Тиландсията е цвете с атрактивна визия. Съцветието на теландсията наподобява на това на гузманията и затова двете цветя понякога се бъркат. И двете се от семейството на Бромелиевите и са с американски произход.
Едрите, дълги и заострени листа и цветовете с вид на пламък са много ефектни, подсилени от бледорозовия цвят, с който са украсени. Цветчетата са нежно сини.
Това красиво растение обаче има много деликатни корени. Вирее на каменисти и скалисти места с рохава песъчлива почва.
Тиландсията е влаголюбиво цвете и ако се отглежда в саксия, е добре да бъде на топло. През зимата температурата не бива да пада под 17 °C, защото цветето ще загине. Хубаво е саксията да се декорира с малки камъни на дебел слой, който да се хареса на цветето. То обича да има много хранителни вещества, затова торенето е препоръчително.
Въпреки че е светлолюбиво цвете, тиландсията не може да бъде излагана на пряка слънчева светлина, защото нежните листа ще изгорят. Влагата е задължителна за цветето, но в никакъв случай не бива да става въпрос за преполиване, 2-3 пъти в седмицата през лятото е добре да се налива вода в саксията.
През зимата веднъж седмично е напълно достатъчно, за да получи цветето необходимата му вода. Тъй като корените са много чувствителни, поливането е добре да стане и чрез пръскане на листата, защото ако се налее вода в чинийката на саксията, корените ще загният. Влажната, но не мокра почва е това, което тиландсията харесва.
За да си засадим сами тиландсия е нужна издънка от кореновата система, която се взима след прецъфтяване на растението. Главното стъбло умира, но остават много млади издънки и от тях може да се пресади ново цвете. Разделянето на кореновите издънки трябва да става внимателно, за да не се нарани нежният корен. Засаждането се прави напролет.
Това забележително красиво растение трябва да се отглежда в оранжерия, на веранда или на закрито в европейския климат. При по-мек може да вирее и на открито. Цветето има висока декоративна стойност.
