Великденският кактус (Schlumbergera Gaertneri) е представител на род Schlumbergera, от семейство Кактуси. Родината му е югоизточна Бразилия. Често растението се бърка с коледния кактус или коледниче (Schlumbergera truncata).
Двете растения дори си приличат на пръв поглед, но при по-подробно разглеждане се виждат разликите както в клонките, така и в цветовете. Като великденски кактуси понякога се определят и растенията от род Epiphyllum, които са с бели цветове. Великденският кактус е с червени цветове, но има и хибридни варианти с розови, бели и оранжеви. Популярното си име растението получава заради периода си на цъфтеж, който обичайно е около великденските празници.
Описание на великденски кактус
Представлява разклонен безлистен храст, чийто клонки при зряло растение над 30 см висят към земята. Издънките се състоят от сплескани сегменти, чиято дължина е около 4-7 см, с малки прорези по ръба. Чрез тях растението фотосинтезира. Месестите стъбла на този вид кактус са пригодени да абсорбират влагата от въздуха и да съхраняват хранителни вещества. За това върху тях се развиват голям брой въздушни корени. Те могат по всяко време да се превърнат в коренова система, само в контакт с хранителната среда.
Цветовете се образуват от ареоли в краищата на стъблата. Те са ярко червени, дълги 4–5 см, радиално симетрични, отварящи се към форма на фуния с максимален диаметър около 4–7, 5 см. Хибридите могат да цъфтят в розово, бяло, оранжево. Червени продълговати плодове се образуват след оплождането на цветовете. Периодът му на цъфтеж е дълъг, а едно растение може да се покри с до 60 цвята.
Грижи за великденски кактус у дома
След закупуване на цъфнал великденски кактус, растението у дома може да изхвърли всички пъпки и цветове поради стрес. Не се разстройвайте от това, защото следващата година, до Великден, с добри грижи, то ще представи цяла фойерверка от ярки и нежни цветове.
Великденският кактус е непретенциозно растение, но за да се развива добре и да цъфти обилно е нужно да се спазват някои правила за грижи и условия на отглеждане на кактуса.
За добро развитие на растението е много важно да се намери най-подходящото място в жилището. Този кактус расте добре на южния перваз на прозореца, но трябва да бъде защитен от пряка слънчева светлина.
Температурен режим на великденския кактус
За да расте и да се развива в нормални граници, трябва да се осигурят разлики между нощните и дневните температури. Растението се чувства най-добре през вегетационния сезон при температури от 178 до 25 градуса. През топлия сезон се препоръчва да пренесете цветето на терасата или в градината, където трябва да е поставено в пъстрата сянка на дърветата. През зимата започват да се образуват цветни пъпки, което изисква прохлада от 12 до 15 градуса. Великденският кактус цъфти през април или май.
Влажност на въздуха
Великденският кактус реагира негативно на застоялия въздух, така че помещението, където расте, трябва системно да се проветрява. В горещите дни не забравяйте да навлажнете цветето със спрей, в някои случаи това трябва да се прави два пъти на ден. Ако в помещението има прекалено ниска влажност на въздуха, тогава поради това клонките се свиват и губят тургора си.
Подрязване на великденския кактус
За да изглежда растението спретнато и красиво, трябва да го подрязвате всяко лято след цъфтежа. За да направите това, внимателно "развийте" всички ненужни сегменти от издънките с пръсти.
Поливане на великденския кактус
Поливането се извършва веднага след изсъхване на повърхността на почвената смес в саксията. За целта използвайте добре утаена вода или вода, преминала през филтър, чиято температура е близка до стайната. През периода на покой се извършва по-рядко поливане на великденския кактус, приблизително 1 път на 20 дни. Когато растението се напои и мине половин час, изпразнете чинийката на саксията от излишната вода. Ако се наблюдава задържане на влага в субстрата или се полива със студена вода, вероятността от развитие на кореново гниене се увеличава.
Торене на великденския кактус
Великденският кактус се тори по време на вегетационния период, както и по време на цъфтежа. За това е подходящ минерален тор, в който няма абсолютно никакъв калций и малко азот. Микроелементите в тора трябва да бъдат в следното съотношение: фосфор - 18, азот - 9, калий - 24. Кактусът се подхранва веднъж на 2 седмици. През периода на покой не е необходимо растението да се тори.
