По дворовете и в гората се среща едно растение от семейство Лютикови в роля на декоративен вид. То е избор и на пчелите за събиране на прашец, а народната медицина го познава като билка с успокоително действие и като диуретик, влияещо и на кръвното налягане.
Растението има инсектицидни свойства, но народът го познава и като отровен вид в прясно състояние. Това му качество се дължи на съдържанието на следи от цианогенев глюкозид, при разпада на който се получава циановодород.
Научното название на това растение е Аквилегия, но народът му е дал още много имена - кандилка, ведрила, кошничка, бабино цвете. Най-популярното сред тези народни имена - кандилка, идва от полюшването на цветчетата от вятъра, те сякаш се кандилкат. Тъй като се отглежда много лесно и е популярна част от градинската украса, добре е да се научи повече за него.
Описание на аквилегия
С името аквилегия се назовават род многогодишни тревисти растения, представени от 60-70 вида. В България се срещат най-вече две от тях - обикновена кандилка и жълта кандилка, но декоративното градинарство е създало множество хибриди за нуждите на градинския ландшафт. Разнообразието от багри прави растението търсено за отглеждане.
Коренището на аквилегията е късо, много по-рядко се среща дълго, неначленено, с по-мощни или не толкова корени. Стъблата са изправени, листата са разположени по спирала, двойно или тройно перести.Цветовете са увиснали, единични, рядко са събрани в метлица, двуполови и правилни. Те са многобройни, а строежът им изглежда причудливо - част от венчелистчетата завършват с шпора. Тъй каот шпорите са кухи, при дъжд те се пълнят с вода и тя се задържа в тях. Оттам идва латинското название - аквилегия/аква-вода; лего-събирам/. Тичинките са многобройни, плодолистите са изправени, тесни, а плодът е свободна мехунка. Вътре има големи, гладки семена, разположени в 2 реда. Опрашват ги насекомите и се размножават със семена.
Всички форми могат да се кръстосват и е трудно са се съхрани все една и съща форма и цвят.
Отглеждане на аквилегия
Всеки градинар ще каже, че аквилегията се отглежда сама и това е вярно. Тя е много непретенциозно растение. Няма претенции към светлина, вода и подхранване. Ако обаче се осигурят оптимални условия, растението ще се отплати с цветна феерия.
Местоположение за аквилегия
Най-доброто място по отношение на количеството и качеството на цветовете, както и на листната маса е в условията на пълно слънчево огряване или на съвсем слаба шарена сянка. Цветове ще се появят и на пълна сянка, макар и не толкова пищни. Мястото зависи от намеренията на градинаря и от възможностите на градината.
Почва за аквилегия
Предпочитанията към почвата са основно да е добре аерирана и да задържа влага. Това обаче не е задължително, защото има случаи, когато растението си намира място между фугите на плочите в градината. Приспособимо е към всякакви условия.
Поливане на аквилегия
Умереното поливане, така че мястото да е леко влажно, без да е мокро, е най-добрата опция за поддръжка по това направление. Редовното поливане е задължително по време на цъфтежа и през топлите дни.
Плевене и копаене на аквилегия
Тъй като кандилката обича добре аерирана почва, нужно е да се прекопава мястото и да се разрохва почвата след нейното просъхване. Така растението расте мощно, със силни багри и едри цветове.
Тъй като кандилката се отглежда и като саксийно цвете, нужно е саксията да е направена с добър дренаж. Прецъфтелите цветове трябва да се премахват веднага, за да цъфти по-обилно.
Размножаване на аквилегия
Кандилката има коренова система, което я прави трудна за присаждане. По-лесно се размножава със семена. Те може да се посеят у дома като разсад през март. Посяването може да стане през ранната пролет и направо в земята. Други възможности за засяване са след като семената узреят през юли, или през есента, непосредствено преди зимата.
Семената са малки, затова се заравят в почвата не повече от 0, 5 милиметра, а после се разсяват в почвата. Така се получава по-добра кълняемост за семената, които са засети в есента.
През пролетта разсадът се засажда в лехи, на сянка. Разсадът започва да цъфти чак през втората година.
Старите растения не се местят и не размножават чрез делене на туфите, не си заслужава риска и усилията. Нежелани растения се премахват като се отреже осевият корен на няколко сантиметра над повърхността. Това се прави, ако кандилката поникне в основата на друго растение.
Сортове аквилегия
Аквилегията се дели от градинарите на няколко групи според формата на цвета и височината на растението. Всички тези външни отлики са в резултат на дългогодишната селекция на градинарите. Има сортове, които правят впечатление с кичестите си цветове, с дългите си шпори, като камбанки, като звезди, изправени сортове и други.
Кичести цветове
При кичестите диаметърът на цвета е до 4 сантиметра, а цветовото разнообразие е голямо. Има и такива с изправени, но наведени надолу цветове. Цъфтят рано, в началото на пролетта и в началото на лятото.Повечето от тези сортове дават поколение, но различно от майчиния цвят. Възрастните растения имат продължителност на живота от няколко години.
Дълги шпори
Цветовете, характерни с дълги шпори са наистина уникални, с неизброими вариации. Двуцветните дават огромна пъстрота. Препоръчва се да се сеят в индивидуални саксийки.
Сини цветове
Синият цвят във всички вариации е представен в алпийската аквилегия. Расте във високите части на Алпите, както подсказва и названието. В слънчеви условия растението става компактно. Цветът е божествено синьо. Няма опасност от самозасяване, а като се махат прецъфтелите цветове, новият цъфтеж е гарантиран.
Опасностите, които носи аквилегия за градината
Това цвете има много интересни цветчета. Те прецъфтяват от май до есента в зависимост колко е голяма туфата и какви са характеристиките на сорта. Има градинарски трикове за провокиране на цъфтежа. Покосяването на листата след прецъфтяване кара растението отново да цъфти.
Ако не се съберат навреме семенните кутийки, те се разтварят сами, семенцата падат и растението се самозасажда. То може да се появи на най-невъобразими места. Тогава представлява проблем, защото веднага създава мощен осев корен, с който извлича водата и хранителните вещества от по-дълбоките почвени слоеве. Конкуренцията за много видове растения е фатална, но кандилката не е сред тях. Тя е от печелившия отбор. Ако не се направи нищо, градината се бъде засята само с кандилки. Кръстосаното опрашване, което обикновено се получава, когато не се контролира кандилката, създава нови хибриди. Рядко те са по-интересни. Обикновено са светло розови или пурпурни, различни от майчините.
Мястото на аквилегия в градината
Това растение е чудесна украса и създава приятен декоративен ефект. С нея се украсява не само градината, но и балкона, както и верендата на къщата. Подходяща е също така за алпинеуми. Комбинира се ефектно с камбанки, бергения, астилбе, анемонии, хоста, ириси, папрати и други.
