се свари чай с изсушените събрани листа на растението.
Може да се произведе отличен конфитюр от тях, както и ликьор и други алкохолни напитки.
