Около блатата, пътищата и влажните зони и пасища може да се види растение, което освежава този неприветлив пейзаж с розовите си и по-рядко бели цветове. Това цвете носи латинско название Lychnis flos-cuculi, но разговорно се нарича и кукувичи цвят, защото започва да цъфти през май, когато за първи път се чува гласа на кукувицата. У нас е познато с името румянка.
Румянката е многогодишно тревисто растение, чиято родина е Европа, но се среща и в Азия, натурализирано е в части от северните Съединени щати и Източна Канада.
Цветето образува розетка от ниско растяща зеленина с многобройни цветни стъбла, високи от 20 до 90 см. Стъблата се издигат над листата и клоните, близо до върха на стъблото и завършват с розови цветя с диаметър 3-4 сантиметра.
Цветът има 5 тесни венчелистчета, дълбоко разделени на 4 дяла, придаващи на цветето рошав и дори парцалив вид, откъдето идва и името му. Всички листа са неназъбени, а стъблата имат дебели бодливи косми, заради което цветето е грубо на допир.
Цъфтежът на румянката трае от май до август, понякога и по-дълго и привлича насекоми с дълги езици, които се хранят от нектара му. Плодовете са малки капсули, които се отварят отгоре с 5 зъбчета и съдържат много дребни семена.
Това растение е избягнало общото преминаване на видовете към културни растения и много експерти смятат, че то расте най-добре като диво цвете в родното си местообитание, където свободно се самозасажда.
Съществуват обаче и културни сортове. Те се отглеждат много лесно в средни до влажни почви, на пълно слънце или полусянка. Билката Румянка предпочита слънчеви места с влажни и умерено плодородни глинести почви. Частичната следобедна сянка е най-добра за него в райони с горещ климат през лятото.
Размножаването на културните сортове става чрез разделяне на коренището. Дивото растение се самозасажда само със семена. Няма сериозни проблеми с насекоми и болести и затова не изисква почти никакви грижи.
Румянката е подходяща украса за перифериите на градските езера, блатните градини, влажните ливади, вилните и дивите градини, постоянно влажните зони на границата между отделни терени.
Това ярко розово цвете може да бъде лесно забелязано сред сеното от ливадите и освен пчелите, пеперудите също го харесват.
