Kaktus.bg»Статии»Двор и градина»Любопитно»Органично градинарство - що е то?

Органично градинарство - що е то?

Диана ИвановаДиана Иванова
Новак
8592134
Органично градинарство

Органичното градинарство е наука и в същото време изкуство за отглеждане на плодове, зеленчуци, цветя или декоративни растения, следвайки основните принципи на биологичното земеделие. Неговата цел е изграждане и опазване на почвата, борбата с вредителите и получаване на качествени храни и декоративни растения, без да се вреди на околната среда и хората. Още може да се нарече биологично, естествено или природно градинарство.

Органичното градинарство е метод на отглеждане, който изключва използването на пестициди, хербициди, химически торове, различни регулатори на растежа на растенията, както и генетично модифицирани семена. Използва човешки труд и ръчни градинарски инструменти, въпреки че днес се използват често и малки машини, например за разкопаване.

Биологичното градинарство се различава от традиционното по това, че земята не се копае или разорава дълбоко (30 см или повече), а само повърхностно се разкопава почвата на дълбочина 5-10 см. А за наторяване на почвата и защита на растенията от болести и вредители се използват само биологични торове и биологични продукти.

Мулчиране, покривни култури, компост, оборски тор, вермикомпост и естествени минерални добавки са основни за обогатяване на почвата, които отличават този тип градинарство от традиционното. Чрез вниманието към доброто здраве на почвата се очаква, че насекомите, гъбичките или други проблеми могат да бъдат сведени до минимум. За борба с вредителите се използват естествени средства и процеси, които да действат в дългосрочен план.

Органичното градинарство включва пет области. Това са цветарството (включва производство и търговия с цветни култури), ландшафтно градинарство (включва производство, търговия и поддръжка на ландшафтни растения), зеленчукопроизводство (включва производство и търговия на зеленчуци), овощарство (включва производство и търговия на плодове) и физиология след прибиране на реколтата (включва поддържане на качеството и предотвратяване на разваляне на градинарски култури). Всичко това може да се извършва, а понякога и да се преследва според принципите на биологичното отглеждане.

Органичното градинарство се основава на знания и методи, събрани в продължение на хиляда години. Най-общо казано, органичното градинарство включва естествени процеси, често протичащи за дълъг период от време, и устойчив, цялостен подход - докато градинарството на базата на химикали се фокусира върху непосредствени, изолирани ефекти и редукционни стратегии.

Съществуват редица официални органични градинарски и земеделски системи, които предписват специфични методи. Те са по-специфични от и се вписват в общите органични стандарти. Изцяло органичната система за производство на храни, датираща от праисторически времена, се счита за най-старата и устойчива агроекосистема в света.

Органично градинарство - що е то?

Градината е нещо повече от средство за осигуряване на храна, тя е модел на това, което е възможно в обществото - всеки би могъл да има някаква градина (дори и в саксии) и да произвежда здравословна, питателна органична храна, допринасяйки за по-устойчив начин на живот, който би бил от полза за хората и природата. Една обикновенаорганична градина използва по-малко хранителни вещества и по-малко вода и може да подкрепи семейство или общност, снабдена с изобилие от здравословни, питателни органични зелени плодове, допринасящи за по-устойчив начин на живот.

Отрицателното въздействие върху почвата при биологичното земеделие е много по-малко, отколкото при традиционното. Конвенционалното градинарство използва механична обработка, дълбока оран, която води до ерозиране, а използването на изкуствени торове води до намаляване на хумусния слой и обедняване на почвата. Органичните фермери използват техники като мулчиране, засаждане на култури и между редовете, за да поддържат почвената покривка през по-голямата част от годината. Използването на мулч, компост, оборски тор, сидерати и други органични торове водят до по-високо почвено органично вещество в биологичните стопанства и спомага за ограничаване на разграждането и ерозията на почвата. Почвата става структурирана и рохкава, нуждата от поливане се намалява, спестяват се енергия и време. Използват се естествените процеси за обогатяване на почвата, като растителните отпадъци се „рециклират”, вместо да се унищожават химически. Това може да се направи, като се използват за компостиране, мулчиране или просто се закопаят в почвата.

Разликите в подходите за борба с вредителите са също се виждат. В химическото градинарство може да се приложи специфичен инсектицид за бързо унищожаване на специфичен вредител. Химическият контрол може значително да намали броя на вредителите в краткосрочен план, но неизбежно убиването (или гладуването) на насекомите и животните причинява увеличаване на популацията на вредители в дългосрочен план, като по този начин създава нарастващ проблем. Повторната употреба на инсектициди и хербициди също насърчава бързата естествена селекция на устойчиви насекоми, растения и други организми, изискваща по-широко използване или изискване на нов, по-мощен контрол.

За разлика от това органичното градинарство има тенденция да понася определени популации от вредители, като взема дългосрочната перспектива. Органичният контрол на вредителите изисква задълбочено разбиране на жизнените цикли и взаимодействията на вредителите и включва кумулативния ефект на много методи, включително:

- Отчита приемливото ниво на вредители;

- Насърчаване на хищните полезни насекоми за процъфтяване и хранене с вредители;

- Насърчаване на полезните микроорганизми;

Органично градинарство

- Внимателен подбор на растенията чрез избор на устойчиви на болести сортове;

- Засаждане на растения, които обезвреждат или гонят вредителя;

- Използване на редица защитни устройства за защита на култивираните растения по време на миграцията на вредители;

- Правилен сеитбооборота, за да прекъснат цикли на възпроизводство на вредители;

- Използване на капани за насекоми и мекотели за наблюдение и контрол на популациите от насекоми;

- Използване на естествени инсектициди – извлеци от растения и разтвори други природни средства.

Всеки от тези методи осигурява и други ползи, като защита и подобряване на почвата, торене, опрашване, опазване на водата и удължаване на сезона. Тези ползи се допълват и акумулират към общите ефекти върху здравето на градината.

Като заключение може да се каже, че органичното градинарство изисква много знания за естествените природни процеси и внимателно планиран и обмислен цялостен подход към отглеждането на растения, съобразен с тях. Положените усилия определено се отплащат със здравето на природата и хората в дългосрочен план.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest