Стайна теменужка

Стайна теменужка
Снимка: Walkingbird96/ pixabay.com

С името теменужка свързваме едно ефирно цвете, което навежда срамежливо главицата си надолу към земята и обича да се крие на по-засенчени места. Сред видовете теменужки има и един африкански представител, известен като африканска виолетка или сенполия. Това е стайно цвете, което наричат също и стайна теменужка.

Красивата и изящна сенполия цъфти през цялата година, не заема много място, а радва очите и умиротворява душата. Тя е сред най-предпочитаните цветя за малкия дом, заедно с кактусите, свежата алое вера, монстерата, непретенциозното мушкато и сингониума.

Поради всички свои достойнства тя е сред най-предпочитаните цветя за отглеждане у дома. Който вече се е запалил да има такова цвете на прозореца си, може да научи необходимото за него.

Произход, класификация и етимология на стайната теменужка

Saintpaulia е част от рода Streptocarpus Streptocarpella, състоящ се от около 10 вида многогодишни цъфтящи растения от семейство Gesneriaceae. Родното място на цветето е Танзания и съседна югоизточна Кения в източните части на тропическа Африка.

Най-напред цветята са били третирани като отделен род Saintpaulia, но молекулярните филогенетични проучвания са доказали, че принадлежат към рода Streptocarpus.

Съществуват над 32 хиляди сорта, едно завидно разнообразие цветя, наричани африкански теменужки, въпреки че не са тясно свързани с истинските теменужки. Освен като стайни растения могат да се отглеждат и като външни в определен климат.

Тази група растения живее от милиони години в биоразнообразните райони на Усамбара, провинция Танга. Името в местния език кисамбаа е Dughulushi. Областта е германска колония от 1885 година, а за областен комисар на провинция Танга, Танганика, сега Танзания, е назначен барон Валтер фон Сен Пол-Илер. Той открива цветята през 1892 година в Узумбарски окръг и оттам идва и другото известно название- узумбарска теменужка.

Научното название Saintpaulia е в чест на барона - откривател на вида.

Родът Saintpaulia е научно описан от ботаника Уендланд през 1893 година.

Описание на стайната теменужка

Членовете на рода Saintpaulia са малки многогодишни билки с дебели, окосмени яйцевидни листа. Тъмнозелените листа имат дълги дръжки(листни стъбла) и са подредени в един основен куп в основата на растението.

Виолетовите цветя са двустранно симетрични с 5 венчелистчета и могат да бъдат както виолетови, така и бели, или розови на цвят. Малките семена се произвеждат в капсула.

Сенполиите, които растат до височина 6-15 сантиметра могат да имат от 6-30 сантиметра ширина. Листата са закръглени до овални, дълги от 2, 5 до 8, 5 сантиметра и с дръжка от 2 до 10 сантиметра. Фино окосмени са и имат месеста текстура.

Цветовете са с диаметър 2-3 сантиметра, а венчето е 5-лопатесто, кадифено. Растат на групи от 3 до 10 или повече на тънка дръжка. Дивите видове са виолетови, лилави, бели или бледосини, за разлика от култивираните, които са много по-разнообразни.

Наричат ги теменужки заради повърхностната прилика с истинските теменужки - Viola, от семейство Violaceae.

Трицветна теменуга

Сортовете и типовете теменужки са много и е важно да се познават, защото за размножаването им процедурата е различна. Има някои основни видове и размери.

- Стандартен тип - показва повечето цветове и видове, в които стайните теменужки могат да цъфтят.

- Миниатюра - повече от два пъти по-малка по размер от стандартната теменужка, но може да бъде и в още по-малък размер.

- Големи - те са двойно по-големи от стандартните и са обикновено хибриди, които се отглеждат във висящи кошници или плитки саксии.

- Химера - това е щам, който произвежда отделни ивичести листенца и трябва да се размножава от издънки, а не от листни резници.

