От Северна и Южна Америка идват много прекрасни цветя, украсяващи днес градините и домовете ни. Едно от тези великолепни храстовидни растения е Брунфелзията. Тя цъфти в красиви лилави цветове, но може да се намери и в бяло и жълто. Това е защото храстчето съществува в 40 вида от това семейство вечно зелени растения.
Всички видове растат бавно, с големи листа и малки цветове. Напомнят теменужките и затова са особено симпатични. Тяхната красота е много изразителна, отдалече създават илюзия за цветен килим. Цъфтежът е от март до юли.
Брунфелзията достига височина до 50-60 сантиметра, а на ширина до 40 сантиметра, тя е и доста компактно растение. Когато прецъфти, цветовете на храста избледняват до жълто, а накрая до бяло.
Засаждането е добре да се направи в глинесто-торфена почва. Мястото трябва да се избере с оглед на това, че растението не обича пряката слънчева светлина. През горещите летни дни трябва да бъде на полусянка, а през зимата може да се допусне да пребивава на по-осветено място.
По отношение на температурата, изборът е умерени стойности, от 20 до 25 градуса през лятото и 10 до 15 °C през зимата. В помещението, където ще се отглежда Брунфелзията, ако се гледа в саксия, не бива да има резки промени на температурата.
Това цвете обича водата и трябва да се полива обилно. През лятото му е нужна много вода, но почвата трябва да е добре дренирана, за да може излишната вода да се оттича, защото цветето може да загние. През зимата поливането трябва да бъде в такъв размер, че да поддържа почвата постоянно влажна. През лятото листата е добре да се пулверизират, за да се поддържа постоянна влажност на въздуха.
През лятото саксията с брунфелзия може да се постави в съд с вода, но повдигната над нивото на водата за осигуряване на оптимална влажност.
През лятото е добре да се подхранва растението с тор за цъфтящи растения веднъж в месеца.
Размножаването става най-добре с резници, които се взимат напролет. Всяка отделна резница е добре да е около 10 сантиметра и да се засади в полупропусклива почва. Най-оптималното място е светлото, на температура около 20 °C. Този начин обаче изисква да се прави от опитен цветар.
