Нашата страна притежава огромно богатство от лечебни билки и народната ни медицина използва всички техни уникални лековити свойства. Само при едно от безбройните лечебни растения обаче лечителската му сила е заложена още в названието му. Това е здравецът.
Няма дом или градина, в която да липсва здравец. С него хората са се закичвали, разменяли са го като дар в продължение на векове и са го превърнали в най-традиционния представител на домашната флора у нас, наред с мушкатото. Ако трябва да потърсим растение, с което да идентифицираме земята ни, това със сигурност ще е здравецът.
Почти всеки познава ароматното цвете, но винаги може да се научи още нещо за ароматния представител на българската флора и неговите забележителни качества.
Класификация и разпространение на здравеца
С хубавата българска дума здравец наричаме растение с латинско наименование Geranium macrorrhizum - многогодишно растение от семейство Geraniасеае или Здравецови.
Става въпрос за голям род, наброяващ 422 вида едногодишни, двугодишни и целогодишни видове здравец, които виреят в умерен климат, както и в планините в тропичните области, най-вече в източните части на Средиземноморието.
Тъй като предпочита полусенчесто или слънчево място, за да се развива, здравецът може да бъде намерен високо в планината до 2500 метра надморска височина. Източните и Южните части на Стария континент са ареалите му на разпространение.
Описание на здравеца
Обикновеният здравец има височина до 60 см. Стеблото му е покрито с жлезисти власинки. Коренището му е силно развито и стои хоризонтално, като е съставено от дебели и дълги корени, които излизат над почвата и се разклоняват над нея. Покрито е с люспи в кафяв цвят.
Листата на здравеца са красиво оформени и повечето от тях водят началото си от самата основа на растението. Дръжките им са дълги от 4 до 28 сантиметра.
Листото е разделено на 5 до 7 дяла и диаметърът му е от 4 до 10 сантиметра. Повърхността им е лепкава. Излъчват остър аромат, а през есента сменят сочния зелен цвят с жълтеникав до керемидено червен.
През април и юли здравецът цъфти като цветовете му обагрени в розово до карминово червено. Образуват съцветие от две цветчета, а цветната дръжка е дълга от 1 до 5 сантиметра и също е покрита с жлези.
Всяко от цветчетата се състои от 5 чашелистчета, 5 венчелистчета и 10 тичинки, които стърчат над цветчето. Чашелистчетата имат форма, подобна на елипса и яйце, с вдлъбнат връх и имат осилче, дълго между 2 и 4 милиметра.
Венчетата са с обратно яйцевидна форма, стеснени в основата си като клин и дължината им е 1-2 сантиметра.
Плодът, който образува растението е като кутийка. Щом узрее, той се разпада на 5 дяла, всеки с 1 семенце.
Видове здравец
Освен обикновения здравец, добре разпространен е зловонният здравец - Geranium robertianum. Той е едногодишно тревисто растение с неприятна миризма. Цъфти в периода от април до октомври.
Geranium sanguineum е латинското название на кръвния здравец, който също е много разпространен вид. Цъфти от май до август и може да се види из горските поляни, храсталаци и тревисти места. Вирее докъм 1700 метра надморска височина.
Свойства на здравеца
Корените и листата на здравеца са наситени с полифеноли, етерично масло, съдържащо много герамицин, танин. Други вещества, които са открити в здравеца, са куркуменът, бормеолът, алкохолите, кетоните, дъбилните вещества, захарите, рутинът, флавоноидите, благодарение на които той е ценна лечебна билка.
Благотворното действие на здравеца върху тялото е многопосочно. Той понижава кръвното налягане, ако се приемат свежи листа. Има укрепващо капилярите действие, противовъзпалителен ефект, успокоява нервната система, действа противомикробно, тушира болката, понижава температурата, стимулира имунната система.
Възможностите му да успокоява нервите са почти като валериана. Здравецът намалява двигателната активност и удължава съня. Подобрява снабдяването с кръв на сърдечния мускул, намалява нивата на кръвна захар, стопява някои от видовете жлъчни камъни. Той е лек срещу стенокардия и също така исхемична болест на сърцето.
Използваеми части на здравеца и начини за приложението
Листа, цветове и коренища - всички части от растението намират приложение в народната медицина.
Вътрешно се ползват листата на здравеца, коренището и цветовете. Билката се суши и се приготвя чай, запарка или студен извлек.
За външна употреба се използват листата като кръвоспиращо средство при открити рани. Отвара или воден извлек се използва външно при гнойни възпаления по кожата или за кръвоспиране.
От здравеца се добива етерично масло, наречено гераниево масло. То има близък състав с розовото масло и се влага като негово допълнение. Енергизиращите и тонизиращите му свойства го правят много подходящо за ароматерапия. То връща баланса на тялото при умствено и физическо изтощение. Съчетава се добре с розово масло, сандалово и от бергамот.
Отглеждане на здравец
Здравецът е лесно за отглеждане растение, защото е изключително издръжлив. Сандъчето или саксията със здравец е една от най-подходящите украси за стаята, а отглеждането му във всяка градина е без алтернатива. Трябва обаче да не се забравя, че той обича усамотението. Компанията на каквото и да е друго цвете или растение е неподходяща идея. Силното му коренище ще задуши всяко друго растение. Трябва му негов кът, в който да се установи и щом се захване добре, трябва само да бъде ограничаван в развитието му.
Ето и някои от условията, които е добре да се осигурят при отглеждане на здравеца, за да ни радва със свежия си цвят и упойващ аромат.
Почва за здравеца
Добре дренираната градинска почва ще се хареса на растението, но то се справя и в каменисти места с песъчлива и глинеста почва. През лятото е добре да се подхрани веднъж в седмицата. През пролетта това трябва да става на 20-25 дни. Пресаждането е през март месец.
Поливане на здравеца
Здравецът обича водата, но не бива да се преполива. През лятото здравецът се полива обилно на 2-3 дни, а през зимата е ограничено, защото настъпва вегетативния му период. Няма да загине на продължителна суша, но няма да се развива.
Светлина за здравеца
И на сянка, и на слънце здравецът ще благоденства, стига да не попадне под пряката слънчева светлина, защото тогава листата му ще пожълтеят и изсъхнат. В помещение може да се гледа до месец май, но после е добре здравецът да е навън.
Предпочитана температура от здравеца
През лятото най-добри за растението са умерените температури в границите на 18022 градуса, докато през зимата оптималната е 8 градуса.
Размножаване на здравец
Размножаването на здравеца става чрез резници през август и чрез засяване на семена през януари.
Ако бъде поставен при благоприятни условия и се радва на грижите на градинаря, здравецът е в състояние да се развива успешно между 3 и 10 години и да радва хората със своите вечно зелени ароматни листенца и пъстри цветчета.
Използването на здравеца като лек трябва да става след консултация със специалист и стриктно спазване на дозите. Не се препоръчва при бременност, защото влияе на нивата на хормоните.
