Едно от най-често срещаните цветя в градината е аквилегията, която у нас се нарича кандилка. Цветето не е взискателно, отглежда се лесно. То цъфти както на слънчево място, така и на полусенчесто, а цветовете му са изключително оригинални, висят като камбанки на върха.
Цветовото разнообразие при кандилките е огромно благодарение на хибридите, получени при работата на градинарите.
От къде идва това екзотично цвете и какви грижи изисква, за да краси градината?
Обща характеристика на кандилката
Аквилегията е голям род от семейството на Лютикови и неговата естествена среда са умерените и планинските области на Северното полукълбо.
Повечето от многобройните и изящни видове кандилки са многогодишни тревисти растения. Изглеждат като малки стройни храстчета, покрити с красиви сиво-зелени листа и то има ажурна визия дори в моментите, когато няма цъфнали цветове.
Цветовете буквално заливат растението и има чудновата форма. Част от венчелистчетата им завършват с шпора. Когато завали тези образувания, които са кухи, се напълват с вода. Това е дало и названието на цветете - Aquilegia. От латински - аква е вода, а лего- събирам.
Заради екзотичната красота на кандилките, те са селектирани още от ХІV век. И заради това са известни много хибриди - с дълги шпори, с извити шпори и без шпори. Отделните сортове взаимно се кръстосват и при опрашването е трудно да се съхрани окраската и формата на определен цвят, но в това е тяхната екзотична красота. Препоръчва се всяка година да се засаждат по няколко нови сорта аквилегия.
Подходящо място за засаждане на кандилки
Кандилките нямат особени предпочитания към мястото, тъй като не се влияят особено силно от светлината. Цветето расте добре както на слънце, така и в засенчено място. Най-добре се чувстват на полусянка и цъфтят най-дълго в такова място. Редовното почистване на прецъфтелите цветове пък освобождава растението да цъфти по-пищно до есента.
При проектиране на градината трябва да се има предвид, че кандилките могат да се засаждат поотделно, в група или в непосредствена близост до други цветя. Те се съчетават успешно с омайничето и камбанки.
Подходяща почва за засаждане на кандилки
Към почвата това непретенциозно цвете няма особени изисквания. Добре аерираната и задържаща влага почва е най-доброто решение. Добре е да се знае, че кандилката е в състояние да цъфти и между фугите на плочките в градината. Много добре се приспособява към всяка почва.
Начини за засаждане на кандилки
Пролетното засаждане се прави обикновено от семена. Те трябва да бъдат подготвени, като преминат процес на промиване с разтвор на манган или антисептик.
Есенното засаждане обикновено става с издънки. Разсадът се отглежда 25-30 дни след поникването му от семената. Най-добре през март да се посеят семената у дома. Тъй като са много малки, те се заравят на дълбочина не повече от 0.5 милиметра, така ще имат по-добра кълняемост.
Оптималната температура за отглеждане на разсад е 18 °C. Семето се отглежда в субстрат от равни части торф, пръст, пясък и листна маса. Почвата трябва да е добре разхлабена, а след разрохването трябва да се уплътни и семената да се поставят на повърхността. Отгоре се поръсва малко пръст със сито.
Присаждането става с резници. Препоръчва се създаване на малка оранжерия или покриване на растенията със защитен филм. Цветето има нужда често да се пръска с чиста вода.
Технология на засаждане на кандилки
Засаждането става на дълбочина до 20 сантиметра. Прави се дупка с дренаж и се поставя тор. Почвата трябва да е добре разрохната, но да не е прекалено влажна и тежка.
Засаждането на кандилка в лехи е най-добрата тактика, на полусянка, по схемата 10х10 сантиметра, а в края на лятото се пресяват по схемата 30х30 сантиметра. Това е нужно, тъй като цветето е с коренова система, което го прави трудно за присаждане.
Не се препоръчва делене на туфата. Нежеланите растения се премахват чрез прорязване на осевия корен на няколко сантиметра под повърхността на почвата. Това е важно да се направи, ако нежелана кандилка е поникнала в основата на друго цвете.
Разсадът започва да цъфти на втората година. Дори семената да се разпръснат на мястото, където е определено за кандилки, те ще пораснат задължително и без да се прави нещо друго.
Форсиране на кандилките
Цъфнала кандилка може да има още от ранна пролет в стаята. Нужно е през лятото да се изкопаят, без да се повреди коренът. След това се засаждат в саксии, вкопани на полусянка в градината. Поливат се умерено. Щом застуди, се внасят в затворено помещение на хладно, а през януари вече може да се сложат на прозореца. Постепенно поливането се увеличава и през март цветето може да цъфне.
След цъфтежа е нужно да се присади в нова пръст и да се вкопае пак в градината, за да са готови за още един ранен цъфтеж вече навън.
Най-красивите сортове кандилки
Кандилките са разделени на няколко групи според формата на цвета и височината на растението. Ето някои от най-впечатляващите.
- Кичести хибриди с диаметър на цвета около 4 сантиметра. Те се срещат в много широка цветова гама. Могат да бъдат с изправени или наведени цветове. На височина са от 30 до 90 сантиметра. Възрастното растение живее няколко години;
- Цветове с дълги шпори - те са наистина уникално разнообразни. Има двуцветни и едноцветни. Достигат до 60 сантиметра височина;
- Синя кандилка - диаметърът на цвета е 5-7 сантиметра, а височината до 60 сантиметра. Естествен обитател е на високите части на Алпите, а цветът е божествено синьо.
Всички цветове са много ярки и забележими, а формата на цвета е много екзотична при всеки вид, размерът също е в много широки граници, което създава невероятна палитра.
Възможни приложения на кандилката
За декорация - Кандилките могат да се използват за разнообразни декоративни цели. Еднакво ефективно ще украсят както слънчева леха, така и сенчестото място под дърветата.
Ниските видове са подходящи за алпинеуми. В последно време много се използват на балконите. Засаждат се в сандъчета и се разполагат на сенчестите балкони, придавайки им неповторим облик, особено ако се съчетаят с папрати и други декоративни треви.
В народната медицина - Народните лечители препоръчват кандилката при колики, както и при упорита кашлица, като се прави водна настойка от цветето. То е добро природно обезболяващо средство. Народната медицина смята отварата от цвят и листа на кандилката за потогонно и жлъчогонно средство.
Болести по кандилката
Както останалите декоративни растения кандилката е податлива на определени болести и вредители. Може да бъде засегната от акари, нематоди, листни въшки.
Наблюдават се характерни зацапвания с прахообразна плесен и ръжда, което се счита за най-често срещано заболяване при това цвете. При първите симптоми още е нужно да се закупи спрей със съдържание на сяра. Има и други специални формули за третиране на цветето, които се предлагат в цветарските магазини.
Системното наблюдаване на растението и бързите реакции ще спасят красивата кандилка от загуба, защото тя е устойчиво и силно растение по природа.
