Размножаването на лимоните става чрез техните семена. Те се засяват веднага след отделянето от плода. Преди да се засадят, трябва внимателно да се измият с хладка вода.
Семената на лимона предпочитат богата почва, смес от равни части листовка, рохкава градинска пръст и пясък. Най-добрите условия за покълване са умерена влажност и температура на въздуха 18-20 °C. Растението трябва да поникне до четвъртата седмица. Ако това не стане, значи семената не са надеждни.
След като растението поникне и развие 3 листа, е най-добре да се изскубе. Това се прави с цел да се прережат връхните части на коренчетата му. След това отново се засажда в малка саксийка. За да се прихване, е най-добре да се захлупи със стъклена чаша през първите дни.
Разсадените растения развиват по-разклонен корен и нарастват по-бързо. Когато лимончето порасте и корените му се разпрострат из цялата саксия, то се премества в нова, като корените отново се подрязват.
През първата и втора година на растеж пръстта на лимона трябва да е една и съща. След това може да се обогатява. За възрастните лимони най-добрата почва е смес от 2 части градинска пръст - част угнил оборски тор и част пясък.
Растенията, засадени от семе, цъфтят и връзват едва след 10-тата година след засяването, а някои дори след 20-тата година.
Лимоните, получени от семе, обикновено дават по-лоши плодове от тези на майчиното растение. Поради това при отглеждането на лимон се препоръчва растението да се облагороди, като се направи присаждане на лимон. То се предприема, когато стъблото на дръвчето достигне дебелина колкото молив.
Прави се както при овощните дървета, през юли-август, на спяща пъпка. След присаждането, през зимния период, лимонът се държи в хладно и светло помещение, с температура до 8 °C. На следващата година, през пролетта, се изрязва остатъкът на дивото стъбло над пъпката. Когато присадъкът израсте до 15-20 см, той се съкращава. Така се образува симетрично разклонено дръвче.
След присаждане лимоните плододават след третата година. Друг вариант за размножаване, е чрез въздушни отводи, като се вкорени неотрязано клонче.
Лимонът се подрязва два пъти годишно. Клончетата, които са плододавали, се подрязват два пъти през пролетта и през август. На безплодните клончета се правят пръстеновидни изрезки на кората, за да спре нарастването. Така се образуват плодни разклонения.
По-добро плододаване се постига чрез изкуственото опрашване на цветовете. То може да се постигне с памук, който леко се допира до тичинките, а след това близалцата на разтворените цветове на лимона.
През летния сезон лимоновото дръвче трябва да се държи на полусенчесто място в градината. Подходящи са и източни или северни балкони, запазени от силно слънчево нагряване.
Растението се нуждае от обилно поливане. Често се обогатява с угнил разреден във вода птичи тор. Листата трябва да се пръскат често, за да не окапят.
През зимата лимонът се нуждае от почивка, за да може да плододава през следващия сезон. Добре е да му се осигури хладно и светло помещение, с умерена влажност и температура на въздуха до 8 °C. Полива се рядко и само при нужда.
