Пшеницата и изобщо всички житни култури се нападат от редица болести и неприятели по време на вегетационния период. Това оказват пряко въздействие върху реколтата. Сред най-съществените фактори за загубата на милиони тонове продукция са болестите по пшеницата и ечемика.
Най-голяма вреда на културите нанасят болестите, които засягат листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията. Това са най-вече брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), а при определени условия - фузариум по класа. Загубите могат да достигнат до 30% от всяка една болест, като семената стават малки, спаружени и със занижено качество.
Брашнестата мана засяга основно пшеницата. Тя поразява листата и класовете на растението, като по тях се появяват бели брашнести налепи. Критичен момент за заразяването е периодът от братене до появата на класа и най-вече след появата на първия осил до пълната поява на класа. Малко време след инфектирането, нападнатите тъкани загиват. В засегнатите части спорите изглеждат като бели прашести туфи.
Разпространяват се чрез вятъра, което води до масови заразявания. За да бъде инфектирано едно растение, е необходима висока влажност на въздуха, а за разпространение на болестта – сухо време. Дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването. За да бъде ограничено разпространението на брашнеста мана, е добре да се използват устойчиви сортове. По-редките посеви намаляват разпространението на болестта.
Сред най-масовите болести по пшеницата са ръждите. У нас те биват три вида - кафява, черна и жълта ръжда. И при трите заразата се пренася от въздушните течения и вятъра. Те могат да нанесат пагубни последици върху посевите.
Най-опасна и най-широко разпространена е кафявата (листна) ръжда. В някои години тя се появява епифитотично и причинява големи загуби. При по-ранна и масова проява растенията остават по-ниски с дребни класове. От подобно зърно се получава нискокачествено брашно и хляб.
Кафявата ръжда по пшеницата е следствие появата на флаговия лист до края на цъфтежа и най-вече от появата на първия осил до пълната поява на класа. Борбата с него се води предимно чрез засяване на устойчиви сортове. Най-податливи са сортовете у нас са Кристал, Тодора, Енола и други.
В последните няколко години у нас има бум на септориозите сред повсеместно разпространение в пшеничните посеви. Това са ран листен пригор и петносване на класовете. Двата патогена причиняват сравнително близки по рода си признаци. Загубите от тях могат да достигнат до 40 %.
Първите признаци на двата патогена са петносване на класовете и листата. Появяват се дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Разпространението на тези болести по житото се осъществява при дъждовни условия чрез спорите на патогена. Краищата на класовете стават кафеникави, покрити с малки тъмнокафяви точици- пикнидии. За активна борба срещу петносването на класовете се съчетават агротехнически и химически мерки.
