Форзиция (Forsythia) е име на род малки храсти и дървета от семейство Маслинови. Те започват да цъфтят през март, веднага щом се стопи първият сняг.
Повечето от храстовите видове са местни за Източна Азия, а на Балканите расте само европейската форзиция. Растението е кръстено на шотландския учен Уилям Форсайт.
Именно той за пръв път донася форзиция от Китай в европейските страни. Родът на форзицията е много древен и това потвърждава широкото разпространение на растението по света.
Описание на дървото форзиция
Храстът или дървото форзиция достига височина до 3 метра. Кората е доста груба, със сив нюанс. Листните плочи обикновено са трилистни, но по-често прости и противоположни, с овална форма. По краищата на листата има вдлъбнатини с дължина от 2 до 15 см. Цъфтежът започва през март и продължава около месец. Цветовете са под формата на жълти камбани и можете да очаквате буен цъфтеж на добре осветени места, с много слънчева светлина, но дори и на сянка. Плодът е капсула с крилати семена. Интересното е, че когато повечето растения едва започват да се събуждат от зимен сън, форзицията вече радва окото със своите цветове и зеленина. Форзицията изглежда красива и през есента, благодарение на ефектните си жълти и лилави листа.
Видове форзиция
Форзицията е широко разпространена в Европа и Азия. В средните ширини растението украсява паркове, градини и вили. Не се среща често в лични градини, но напоследък все повече хора искат да отглеждат екзотичния храст. По принцип се отглеждат 6 вида непретенциозни храсти, повечето от които спокойно издържат на сурови зими на открито.
Форзиция европейска (Forsythia europaea)
Единственият вид форзиция, роден в Европа. Представлява храст с яйцевидна корона, който достига 2-3 метра височина. Има ярки тъмнозелени листа, които са срещуположни. Цветовете са в пазвите на листата, те са камбановидни, дълги до 2 см. Храстът се счита за не толкова декоративен, колкото роднините му от Азия, но спокойно издържа на студени зими, редовно дава плодове и не изисква специални грижа. Цъфтежът е ежегоден и обилен. Този храст ще бъде истинска декорация за всяка градина.
Форзиция Хиралда (Forsythia giraldiana)
Прилича на по-малко копие на европейската форзиция. Растението е пренесено в Европа от Северен Китай. Листата са елипсовидни, тъмнозелени от външната страна на листната плоча и бледозелени отдолу. Жълти малки цветове покриват издънките. Подобно на европейския вид, той понася добре студове и температурни крайности. Тази форзиция ще се впише добре като растение за жив плет.
Форзиция овална или яйцевидна (Forsythia ovata)
Храст с разперени клони, който е често срещан на територията на Корейския полуостров. Листата са широки, яйцевидни, заострени на върха. Тази форзиция започва да цъфти много рано и след 2 седмици цъфтежът завършва. Яйцевидната форзиция понася много добре засушаването и не понася прекомерно поливане. Цветовете са ярко жълти, растат на къси дръжки, с големи и продълговати венчелистчета. Идеална за градина с малко плодородна земя.
Висяща форзиция (Forsythia suspensa)
Голям и мощен храст, роден в северен Китай. Селекционерите от Европа смятат висящата форзиция за най-красивия храст от всички домашни видове. Видът се аклиматизира добре във всякакви условия. През есента растението не губи своята декоративност, благодарение на ярко жълтите и лилави листа. В една китка има от 1 до 6 златни цвята. Венчета с оранжеви ивици, цветовете с дължина 2 см. Градинарите са отгледали няколко разновидности на висящата форзиция и всички те са доста популярни сред професионалистите.
Форзиция тъмнозелена (Forsythia viridissima)
Декоративен сорт, чиято основна характеристика са ефектни зелени листа, осеяни с бели вени. Храстът расте над метър височина, а обиколката на короната му е около един и половина метра. Листата са зелени, ланцетни, назъбени на върха. Цветовете са разположени по цялата клонка, достигат до 3 см дължина и имат наситен жълт цвят. Растението понася добре краткотрайни студове и е устойчиво на вредители. В ландшафтния дизайн се използва заедно с различни иглолистни видове, където стои на преден план.
