Отглеждането на цвете е радост, вдъхновение и страст. Позитивизмът, който лъха от тях, заслужава времето и усилията, отделени, за да ни радват с присъствието си.
Някои от тези прекрасни природни творения се отглеждат лесно, защото са традиционни. Водният зюмбюл не покрива напълно тази представа. Най-напред това не е цветето, което сме свикнали да срещаме в добре позната форма - като луковично пролетно растение с чуден аромат.
Водният зюмбюл, известен с латинското Eichhornia crassipes, е наречен също воден хиацинт и произхожда от водосборния басейн на река Амазонка. Това е силно инвазивен вид водно растение, което застрашава с агресивното си разпространение биоразнообразието на водната среда, в която се отглежда, защото заема бързо и неумолимо широк диапазон от средата.
За да го отгледаме в домашни условия, необходимо е съобразяване с основните фактори, които влияят на растежа му - топлината и светлината.
Коренището се потапя в дълбок съд с вода или направо в езерцето в градината. Той е плаващо растение и няма нужда от почва. Стъклената обемна ваза е също добра идея, защото в нея изглежда много красиво. Стайните условия са достатъчни, за да вирее добре, стига да е близо до най-слънчевия прозорец.
Това цвете принадлежи към многогодишните видове, не е студоустойчиво, не обича слана, течение или студ. Минималната температура, на която вирее, е 12 градуса. Това означава, че през есента трябва да се прибере в съд с вода в помещение, където температурите ще са над минимума. Мястото, на което се позиционира е необходимо да му осигурява поне 10 часа светлина на ден. Ако листата през зимата окапят, значи светлината не е достатъчна.
Водата в съда не бива да спада, или да се изпарява. Оптималната температура за отглеждане на воден зюмбюл е от 25 до 30 °C, като над 35 °C също не са препоръчителни.
Напролет растението се изнася навън, като се внимава да се избегне температурният шок. Изнасянето навън трябва да стане след трайно затопляне на времето.
Цветето цъфти през юни до септември. Цветчето се отваря сутрин и се затваря вечер. Като увехне, потъва във водата. Ако листата пожълтеят и не цъфтят, цветето трябва да се извади от езерцето и да се постави в съд с вода, като му се сложи тор за водни растения. Когато листата възвърнат зеления си цвят, цветето отново се връща в езерцето. При липса на проблеми не е нужно подхранване.
Когато вирее в естествени условия, водният хиацинт произвежда хиляди семена. Размножаването става, като се отрежат парчета от него. Това не унищожава растението. Страничните издънки трябва да се отделят напролет и да се пуснат самостоятелно във водата. Водният зюмбюл редовно се подрязва.