Разнообразието на това цвете е наистина изумително. Видовете се различават както по цветовете, така и по листата. Цветовете на теменужките варират в бял, розов, червен, виолетов, лилав, син цвят, както и във всичките им оттенъци. Има и цъфтящи с два цвята сенполии, както и цъфтящи в различни цветове, с кичести или прости листчета. Това многообразие води до колекционерска страст при някои любители градинари, които събират всички възможни многообразни теменужки. Поради компактния им размер, това е възможно.

Отглеждане на стайната теменужка

Стайните теменужки са лесни за отглеждане и затова се продават като стайни растения от 70 години, през което време цветето е станало световен любимец. Цъфти по всяко време на година и е компактно.

За отглеждането на стайни теменужки има 5 основни условия:

- Постоянна топлина

- Внимателно поливане

- Подходяща светлина

- Висока влажност на въздуха

- Редовно подхранване

Температура за стайната теменужка

Теменужката предпочита осветени места

Стайната теменужка се нуждае от постоянна температура около 20 градуса. Това е важен фактор за цъфтежа. При температура под 15 градуса сенполията няма да цъфти. Затова трябва да се отглежда на достатъчно светло и топло място.

Поливане на стайната теменужка

Цветето се полива много внимателно. За предпочитане е водата да се сипва в подложката на саксията. Листата не бива да се мокрят с вода, защото избледняват на петна. При поливане на розетката, даваща нови листа, цветето може да загние. Водата за поливане на стайната теменужка трябва да е мека и със стайна температура.

Светлина за стайната теменужка

Цветето е топлолюбиво и затова трябва да е на светло. Пряката слънчева светлина обаче може да прегори листенцата. През зимата южният прозорец е подходящо място, но през пролетта трябва да се премести. За да се развива равномерно розетката, добре е да се завърта 2 пъти в седмицата на 45 градуса, винаги в една посока, за да се запази формата.

Влажност на въздуха

високата влажност е много важна. Саксията със стайната теменужка трябва да се завие с навлажнен торф или да се постави във ваничка с влажни камъчета. Пулверизирането също не бива да се пропуска. Прави се с хладка вода, преди цветето да цъфне. Когато е напръскано с вода, растението трябва да се пази от пряката слънчева светлина.

Торене на стайната теменужка

За да може да цъфти в продължение на 10 месеца годишно, теменужката се нуждае от редовно торене всяка седмица. Изкуствените торове са подходящи, но предозирането е опасно и затова е добре да се разреждат.

Засаждане на стайна теменужка

Най-добре е да се използва за засаждане бързо отцеждаща се почвена смес. Към готовата градинска почва е добре да се добави перлит или торф. Почвата трябва да може да диша добре.

Размножаване на стайна теменужка

Сенполията обикновено се размножава безполово. Растенията могат да се разделят на 2 по-малки дъщерни растения или да се размножават от листни резници. Размножаването чрез семена е рядкост и повечето търговски растения са получени от резници.

Размножаването на стайната теменужка с листа е много лесно. Нужна е листна резница, която да се потопи във вода. Ако са натопени няколко листенца, трябва да не се допират едно в друго.

След около месец се появяват коренчета. Като нараснат малко, може да се засадят новите растения в отделни саксии.

Пресажадане на стайната теменужка се прави само когато цветето порасне много и запълни видимо саксията.

Любопитни факти за стайната теменужка

Първата изложба на този вид е представена през 1893 година и веднага са събудили интереса на градинарите.

Рецепти с теменужки

Красивите цветя се използват и при аранжирането на храна. Ястията с теменужки са много изискани и красиви.

През 1927 година започва масовото отглеждане на цветето в оранжерии и то става достъпно за любителите.

През 1935 година са показани първите хибриди за продажба.

През 1939 година са селектирани кичестите теменужки.

През 1940 година се появяват първите розови теменужки, а през 1942 година първите бели теменужки, през 1950 година се появяват първите сенполии с цял кант на цветчетата.

През 1946 година се провежда изложба, на която са показани 478 вида.

Узнайте още каква е причината теменужките да умират бързо и други грешки при отглеждане на теменужки.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати