Цветето гипсофила е символ на чистота, невинност, искреност, доброта. В Европа то е един от символите на Дева Мария и се смята, че символизира невинност и безсмъртие. Последното се дължи на факта, че това е едно от най-устойчивите растения, което оцелява и запазва формата си в продължение на години.
Най-характерната особеност на гипсофила е, че тя е едно от най-често използваните растения в направата на букети, особено в създаването на красиви, пищни цветни сватбени композиции. Цветчетата на това нежно растение са бели или бледо розови и дребни. Те растат на разклонените стъбълца на гипсофилата и образуват гъста мрежа. Тъй като цветето има съвсем малко листенца, цветчетата силно преобладават и създават усещане за цветни облаци. И наистина растението има много нежен външен вид заради тънките си стъбълца, малките си цветчета и светлия си цвят.
Въпреки че различните видове гипсофила се различават по размера на цветчетата, те основно са малки. Дивата гипсофила обаче се отличава с малко по-големи от тези на останалите видове.
Декоративно приложение на гипсофилата
Заради външния си вид и гъсто разположените малки цветчета, гипсофилата е любима на флористите като фонова част на букета, която запълва празните пространства и подчертава основните цветя. Въпреки това има и букети изцяло от стръкчета гипсофила, макар че такива формации са по-рядко срещани. Освен това гипсофилата често се засажда и в градината като част от проекти за ландшафтен дизайн. Там гипсофилите също се използват като фонови цветя или цветя, които дават по-въздушен и лек цялостен вид на градината.
Когато се отглеждат като градински цветя, гипсофилите образуват туфи и в правилните условия могат да достигат до един метър височина и също толкова и в ширина. След като прецъфтяват, на тези цветя не им окапват цветчетата и те остават по-дълго време като ефектни декоративни елементи в градината.
Както вече разказахме, гипсофилата е много често използвана за сватбена декорация, но не само за аранжирането на букети, но и за декорирането на сватбени зали, ресторанти и пространства. Тя е предпочитана не само заради външния си вид, но и заради символиката, която носи – послание за чистота и искреност, прекрасно начало за един нов брачен съюз. Освен това и свежите, и сухите цветя могат да бъдат чудесен декор, което умело се ползва при подготовката на украсата.
Разпространение и особености на гипсофилата
Цветето е известно още с названието „мишорка“. То е от семейство Карамфилови и е представени от храстови и подхрастови форми. Дивата гипсофила расте в сухи и варовити места. Обича много слънце и варовита, незадържаща влага почва. Тя е ниско планинско цвете и не достига размерите на опитомените варианти. Родом гипсофилата е от Африка, Евразия, Австралия и някои острови в Тихия океан. Има изключително много видове гипсофила. Изключително голяма разновидност от тях има в Турция. Тя расте и у нас в Североизточните райони на страната, където почвата е по-варовита.
Размножава се с помощта на семена, които в природата сами се разпространяват. Семената се отличават с добра способност за покълване (до 2 години). В домашни условия за размножаването на гипсофилата може да се използват и резници, но този метод е по-малко ефективен и не се препоръчва, тъй като клонките често умират. Освен това не всички резници пускат коренчета, така че се губи повече материал и време.
Градинските сортове обичат подобна на естествената среда на обитание - варовита почва и много слънце.
Гипсофилата предпочита също почвата да е суха и рохкава. Още по-добре ако е и песъчлива, защото за да расте добре гипсофилата, ѝ е нужно много добро изцеждане. Не ѝ се отразява добре задържането на влага и студ в почвата. Каменистата повърхност също е добър избор. Глинените и окислените почви са най неподходящи за това растение - то не може да расте в тях пълноценно, а понякога и изобщо.
Грижи за гипсофила в домашни условия
Гипсофилата не е претенциозна и може да бъде отглеждана от всеки начинаещ градинар. Нужни са основно малко грижи за почвата и пространството.
Ако вашата почва не отговаря напълно на изискванията, но е алкална или неутрална, то можете да добавите пясък и дребни камъчета на мястото, където искате да засадите гипсофила. Има и готови, много рохкави почви с добро изцеждане. Можете да изкопаете дупка в градината и да изсипете такава готова смес почва там, за да засадите гипсофила в нея. Не забравяйте да обогатявате почвата с подходяща тор приблизително веднъж месечно.
Също така мястото, на което ще засадите гипсофилата, трябва да е слънчево и открито. Хубаво е не просто растението, а и самата зона, в която то расте, хубаво да се огряват. Обърнете внимание и на това, че цветето трябва да има много пространство, за да расте и да се размножава.
Семената на гипсофилата се засяват през пролетта (през месеците март, април и май), като може да ги поставите „на гнезда“ директно на желаното място в градината или да направите разсад в контейнери. След засяване ще са нужни около 10-15 дни, за да се появят първите издънки. При засаждане на разсада в почвата спазвайте разстояние от около една педя между отделните растения.
Цъфтежът на гипсофилата започва в края на юни и началото на юли. При добри условия той продължава минимум един месец. По време на цъфтежа на това нежно цвете се препоръчва „проскубването“ на тези клонки, които вече не са в най-добро състояние. Отрязвайте по 5-6 стъбълца. Можете да ги берете свежи за букети или да ги изсушавате. Този процес на премахване на някои от стръкчетата на цветето, ще стимулира растението да образува нови цветчета. През зимата те умират, но не напълно.
Повечето видове гипсофила са многогодишни и издържат и на минусови температури. След като преминат студените месеци, те се възстановяват и отново цъфтят. Може да направите есенно мулчиране с листа на младите растения, тъй като те са все още неустойчиви към температурните разлики. Така ще ги подпомогнете през зимата и те ще бъдат по-китни и покрити с цвят през лятото.
Всъщност добре е известно, че гипсофирата може да се адаптира невероятно успешно към всякакви метеорологични условия. Затова няма да ви се наложи да полагате много грижи за него, дори да живеете в твърде сух и горещ климат, или пък да сте в предимно студени и влажни условия.
Болести по гипсофилата
Гипсофилата може да е устойчива на атмосферти условия, но за съжаление е податлива на болести по растенията. Особено опасни за нея са сивото гниене, брашнетата мана и нападение от вреители. Затова пръскайте вашите лехи гипсофила с походящи препарати още при първи признаци на проблем.
Срещу сивото гниене най-добрата профирактика е да внимавате с поливането и с влагата. Но ако забележите сухи листа, загиващи съцветия и изсъхнали леторасти, ще трябва да проведете лечение. Пръскайте растението поетапно с фунгициди, Бордо и меден сулфат. Ако обаче цветето е много поразено и заразата бързо се разпространява, по-добре е да извадите гипсофилата от лехата и да дезинфекцирате. Чак след това може да засадите ново растение.
