Знаем, че билките са лековити растения, които имат и магически сили. Затова се берат в определено време и с тях се работи по определен начин, за което се изискват знания и опит. Една от тези магически лековити билки, добре позната и у нас, е ливадното орехче. Вярва се, че букет от красивото растение у дома носи щастие и спокойствие за живеещите в къщата. То е една от билките, които се берат на Еньовден.
Тази представа е застъпена отдавна и не само у нас. Растението е било използвано в ритуали, провеждани още през Бронзовата епоха. Тези факти говорят за дългата му история в билкарството и декоративното градинарство. Какво можем да научим за ливадното орехче и неговото място в домашните градини и в домашните аптеки?
Класификация и произход на ливадното орехче
Латинското название на растението е Filipendula vulgaris се чете филипендула вулгарис и е известно с още едно латинско название - Filipendula hexapetala. Разговорно се нарича още и отвратниче.
Латинското название идва от filum, което означава нишка и pendulis, което означава висящ. Това е препратка към начина, по който подземните грудки висят върху влакнести корени, подобни на нишки. Специфичният епитет vulgaris означава обикновен.
Растението Ливадно орехче произхожда от сухите варовикови пасища в Европа и Азия и е въведено в други части на света, като Северна Америка, където се е натурализирало. Среща се предимно във варовити тревни площи по кедрови и варовикови насипи и груби пасища на височина до 1400 над морското равнище..
Може да бъде видяно по крайбрежни и вътрешни хълмове над варовик и други основни скали, включително серпентинови. Често се засажда и в църковните дворове. Отглежда се и в градини, но понякога избягва и се натурализира. Понякога е трудно да се определи дали е местно или се е натурализирало.
Описание на ливадно орехче
Filipendula vulgaris е изправено многогодишно растение с късо и тъничко коренище, по което се развиват коренчета със задебелявания в грудковидна или вретеновидна форма. Принадлежи към семейство Розоцветни.
Стеблото му е изправено, голо и разклонено само на върха и достига височина до 80 сантиметра. Листата му се състоят от 8 до 24 продълговати, назъбени и големи листове, редуващи се с по-малки. На върха сложният лист завършва винаги с едно триделно листо.
Съцветията са правилни, връхни, метличести, достигат до 3-10 сантиметра дължина, с 5 чашелистчета, дълги 2 сантиметър. Съцветията имат 6 бели или бледорозови венчелистчета и многобройни тичинки. Плодът е права, продълговата, влакнеста, неразтваряща се мехунка, в която има едно семенце.
Отвратничето, както още го наричат, цъфти от началото на май до края на юли. Растенията изглеждат като хубави бели или розови букети, образувани от цветовете. Цветовете са много ароматни и сладки, когато се отварят, и това ги прави още по-привлекателни. С времето обаче този аромат се засилва и изостря и става натрапчив, когато цветът избледнява. Стъблата и листата също са ароматни, но тяхната миризма е по-фина и доста по-различна от тази на цветовете.
Засаждане и грижи за ливадно орехче
Тази билкова култура се отглежда лесно в средна, суха до средно влажна, добре дренирана почва на пълно слънце. Често то оценява добре следобедната сянка в горещ летен климат като в някои райони у нас. В нашата страна може да бъде видяно най-често по сухите ливади и пасища и сред храсталаците, в предпланинските и планинските райони.
Ливадно орехче предпочита постоянно влажни, плодородни, хумусни почви, но толерира и сухи места и е по-устойчив вид на сушата в сравнение на останалите видове филипендула. Най-добре почвата да бъде неутрална, до слабо алкална. При достатъчно влага листата на растението ще останат привлекателни през целия период на вегетация. Ако зеленината избледнее, градинарите препоръчват да се отреже след цъфтежа.
Размножаването става чрез разделяне на бучки през пролетта, а растението само ще се самозасее свободно. Редовното поливане при отглеждането е задължително условие, за да се развива добре. Редовното напояване и лекото засенчване през летните горещини ще дадат възможност на растението да стане по-високо и това е подходяща тактика в градината, ако се търси такъв ефект.
Растението ливадно орехче няма проблеми с насекоми или болести, то е много устойчиво. Податливо е обаче на брашнеста мана. Тъй като е медоносно, пчелите и пеперудите го посещават.
Използване на ливадното орехче
Filipendula vulgaris е едно от растенията с широко приложение в различни области. Като растителен вид то се засява на границите във вилните зони, където са обособени градини, среща се и в диви натурализирани зони, тъй като често избягва от градините и се самозасява. Това е декоративната му функция.
Много по-важна негова страна е лековитата, тъй като е билка с приложение в народната медицина. В този аспект ползата му за хората е голяма. Има стягащи свойства и помага за понижаване на кръвното налягане. Употребата му като билка се дължи на химичния състав на ливадното орехче.
В него се съдържат много етерични масла, на които се дължи силният приятен аромат. За хората с алергии обаче той може да се окаже проблем и затова трябва да се избягва съприкосновение с растението при този случай.
Ключов елемент в химическия състав е наличието на салицилова киселина, на която се дължат аналгетичните му свойства, но при непоносимост към аспирин, то не е подходящо за приложение. Съдържанието на салицилати го прави добър антикоагулант, а стягащите свойства го правят билка срещу хронична диария.
Има обаче доста противопоказания, които винаги е нужно да се взимат предвид. То не се препоръчва при
- Запек;
- Тромбоцитопения;
- Нарушения при кръвосъсирването;
- Ниско кръвно налягане;
- Бременни и кърмачки;
- Остри язвени и гастритни оплаквания.
- Свръхчувствителност към химичните елементи в растението
Причисляват ливадното орехче към групата на растенията с ниска токсичност. Съдържанието на отровни елементи е минимално и затова се използват грудковите му задебелени части и в кулинарията. Яде се благодарение на богатството на скорбяла.
Трябва да се знае, че използването на тази билка като лек може да причини запек, чревни колики и гадене. Затова приложението трябва да бъде строго дозирано и непременно съгласувано с лекар, тъй като е проблемно за хипертониците, каквито са значителна част от пациентите, използващи билково лечение.
Като лечебно растение значение има грудката на растението, която се събира през пролетния период, април-май, когато се развият първите листа, или наесен, през септември-октомври. Изкопава се коренището с грудковидното задебеление, грудките се почистват и изсушават до степен по-дългите грудки при огъване да се чупят, а по-дребните, да се режат трудно.
Съцветията също се сушат. Те са готови за използване, когато цветът при стриване между пръстите се разпрашва.
Освен вътрешно като диуретик, отоци и бъбречни оплаквания, билката се използва външно при ревматизъм и кожни обриви. Може да има добър ефект и при простудни заболявания, защото има потогонно действие.
