За да се отгледат растения, е нужна почва с определена киселинност за всеки вид. Повечето градинари предпочитат неутралните или леко кисели почвени смеси. Има обаче много растителни видове, които прекрасно се развиват в кисела среда. Затова е добре дошла информацията за киселинността на почвата.
За киселинността на почвата
Киселинността на почвата се измерва по скала от 1 до 14. С нула се отбелязва киселата почва, а с 14 алкалната. Със 7 се отбелязват неутралните почви.
Повечето растения предпочитат неутрални или средни по този показател почви. Възможно е да се определи на око каква е киселинността на почвата, а специалистите го правят с точност до десети. За отглеждане на домашни култури тази точност обикновено не е необходима. Приблизителните стойности са достатъчни, за да се определи коя култура на каква почва да се засади.
Как да подкислим почвата?
Ако е необходимо да се подкисели почвата за засяване на определена култура за кисела почва, то методите за това зависят от механичния състав на избраната почва.
- Ако тя е лека и хлабава, би трябвало да се добавят органични вещества - компост, кравешки тор, мъхове. В процеса на тяхното разлагане киселинността се повишава леко.
- Ако почвата е тежка и глинеста, по този начин тя се алкализира. Най-добре да се използва сяра. Когато водата попадне в почвата, се получава сярна киселина. Процесът продължава около година, но почвата става бавно кисела.
- При нужда от по-бързо подкисляване на почвата се добавя железен сулфат или алуминиев сулфат. Резултатът ще се постигне за 1 до 2 седмици.
- За подкисляване се използват също карбамид, амониев хлорид, калиеви соли и други вещества, съдържащи амоняк.
Почвата с нужното ниво на киселинност може да се подготви през есента. Падналите листа, торф, пясък се събират на купчини и се използват.
Подкисляването на почвата при различни растения се извършва с различен темп. Азалиите, хортензиите и кедърът изискват подкисляването да става по време на повторното израстване на листата и появата на пъпки два пъти месечно.
За розите, хризантемите и игликата е достатъчно 1-2 пъти в годината да се подкисли почвата. Те предпочитат рН 6, 5.
За дифенбахия и папрати се подкислява почвата веднъж в годината. Трябва да се добави вар и доломитово брашно.
Добре е постоянно да се проверява киселинността на почвата, за да не спадне прекалено ниско и да не е подходяща за виреене на различни растения.
