Из влажните поляни, покрай реките и ливадите на височина до 900 метра над морското равнище на територията на цялата страна може да се открие едно многогодишно тревисто растение, с височина до метър, разклонено, грапаво и кухо стебло, покрито с косми. Това е черният оман - билка с заздравяващо раните, дезинфекциращо и противовъзпалително действие.
Черният оман се характеризира с късо коренище с дебели и разклонени корени. Долните му листа се с форма на елипса, наблюдава се стеснение към основата им, едри са и с дръжки. Горните листа са ланцетни, силно окосмени от долната страна, листата изглеждат мрежовидни. Цветът е лилав, по-рядко розов или бял, а съцветието е грозд. Цъфти през май- юли.
Лечебната част, която се събира, са коренищата с корените. Те се сушат и използват за налагане на болни места при отоци, рани и навяхвания. Тези му свойства се дължат на алантоина - веществото, ускоряващо клетъчната регенерация.
Освен това листата на растението са много полезни за градината, защото съдържат повече калий и азот от естествения тор. Затова растението се използва като компост.
Билката Черен оман се отглежда за посочените цели. Тя се нуждае от богата, влажна до мокра почва и слънчево място, като може да вирее и на полусянка. След като се захване, черния оман трудно се мести на друго място. От най-малкото коренче излиза ново растение.
Основни грижи за Черен оман
Размножаването на черния оман става през пролетта и есента. Нужно е да се вземат корени или части от тях в ранна пролет. За да се засади растението, корените се разполагат на 1 метър един от друг.
Грижите за черния оман не са значителни, то е непретенциозно растение. Нужно е през пролетта да се мулчира с добре изгнил оборски тор. Поливането трябва да бъде редовно, вниманието е нужно да се изостри по време на суша. Черният оман не търпи засушаването.
Това растение е сравнително устойчиво и няма много вредители по него. Все пак когато е под воден стрес, може да се появи ръжда. Необходимо е внимание при боравенето с водата, независимо че растението я обича.
