Самардала - най-българската подправка
Ако трябва да определим някоя подправка като типично българска, това е самардалата. Не случайно наименованието на билката е Allium siculum или синонима му Nectaroscordum siculum bulgaricum. Тя е неотменна съставка на шарената сол, която намира приложение в кулинарията и е любима подправка във всяка българска кухня.
Самардалата може да се отгледа и в домашни условия, както и да се бере в природата. У нас е най-разпространена в източната част на Стара планина, в Сливенска и Старозагорска област. Това е също лечебна билка, както и растение с висока декоративна стойност.
Класификация и разпространение на самардала
Allium siculum и неговият синоним син. Nectaroscordum siculum, известен като меден чесън, както и сицилианска медена лилия, сицилиански меден чесън или средиземноморски камбанки, е европейски и турски вид растение от рода Allium или още Лукови, което е подсемейство на семейство Кокичеви.
Той е роден в регионите около Средиземно море и Черно море и се отглежда в други региони като декоративна и като кулинарна билка.
Значението на Nectaroscordum според Джон Брайън, дадено в неговата книга Луковици, идва от две думи: нектар - напитката на гръцките богове, скордум, което значи аромат на чесън.
В диво състояние се среща в Мала Азия, северните части на Франция, Италия - Сицилия, Сардиния, Корсика, България, Румъния, Молдова, на полуостров Крим и в Кавказ.
Описание на самардала
Самардалата има впечатляващи гроздове от грациозно увиснали камбановидни цветове, които се появяват от май до началото на юни, разположени на върха на високо зелено стъбло, стигащо до 120 сантиметра височина.
Цветчетата, окачени на дълги увиснали дръжки, са кремаво оцветени с кафява ивица надолу по всяко венчелистче, имат бели разширени върхове и са оцветени в зелено в основата.
Цветовете са последвани от декоративни, изправени семенни шушулки в края на лятото. Сиво-сивата зеленина е с триъгълно напречно сечение и силно усукана по дължината на възходящите листа. При рязане на растението се отделя пронизваща миризма.
Луковиците са с големина около 2-3 сантиметра и са покрити с кафяви люспи. Листата са дълги до 40 сантиметра, а цветоносът е от 70 до 130 сантиметра. Цветчетата са с размер до 2 сантиметра.
Видове самардала
Самардалата се състои от два подвида:
- Растението, което е родено в Гърция, Турция, България, Румъния, Крим, въведено и във Великобритания;
- Растението, родено във Франция, включително Корсика, Италия, включително Сардиния и Сицилия.
Алиум самардала е видът, който се използва като подправка. Среща се основно в Сицилия и на Балканите.
Отглеждане на самардала
Не само може да се набере самардала от природата, тя може да отгледа и в домашни условия, като се знаят особеностите на това растение.
Място за засаждане на самардала
Билката е непретенциозна. Може да се отглежда на слънце, но и на полусянка. Може да се отглежда като декоративно растение в градината, но заедно и с други видове на етажи, оформящи красиви цветни групи. Хостата е най-подходяща за такъв тендем.
Засаждане и отглеждане на самардала
Самардала се сее наесен, но само първата година.
Преди това мястото трябва да се почисти и дренира, почвата трябва да е лека, да пропуска вода и въздух. Не е необходимо засяването да е на голяма дълбочина, тъй като се сее плитко. Засяват се лехи със семената. Семената се образуват в кутийките, които приличат на чушки. Вадят се и се изсушават на слънце и се ползват за разсад.
Веднъж засята, самардалата не се копае, не се вади, само се полива, като от време на време се почиства мястото от плевели. Семената покарват през втората година, а цветът се появява след 4-5 години под формата на пъстри камбанки в оранжево, мораво, жълто, бяло, розово и кафяво. Тъй като е много красива, самардалата се отглежда често точно като декоративен вид в градината.
Стъблото става кръгло и здраво, а листата са като трилъчева звезда при разрез. Листата прокарват през месец март, а цветът се появява през април-май.
Семената узряват през юли-август.
Друг начин на размножаване е с луковици. Те се засаждат през октомври-ноември месец, на дълбочина около 10-15 сантиметра и на разстояние до 25 сантиметра едно от друго, за да не си пречат. След няколко години луковиците се размножават и могат да се разсаждат. Луковиците могат да се презасаждат всяка година или през 2 - 3 години във фаза изсъхнали листа.
Отглеждане на самардала в саксия
Самардала може да се отглежда и в саксия при същите условия, като в градината.
Луковицата презимува в почвата, ако е осигурена покривка от листа, както в градината, така и в саксия. Саксията може да се покрие и с найлон, за да може луковиците да са на топло.
Прибиране и сушене на самардала
Самардала се събира както в градината, така и в природата. По-интересно е събирането на билката в природата. Тя се разпознава лесно сред другите растения, но се намира трудно в гората.
Листата на самардалата се разпознават сред другите тревички по специфичния си вид с три основни ръба. Освен това при откъсване издава особена миризма, която също е знак за разпознаване.
Времето за събиране на самардала е рано през пролетта, за Великден на трапезата вече може да има прясна самардала, събрана от гората. Времето е преди узряване на семената, когато растението има оформени дръжки за цъфтеж. Берат се най-дългите и най-месести листа, защото са с най-високи вкусови качества.
Свойства на самардала
Най-същественото е наличието на сълзотворни агенти в растението. Подобно на лука, когато е нарязан, ако самардала се натроши, тя отделя химикали, които карат очите да се сълзят. Те се наричат сълзотворни агенти. Сълзливият агент е бутанетиал S-оксид, заедно с няколко бутенил тиосулфинати. Бутанетиал S-оксид, изолиран от растението, е токсичен за котки и кучета.
При други видове Allium тази токсичност се дължи на наличието на серни органични съединения, които предизвикват хемолиза, водеща до хемолитична анемия.
Приготвяне и съхранение на подправка
За да се превърне в подправка, растението самардала престоява 1 ден след прибирането му и се смила до получаване на ароматна пихтия, която се смесва със сол. Не се добавят никакви други съставки. Пропорцията е 1:1, но може да се добави сол според вкуса.
Получената смес се разбърква хубаво и се оставя в плосък съд, за да изсъхне. Сушенето трае 30-40 дни на проветриво място. След това се пресява и се съхранява в затворен съд. С течение на времето цветът се променя и вече не е яркозелен. Вкусовите качества обаче остават непроменени.
Прясната самардала не е подходяща за термична обработка, за така приготвяни ястия се използва само суха самардала.
От това растение се добива и етерично масло, защото съдържа много ароматни съединения.
Приложения на самардала
Билката самардала се използва като лечебно средство. От листата се прави лек за високо кръвно, против холестерол и за дехидратация, за апетит, при стомашни болки и кашлица.
Подправката самардала, приготвена от растението, е домашна мерудия, се добавя към картофи, меса, яйца, към ориз, гъби, пресни краставици и домати, към хлебчета.
