Медта е един от най-важните микроелементи за растенията. Нейната функция е свързана със скрити и сложни процеси в растителната клетка: дишането, фотосинтезата, синтеза на белтъчините, въглехидратите и витамините, азотния и фосфорен обмен и др. Тази многостранна биологична активност на медта се определя от участието ѝ в състава на редица ензими или активирането на някои от тях, в които тя не е съставна част.
Под влиянието на медта се засилва интензивността на образуването на хлорофила - зеленият пигмент, и се намалява степента на неговото разрушаване в листата.
Особено важна е ролята, която има при усвояването на нитратния азот от растенията. Медта участва в редукцията на нитратите и в синтеза на белтъчините при всички растения. Те усвояват по-интензивно медта през ранния период на развитието си, особено по време на усиления растеж.
При доматите недостигът на мед забавя растежа на стъблото и потиска развитието на корените; листата придобиват тъмен синьо-зелен цвят, по-дребни са, отколкото при нормални растения, по тях се развива хлороза, а краищата на петурата се завиват към горната повърхност успоредно на централната жилка.
Листата на салатата, страдаща от недостиг на мед, имат уродлива форма, загубват яркостта си, стават хлоротични.
При недостиг на мед младите листа на морковите са много тъмни и не достигат до нормално развитие. Старите листа изглеждат повехнали и пречупени. Развитието на кореноплодните е затормозено и цветът им е ненормален.
При хризантемите недостигът забавя чувствително растежа, по листата се появяват некротични петна между жилките. Розите пък развиват хлороза по младите листа, които при силен недостиг на мед изсъхват. По цветовете се наблюдава некроза по долните венчелистчета.
При недостиг на мед в почвата ябълката, крушата, сливата, прасковата и цитрусовите видове заболяват от суховършие или екзантема. Това заболяване се проявява най-силно по време на интензивния растеж на леторастите, особено при сухо и горещо време и силна слънчева радиация.
За да подобрите състоянието на растенията при недостиг на мед, може да се използват медсъдържащи торове.
Медта може да бъде и токсична за растенията, когато в почвата се съдържат големи количества разтворими форми на този елемент. Това се наблюдава при продължително използване на медсъдържащите препарати за борба с гъбични болести по растенията. При лозата например това се изразява в индуцирана хлороза, дължаща се на недостиг на желязо.
