Растенията, животните и хората зависят от кислорода, въглерода, водорода и азота за своето оцеляване. Растенията получават нужното количество хранителни вещества, включително азот, от почвата.
Ако почвата е изтощена или принадлежи към песъчливите и глинестите видове, е необходимо да се предвиди използването на азотни торове, защото без тях реколтата ще е невъзможна. Трудно е да се назове най-добрият азотен тор за растенията - във всеки отделен случай се изисква индивидуален подход.
С какво азотът е полезен за растенията?
Обичайно азотът играе на ролята на стимулатор на растежа, фосфорът – на цъфтежа, калият – на плододаването. Освен основната си роля азотът помага за изграждането не само на зелена маса, но и на цветове и плодове. Азотът увеличава не само размера на отглежданите плодове и зеленчуци, но и тяхното качество.
Често местата на разрези или счупване на клоните не зарастват дълго време, което се отразява негативно на устойчивостта на замръзване. За да не замръзват дърветата през зимата, и да не хващат черен рак и други болести, след подрязването градината се нуждае от торене с азотни торове.
До какво води излишъкът от азот?
Ако ще използвате течни азотни торове, техните количества и приложение трябва да бъдат внимателно обмислени. Излишъкът от хранителни вещества е не по-малко вреден от дефицита. Излишъкът от азот в почвата води до следните последствия:
- Растенията се „угояват”, което е особено забележимо при доматите, краставици и други плодови зеленчуци. Храстите растат диво без плодове. Картофите се държат по същия начин;
- Ягодови и трайни плодни насаждения замръзват дори през топла зима, ако ги прехранвате с азот след средата на лятото. Това се дължи на повишеното съдържание на вода в леторастите;
- Луковиците, грудките и плодовете бързо изгниват, те се съхраняват за много кратко време;
- Растенията стават уязвими към вредители и болести по насажденията;
- Нитратите се натрупват в зелените части и плодовете.
Видове азотни торове
Производителите произвеждат различни видове торове, съдържащи азот, всеки със собствени характеристики и условия на приложение. Списъкът с най-популярните включва следните имена:
- Амониев нитрат (до 35% азот). Предимства - добре разреден с вода, абсорбира се веднага. Може да се прилага в началото на пролетта. Недостатъци - използва се само на алкални и неутрални почви, не се използва за листно подхранване. При съхранение на влажно място става на бучки. Предозирането причинява смъртта на растенията. Въвежда се през пролетта и есента (преди копаенето), през лятото - при обработка на почвата;
- Карбамид (46% азот). Предимства - разтваря се и се абсорбира добре. Недостатъци - бързо се размива и се измива от почвата, поради което изисква вграждане на 10 см дълбочина. Използва се върху алкална и неутрална почва, тъй като повишава киселинността на почвата. Такива азотни минерални торове се прилагат като подхранване през пролетта и лятото;
- Амониев сулфат (20% азот). Плюсове - не се спича по време на съхранение, разтваря се добре и не се измива от земята. Освен азот, той съдържа 24% сяра, което има положителен ефект върху качеството на реколтата и срока на годност. Минус - използва се само на алкална почва, тъй като силно подкислява земята. Въвежда се есента преди копаенето;
- Калциев нитрат (15.5% азот). Предимства - той се разтваря добре, предотвратява увреждането на реколтата от апикално гниене. Недостатъци - изисква защита от влага по време на съхранение, в противен случай ще се разтвори. Използва се на неутрална и кисела почва за на пролетно и лятно наторяване;
- Натриев нитрат (16% азот). Това е натриева сол на азотна киселина. Предимства - разтваря се лесно, а също така съдържа натрий, който се обича от кореновите зеленчуци. Недостатъци – спича се по време на съхранение, бързо се измива от земята. Използва се само на кисела почва. Веществото дразни незащитената кожа и е опасно за животните. Забранено е използването в оранжерии;
- Оборският тор не може да не бъде включен в списъка с азотни торове. Това е най-известният и разпространен органичен тор. Като се има предвид, че оборският тор съдържа само 0.5% и 2.5% азот, съответно ще са необходими наистина големи дози. Плюсове - освен азот, оборският тор съдържа фосфор, калций, калий и магнезий. Това е естествено вещество, което може да подобри структурата на почвата. Минуси - съдържа семена от плевели. Зрелият (не пресен) оборски тор се внася в земята в преди есенното копаене и се добавя към гнездата за засаждане.
Нужди на различните растения от азотните торове
Зеленчуците се нуждаят от азот повече от другите растения. Ако планирате да съберете добра реколта от зеле или тикви, патладжан и тиквички, картофи и чушки, тогава трябва да подхранвате почвата по време на засаждането през периода на растеж и цъфтеж.
