Семейство Бромелиеви е огромно и представено от чудновати и необичайни видове. Един от тях е Билбергията. Това предизвикващо възхита цвете има доста сортове и завладява с разнообразието си.
Характеристика на билбергия
Билбергията /Bilbergia/ е род вечно зелено растение. В нашите географски ширини то е предимно стайно цвете, тъй като няма специални изисквания за грижите към него, не е токсично и стига максимум до 70 сантиметра височина. Започва да цъфти в края на пролетта до средата на лятото, като това се случва на третата година от засаждането му.
Под названието билбергия са разбират 60 вида цветя, чиято родина са страните от Южна Америка - Мексико, Боливия, Аржентина.
Многобройните сортове имат представители, които се вкореняват в почти всякакви условия.
Най-известните сортове са увиснала билбергия, наричана още сълзите на кралицата, билбергия великолепна, зелено оцветена билбергия, билбергия Сандърс и други.
Самото растение е епифит, най-често се използва поникващата билберия за стайно растение. Тя е с много на брой тънки розетки от листа, лесно развиващи издънки. Листата на цветето са кожести, тънки, дълги и заострени. Дължината им варира от 30 до 70 сантиметра, ширината им е от 0, 7 до 2, 5 сантиметра. По края на листото има дребни шипове, но от горната страна са гладки. Листата са тъмно зелени на цвят, а от долната страна имат дребни сивкави люспи.
Цветоносът е много тъничък, гол и извит, а листата на цветоноса са дълги, ланцетни, остри и от тях цветоносът не се вижда. На цвят цветоносът е розов, а ако растението се държи на силно осветено място, цветът става розово-бронзов.
Съцветието не е гъсто, има много къси и висящи клонки с по няколко цвята. Прицветниците са малки и сраснали с цветните дръжки.
Чашелистчетата имат форма на елипса, на цвят са розови със сиви краища. Листенцата на линейни, по-дълги от чашелистчетата, бледозелени на цвят, с тъмносини краища. Тичинките са колкото листенцата на дължина.
Отглеждане на билбергия
Както повечето представители на семейство Бромелиеви, Билбергията е непретенциозна към отглеждането, а в същото време много ефекта, затова е перфектното стайно цвете.
Местоположение, температура и светлина
Билбергията се чувства добре на места, където има светлина или е полусенчесто. Не бива обаче да бъде изложена на пряко слънце в топлите обедни часове. Разсеяното и доста ярко осветление в помещението е това, от което билбергията се нуждае.
През зимата стайната температура е най-подходяща за цветето, но тя не бива да пада за дълго под 10 °C, защото това ще се отрази лошо на развитието на билбергията. Оптималната температура за цветето е 17 °C, нужни за цъфтежа.
Свежият въздух е добре приет от това цвете, затова е добре да се проветрява често помещението, където се отглежда.
Почва
Дъното на саксията трябва да бъде покрито със специален субстрат, в който трябва да има пясък, хумус, почва и листа. Добавянето на торф и пясък ще даде по-добра водопропускливост на почвената смес. Самата почва трябва да се държи постоянно влажна, само за кратко цветето може да понесе суха почва.
Поливане и влажност на въздуха
Поливането на билбергията е както при всички Бромелиеви. То се прави в розетката. Ако розетката не е достатъчно добре изразена, може да се полее и почвата.
Самата вода е добре да отговаря на изискванията на целия род от тези растения - тя не бива да бъде твърда и трябва да е на стайна температура. Ако върховете на листата хвърлят кафява светлина, това означава грешка с твърдостта на водата. Дъждовната вода е отлична в това отношение, но може и да се закупи вода с по-ниска твърдост.
Билбергията обича влагата и тя трябва да присъства и във въздуха. Затова от време на време цветето трябва да се оросява чрез пръскане. Може също да се постави чинийка с вода в помещението, особено в близост до нагревателните уреди.
Подхранване на билбергия
Торенето с минерални торове може да се прави, но не е част от задължителната грижа. Когато се избира тор, трябва да се има предвид, че това растение е няколко пъти по-чувствително от други стайни видове, тъй като е екзотичен вид.
Торенето се извършва с минерални торове през пролетта и лятото. Специалните трове за семейството на Бромелиеви е това, от което и билбергията се нуждае. Може да се ползват и торове за други стайни растения, но с намалена доза.
Самото подаване на тор е веднъж на 2 седмици. Не бива растението да се пренасища с минерали, защото страда от това.
Размножаване на билбергия
Има два метода на размножаване на билбергията.
Размножаване чрез странични процеси
Това се случва при трансплантация на растението. Отделянето на билбергията става лесно и безпроблемно. Добре е да се изберат големи издънки и да се задържат 24 часа в стимулант на растежа. Самото пресаждане се прави само когато саксията стане тясна за цветето.
Размножаване чрез резници
Дължината на резниците трябва да бъде повече от 20 сантиметра. Корените се появяват след месец, ако им се осигури ярка светлина, но не и пряко слънце. Дръжката трябва да се покрие с буркан, найлонов плик или хартиена чаша, а в почвата да се добави едър пясък. Нужната температура за вкореняване е 22 °C, а влажността трябва да е средна.
Болести и вредители по билбергия
Рискът от вредители и болести при това растение е висок. То страда от следните възможни неприятели:
- Паяк акар - намира се в тънката мрежа, която обгръща растението. Кърлежът се вижда трудно с просто око, нужно е много внимание;
- Брашнеста червеца - този неприятел забавя развитието на цветето. Забелязва се по излъчването на светлина върху тялото на паразита. Памучната вата, образувана от тях обаче се вижда с просто око;
- Щитовидни вредители - телата им са покрити с черупка и приличат на изпъкнала точка по листата. Консумират сока им и могат да погълнат растението по този начин;
- Трипси - тези всеядни насекоми приличат на обикновени хлебарки, но с крила и се хранят с листата на растението.
За да се предпази растението, е нужно периодично да се преглеждат листата и розетките за вредители. Те могат да бъдат премахвани с тампон, напоен с алкохол или сапунена вода, с които да се премахнат. Може растението да се третира с инсектициди, в случаи, че цветето е застрашено. Акарите може да се третират с акарицидни разтвори.
Може да се разбере, че растението е болно, ако по него се появят кафяви петна или точки или ако структурата на розетката започне да се разпада.
Все пак това растение е с отлична жизненост и смъртта на цветето е рядко явление, стига за него да се полага адекватна грижа.