Междинна форзиция (Forsythia х intermedia)
Хибрид от тъмнозелената и висящата форзиция, който е отгледан за засаждане в градината. Издънките са прави и леко увиснали. Листата са големи и продълговати, като варират значително в зависимост от сорта. Няколко ярко жълти цветове са събрани в куп. Някои форми са толкова студоустойчиви, че могат да издържат на сурови зими с умерена ширина на открито.
Засаждане на форзиция
Засаждането на форзиция обикновено се извършва през зимата или през септември, така че храстът да има време да се адаптира на открито преди студеното време. Мястото за засаждане е по-добре да изберете отворено, с достъп до пряка слънчева светлина или на сянка. Форзицията не обича хълмове, особено на места, където има силни пориви на вятъра. При ярко слънце храстите се развиват най-добре, но могат да растат и на частична сянка.
Съставът на почвата не играе голяма роля, но храстът расте най-добре на алкални и сухи почви. Ако почвата в района е твърде кисела, по-добре е да извършите варуване или да разкопаете почвата с дървесна пепел.
Изкопайте дупка с размер около 50x50x60 см, за да поставите внимателно форзицията заедно с кореновата топка. За групови насаждения разстоянието между храстите трябва да бъде най-малко 1, 5 м.
Преди засаждането се погрижете за дренажа. Подходяща е натрошена тухла или натрошен камък с пясък, върху който впоследствие се полага субстратът. Почвената смес се приготвя от листна почва, пясък, торф и дървесна пепел (за дезинфекция). Почвата трябва да бъде стратифицирана (обезпаразитена). Разсадът се поставя в дупката, добавя се почвата, уплътнява се, така че корените да не „ходят“ и се полива обилно с филтрирана вода.
Пролетната форзиция не изисква специални грижи, но ако сте засадили растението през есента, трябва да спазвате редица правила. Не забравяйте да мулчирате почвата, независимо какъв вид засаждате. В същото време покривният материал трябва да пропуска въздух добре, така че по време на размразяване цветовете да не изгният и под него да не се развиват гъбички.
Размножаване на форзиция
Размножаване чрез зелени резници
Форзицията се размножава предимно чрез зелени резници. Методът със семена забавя началото на първия цъфтеж, така че обикновено не се използва. Растението се размножава почти през цялата година, с изключение на летния период. В умерен климат почти никога не се използват вдървени издънки, тъй като зелените резници се вкореняват по-бързо в открита земя и в нашите климатични условия.
Зелените издънки се отрязват от кората заедно с малък остатък от "старата" кора. Това помага да се ускори развитието на кореновата система и да се вкорени в резника на ново място. След това долните листа се отстраняват напълно, а в горната част на резника се оставят само най-здравите листа. За по-добро вкореняване, потопете резниците в хранителен разтвор или смес за стимулиране на вкореняването.
За засаждане подгответе рохкава почва, която пропуска въздуха. Засадете резниците на дълбочина 4-5 см и е по-добре да е прозрачен съд, за да можете лично да контролирате скоростта на растеж на корените. Покрийте издънките с пластмасова бутилка, за да направите мини парник. Редовно проверявайте и овлажнявайте почвата. Ако всичко е направено правилно, след месец ще се появят първите издънки, след което резниците могат да бъдат засадени на открито. Мнозина съветват да не бързате да засадите растението и да изчакате до пролетта, когато кореновата система се развие добре.
Размножаване чрез вдървесени резници
В края на ноември отрежете няколко вдървесени резници с дължина 10-15 см. Завържете няколко от тях на снопове, изрежете дъното по наклонена линия, за да не объркате части от растението по-късно, и поставете в хладилника на долния рафт. През пролетта извадете резниците, изкопайте дупка с дълбочина 5 см и ги засадете на открито. Натъпчете земята и я полейте обилно. След месец трябва да се появят първите кълнове, ако това се случи, форзицията най-накрая се е вкоренила. Преди засаждане резниците могат да бъдат третирани в хранителен разтвор.
Грижа за форзиция
Форзицията не понася много добре преовлажняването, така че един от най-важните аспекти на грижата за растенията ще бъде компетентното поливане. Подрязването също играе важна роля за формирането на красив храст.