Големи количества азот се консумират от плодови и ягодоплодни и декоративни култури (череши, храсти малини и къпини, теменужки, рози и божури). Можете да помогнете на растенията да се развият добре, като въведете амониев нитрат по 25 г на 1 кв.м.
По-малки дози азот са необходими за цвекло, домати и краставици, моркови, царевица и зеленолистни, ябълкови дървета, касис, цариградско грозде и едногодишни декоративни цветя. Достатъчно е да вземете 20 г азот на 1 кв.м. парцел.
Приблизително 15 г азотни торове на 1 кв.м. са нужни за лук, репички, листни зеленчуци и ранни картофи. Същото количество е необходимо за круши и луковични растения в цветна леха.
Най-малко се нуждаят от азотно торене грахът и бобовите растения, азалията, подправките, маковете. Те се нуждаят от 8 г тор на 1 кв.м.
През пролетта дърветата и храстите се торят със комбинирани органични азотни торове под формата на 1-2 кг оборски тор или 0.5 кофи компост на 1 квадратен метър земя около стъблото. Вместо органична материя са подходящи и минерални добавки като амониев нитрат, амофоска.
Ако не прехраните почвата с азот, реколтата ще бъде изобилна, висококачествена и безопасна.
Стандарти за торене
Независимо от формата на освобождаване (гранули, прах или течност), въвеждането на азотни торове в почвата се извършва стриктно според инструкциите, посочени на опаковката. Производителят дава препоръки относно сроковете, стандартизацията и начина на приложение.
Стандартните азотни торове се използват за основната и предсеитбената обработка на почвата, често за подхранване. Съществуват ограничения за времето на използване на азотните вещества. Еднокомпонентното минерално торене не се препоръчва като основен тор през есента. Вместо това те избират комбинирани състави.
Като тор за семена, азотът е подходящ за райони с лека почва и големи валежи. За всеки вид азотен тор (минерален, органоминерален и органичен) има доказани дозировки и експертни препоръки за приложение.
Органичната материя на основата на хумус се счита за екологично чист тор. Основният азот съдържащ състав е оборският тор. Земеделските производители получават най-добър резултат, когато прилагат пресен тор през есента, преди да копаят. За пролетно и лятно обработване на почвата се използва вече изгнил оборски тор или се заменя с компост. За дърветата през пролетта са достатъчни 3 кофи, 1 кофа се внася под всеки храст.
Когато планирате да използвате оборски тор по време на активния вегетационен период на културите, е необходимо правилно да се подготви органичен азотен тор. За подпомагане на растежа и плододаването на доматите се приготвя смес от 30 литра вода и 1 кофа тор. Получената каша кисне за около 5 дни, след което се използва за поливане по 2-3 литра за всеки корен.
В допълнение към оборския тор има бактериална органична материя. Това са торове, които съдържат цели колонии от полезни бактерии. Последните ускоряват трансформацията на трудно откриваеми хранителни вещества в лесно достъпни. Растенията абсорбират хранителни вещества от почвата по-добре, следователно всички жизненоважни процеси в тях протичат както се очаква и навреме. Най-популярните имена на азотни торове с бактерии са фосфоробактерин и азотобактерин.
Органоминералните състави са балансиран комплекс от агрохимикали и органични вещества. Предлагат се в течни, гранулирани и пастообразни форми. Първите увеличават съдържанието на хумус в почвата, другите се отличават с дългосрочно благоприятен ефект върху растенията.
Време и препоръчителна дозировка
Когато планирате да използвате азотни торове или всякакви други съединения, съдържащи азот, трябва да се ръководите от дългосрочни наблюдения на опитни земеделци.
Торовете с азот започват да се прилагат през пролетта, веднага щом настъпят топлите дни. В зависимост от региона, обработката на почвата започва в средата на април. Твърде ранното прилагане на агрохимикали е ирационално: азотът лесно се измива от почвата. През есента културите не се нуждаят от големи количества азот, в противен случай ще трябва да оставят за зимата с незрели млади издънки.
Последователността на основните наторявания за храсти и дървета:
- През април се прилага азотен тор върху всеки стволов кръг, така че да се отделя до 150 г азот на 1 ствол. Това означава, че ще ви трябват 200 г карбамид или 300 г амониев нитрат;
- В средата на май плодовите храсти и дървета се подхранват с до 100 р азот на кръг от стволове;
- През втората деседневка на юни културите се подхранват по същия начин, както по време на второто подхранване. Целта е да се запазят яйчниците;
- След юли азотът вече не се прилага върху растенията, така че те да имат време да се подготвят за зимуване.
Значението на използването на азотни торове в градината не може да се подценява. Основните условия за получаване на добра реколта са правилният избор на състава, метода и времето на торене, като се вземе предвид дозировката, препоръчана от производителя.