Пресаждане на великденския кактус
Млад храст трябва да се пресажда систематично веднъж годишно, по-старите екземпляри - веднъж на 2 години, а големите храсти - веднъж на 5 години. Пресаждането на великденския кактус се извършва през пролетта, когато цъфтежът приключи – края на май, началото на юни. За пресаждане се използва ниска саксия, малко по-голяма от предишната, на дъното на която задължително се прави дренажен слой.
Покрийте го с тънък слой почвена смес и прехвърлете храста от старата саксия в новата. При прехвърляне почистете корените от старата почва с четка, като внимавате да не ги повредите. Може да се потопят в блед разтвор на калиев перманганат за профилактика на гъбични заболявания при кактуса. Всички кухини в саксията на кактуса трябва да се запълнят със свежа земна смес, след това леко да се уплътни повърхността и да се напои растението. След пресаждане пазете великденския кактус от пряка слънчева светлина за поне една седмица.
Почва за великденския кактус
Почвата за великденския кактус трябва да е рохкава, лека, питателна, добре дренирана, кисела - 5, 5-6 pH. Можете да закупите готова почвена смес за кактуси. Ако решите да си подготвите почвата за великденския кактус сами ви трябват едър пясък, торф (хумус), листна и градинска почва в съотношение 1:1:2:1. Ако разполагате с глинеста почва, смесете я с повече пясък и натрошени на ситно камъни. Не е лошо да дезинфекцирате почвата със загряване във фурна, попарване или слаб разтвор на калиев перманганат. Към готовия субстрат се добавя малко количество въглен. Също така трябва да се отбележи, че почвената смес трябва да е слабо кисела или неутрална.
Размножаване на великденския кактус
Размножаването на великденския кактус се извършва чрез семена или резници.
Размножаването чрез засяване на семена е доста дълго и трудоемко. То се използва главно от специалисти при отглеждане на нови сортове.
Другият вариант – чрез резници е доста по-прост и бърз, затова е по-предпочитан и масов. Резници се взимат след цъфтежа през лятото. Клонките се отчупват леко с ръка на местата, където се съединяват сегментите, като се взема върха на летораста с дължина 2-3 възела. Оставят се да се изсушат за няколко дни и се полагат върху добре напоена лека почва от торф и пясък, като няма нужда да се заравят. Можете да сложите почвата на половина във висока пластмасова чаша и да подпрете резника изправен на стените. Въздушните корени от резника трябва да се вкоренят в почвата за няколко дни. След 15 дни можете да ги преместите в постоянна саксия. Ако вкорените няколко резници едновременно, като ги засадите в една дупка, ще получите буен храст. Още в годината на вкореняваневеликденския кактус може да започне да цъфти.
Период на почивка на великденския кактус
Великденският кактус, както всички кактуси се нуждае от период на покой. Ако не му се осигури такъв, той няма да цъфти през следващия сезон. Растението се подготвя за периода на покой след края на цъфтежа, обикновено през юни. Тогава то се подрязва и пресажда и торенето се намалява. Истинският период на покой е обикновено октомври – януари. Тогава растението се премества в хладно помещение с температура 10-15 градуса, на светло място без пряка слънчева светлина. Торенето се спира, а поливането се свежда до абсолютен минимум, колкото почвата да не пресъхне съвсем. В края на този период растението започва да образува пъпки може да бъде върнато на старото място. Тогава започва постепенно и по малко да се полива и подхранва.
Вредители и болести по великденския кактус
Най-честите вредители, които нападат великденския кактус са щитоносни въшки, лъжещитоносни въшки (брашнести червеи), паяжинообразуващи акари. При наличие на малко вредители може да обработите клонките със спирт или сапунена вода, но при по-силно развитие на вредителя използвайте инсектициди.
Великденските кактуси са податливи на някои гъбични заболявания като фузариом и фитофороза. Те страдат и загниване на корените от излишната влага, пъпките им падат от студа, сегментите увяхват от изчерпана почва, студен или сух въздух, корените изгарят от много концентрирани торове.
За да реагирате навреме и предпазите растението от сериозно увреждане, преглеждайте го редовно. При упадане или изсъхване на сегменти на клонките, поява на петна, плаки или ивици, трябва да потърсите причината и да реагирате. При тези симптоми растението трябва да се извади от саксията и да се изследват корените и почвата.
Болните корени се отстраняват и здравите трябва да се залеят с гореща вода, колкото да може ръката да издържи малко, да се отстранят остатъците от земята, корените да се потопят в наситен разтвор на калиев перманганат, да се изсушат и засадят в нов субстрат. За да се намали напрежението върху корените, горната част на растението може да се съкрати леко с ножица.