Поливане и подхранване на дървото форзиция
Ако лятото се окаже сухо, форзицията трябва да се полива 1-2 пъти седмично. След всяко поливане не забравяйте да разкопаете почвата, така че водата да се абсорбира добре. Усукани и бледи листа сигнализират, че храстът се полива твърде обилно. През март трябва да се събудят пъпките. Разпръснете 15-20 см оборски тор около корените, форзицията харесва органични торове. Правилното торене е необходимо за буйния цъфтеж на форзицията. В началото и в края на цъфтежа градинарите се съветват да се наторява почвата с комплекс от минерални добавки. През септември идва ред на фосфорно-калиевите добавки и суперфосфатите.
Резитба на форзиция
Декоративните храсти и малки дървета почти винаги се нуждаят от санитарно и формиращо подрязване, а форзицията не е изключение. Тези процедури помагат да се запази красотата на растението и да се предотврати сгъстяването на короната. Подрязването обикновено се извършва след края на цъфтежа, за да се определи точно кои издънки са лоши за храста. Прецъфтелите клони се изрязват внимателно с около една трета. Не премахвайте веднага слабите и стари издънки, те могат да дадат буен цъфтеж за следващия сезон. Първо отрежете най-старите клони и след това ги отстранете постепенно.
Зимуване на форзиция
Колкото и да е странно, именно правилното зимуване ще бъде ключът към успешния цъфтеж през лятото. Преди настъпването на първото студено време кръгът около стъблото трябва да бъде мулчиран със слой слама или суха зеленина.
В много студени райони малките храсти се притискат към земята, фиксират се и се покриват със спанбонд или друг изолационен материал. Високите храсти първо се издърпват със специален канап. Подслонът се отстранява през март и се прави постепенно, като се втвърдява и позволява на растението да свикне с чист въздух. Материали, които не пропускат въздух, са строго забранени. Той запазва топлината през зимата, но провокира ранно пробуждане на пъпките и също така започва процесите на гниене.
Вредители и болести по форзиция
Растението практически не страда от известни вредители и има силен имунитет. Основният проблем на форзицията е неправилната грижа.
Твърде обилното поливане води до загниване и образуване на гъбички. Ако корените са изгнили, те ще трябва да бъдат изкопани, проверени и отрязани на засегнатите места. Здравите корени се накисват в дезинфекционен разтвор, а местата на големи разрези се запечатват с градинска смола. Ако са останали много малко здрави корени, отрежете издънките колкото е възможно повече. Това ще помогне на останалите корени да запазят сила, за да оцелеят. След тази санитарна резитба храстът се засажда в нов субстрат, който първо трябва да се третира със слаб разтвор на калиев перманганат.
Гъбичното заболяване монилиоза засяга кореновата система на растението. За да се отървете от болестта, ще ви трябват фунгициди. Болестта се проявява под формата на кафяви петна по листата и ако не се вземат мерки навреме, форзицията ще умре след няколко седмици. Повечето гъбични заболявания заобикалят форзицията, но само постоянната грижа и правилният режим на поливане ще бъдат най-добрата превенция.
Най-ужасното заболяване на форзицията е бактериозата. Ако листата пожълтяват, от вътрешната страна на резниците се появяват черни вени и самият храст изглежда болен, тогава растението е болно. За съжаление няма ефективни лекарства за тази ужасна напаст. Храстът трябва да бъде напълно изкоренен и изгорен, докато бактериозата не се е преместила в съседните растения. В същото време почвата на мястото, където расте форзицията, трябва да се полее обилно с разтвор на калиев перманганат.
Сериозна опасност за храста са и птиците, които често включват растителни пъпки в диетата си. Срещу птиците ще помогне подслоняването на клони с лутрасил и обикновено плашило.
За да предотвратите инфекция с нематоден червей, използвайте цветове от невен. Включете тези издръжливи цветя във вашия почвен мулч или ги засадете около вашата форзиция за защита.
Колониите листни въшки често обичат да се установяват по върховете на храста. Можете да се отървете от тях с помощта на инсектициди или народни средства, като сапунена вода и инфузия от глухарче.
Използването на форзиция във озеленяването
Ландшафтните дизайнери отдавна са оценили красотата на форзицията и често я използват в групови насаждения, в градини, цветни лехи и като рязани цветя. Храстът се съчетава добре с маломерни иглолистни дървета (туя, смърч) и сложни декоративни растения. Форзицията благоприятно се съчетава с големи дървета и идеално допълва по-малки композиции. Хибридите са много подходящи за жив плет, компактните видове се отглеждат в саксии и сандъчета.
