Дюлята е от овощните дръвчета с височина от 1. 5 до 5 метра, с клони с наклон нагоре, с тънка, гладка и люспеста кора. Листата са овални, с форма на широка елипса, тъмнозелени на цвят. Цветовете са единични и цъфти през май или юни.
Месото на плода е със специфичен аромат, жилаво на вкус, сочно, тръпчиво и стягащо. Плодът узрява през октомври-ноември. Дървото живее 60 години, а активно дава плод от 30 до 50 години. Първите 3-4 години са години на растеж.
Тъй като дюлята е не само приятна храна, но и лек в народната медицина с много ползи, дюлевото дърво се отглежда в градински условия.
Дюля може да си засади всеки, който притежава дворно място с определени характеристики. Дървото е топлолюбиво, добре понася засушавания, расте добре дори в почва с ниски подпочвени води. Най-добре да се засади на южната страна в открит терен.
Дюлята ще оцелее и ще даде плод на всяка почва, но все пак леката песъчлива почва ще осигури най-висок добив. Засаждането на фиданката трябва да стане в периода на покой - през пролетта или есента.
Ако дървото ще се засажда през есента, добре е мястото да се подготвя още от пролетта. Почвата е добре да се изкопае и да се внесе тор - суперфосфат и калиева сол, после леко да се напои.
Преди самото засаждане се приготвя дупката - трябва да бъде дълбока 40 сантиметра и с диаметър от 45 до 90 сантиметра, за да прибере цялата коренова система. Фиданката се поставя в дупката при изправени корени и се засипва с пръст. После се полива с поне 2 кофи вода. След като водата попие, разсадът се връзва с колче, а стволът се покрива с дебел слой хумус или торф.
При засаждане напролет се извършват същите действия като само слоят мулч може да не е толкова плътен.
Преди да започне соковият поток се извършва санитарно подрязване на дюлята, за да се махнат сухите клонки. Приблизително тогава стволът се варосва и се внася минерален тор.
Десет дни след цъфтежа през май се прави превантивно обработване за вредители. През юни пък се третира срещу молци.
Както през пролетта, така и през лятото дюлята се плеви и почвата около нея се разрохква, а през юли се слага минерален тор.
В края на септември и началото на октомври се извършва прибирането на плода, а дървото се обработва и полива. След опадането на листата се извършва санитарна резитба, а пред ноември дървото дюля се подготвя за презимуване.
